О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
С., 26.03.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 407 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. С. С. чрез адвокат С. Н. срещу решение № 1280 от 07.11.2025г. по в. гр. д.№ 43/2025г. на Софийски апелативен съд в частта за частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска за разликата над 17 500 лв. до уважения от СГС размер от 25 000лв. и в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за разликата до претендираните 50 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при управление на мотоциклет, в резултат на настъпило на 25.03.2023г. пътно произшествие по вина на водача на л. а. „Ф. Г. рег. [рег. номер на МПС] .
В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърдението е, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 25 000лв. е занижено и крайно несправедливо, неоснователно е признат принос в степен 30% от пострадалия мотоциклетист. Оспорва се правилността на извода относно съпричиняването, което според касатора, съставът на САС е аргументирал със съображенията, че „ищецът не е осигурил достатъчно безопасно разстояние от автомобила, който го е изпреварил и вместо да намали, е предприел забранена спасителна маневра за заобикаляне на автомобила“, навлизайки в бус лентата. Поддържа се, че единствено виновен за причиняване на злополуката е водачът на лекия автомобил, който при приближаване към „Т-образно“ кръстовище, е предприел внезапна маневра десен завой, навлязъл е в съседната – дясна за него пътна лента на мотоциклета, без да го пропусне, а мотоциклетистът е навлязъл в бус лентата като е опитал аварийно да спре. Възразява се, че водачът на лекия автомобил не е съобразил нито скоростта на мотоциклета, нито отстоянието му, имал е възможност преди да предприеме десния завой да види застигащия го мотоциклет и да реагира на създалата се опасност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, „с оглед наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК“ се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1. „Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства без да обсъди защитната теза на доверителя ми и е формирал самостоятелни правни изводи, които противоречат на материалния закон?“ като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
2/ „Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК, след като насрещната страна въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства?“
Без да е поставен правен въпрос се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД във връзка с ППВС №4/1968г. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка, дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е съобразена задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1969г., както и формираната въз основа на него практика по чл. 290 ГПК.
В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение, с което искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над 25 000лв. до претендираните 50 000лв. с доводи за занижен размер на обезщетението. Ответното застрахователно дружество е обжалвало решението за уважаване на иска с петитум за отмяната му и отхвърляне на претенцията, а в условията на евентуалност - за приемане на значителна степен на съпричиняване от пострадалия поне от 50%, при отречено от СГС основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Прието е за установено посредством заключението на медицинската експертиза, че двадесет и девет годишният ищец е получил счупване на 3, 4, 5, 6 и 7 ребро в ляво по средна аксиларна линия с пневмоторакс в ляво и подкожен емфизем в ляво аксиларно, контузия на долна челюст, контузия на лява лакътна става, но контузията на челюстта не е описана в исковата молба като увреждане, причинено при пътното произшествие. Обсъдено е, че получените телесни увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на С., който е търпял по - интензивни болки и страдания през първите 30 дни, а за периода на възстановяване - с намален интензитет за около 4 месеца. Предприетото лечение е консервативно без оперативни интервенции. Счетено е, че травматичните увреди са допринесли за временен дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради болките, които е изпитвал и са създали значително неудобство за пострадалия в начина му на живот, при задоволяване на битовите му нужди. При личния преглед на 19.08.2024г., една година и пет месеца след инцидента, ищецът има оплаквания за болка и „дърпане“ в областта на лява гръдна половина при дълбоко дишане, физическо натоварване и смяна на времето. Обсъдено е, че ищецът е възстановен, няма функционален дефицит на левия горен крайник и други трайни последици от инцидента. При преценката на заключението на медицинската експертиза, на показанията на разпитания свидетел, при отчитане на обстоятелствата, че травмите не са били животозастрашаващи и са без трайни последици, че лечебният и възстановителен период е сравнително кратък и без усложнения, а проведеното лечение е консервативно, въззивната инстанция е споделила извода, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди на увредения на 29 години ищец, е 25 000лв., както е приел и първоинстанционният съд. Посочено е, че при определяне на паричния еквивалент на овъзмездяването на вредите, съдът съобразява и момента на настъпване на произшествието - 2023г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната, както и размера на застрахователните лимити като спомагателен критерий.
По въведения в пределите на въззивното производство чрез жалбата на ответника въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по заявеното в отговора на исковата молба възражение, въззивната инстанция е приела, че в района на настъпване на ПТП - [улица]с посока на движение по еднопосочното платно от [улица]към [улица], в близост до Т-образното кръстовище с [улица], намиращо се вдясно, платното за движение е с по три пътни ленти за движение на МПС, бус лента и велоалея в посоката на двете МПС. Като спорен е отделен въпросът къде се е движел лекият автомобил и мотоциклетът и от къде водачът на „Ф. Г. е започнал маневрата завой надясно. От съвместния анализ на показанията на свидетелите Г. (пътувал на мотоциклета зад ищеца, който го е управлявал) и П. (водачът на лекия автомобил), въззивната инстанция е приела, че ищецът е управлявал мотора в дясната пътна лента, непосредствено до бус лентата, който извод се подкрепя и от заключението на автотехническата експертиза, която с оглед намерената спирачна следа в бус лентата от мотоциклета, е направила два основни варианта за мястото на движение на моториста. Според единия от тях, това е дясната лента за МПС, което съответства и на показанията на свидетеля Г., който завява, че С., както и самият той, са възприели автомобила, който е започнал движение пред тях в дясната лента на около 5-6 метра и, за да го избегне, е преминал в бус лентата, където според заключението е настъпил ударът. Възприето е, че водачът на лекия автомобил П. е преминал вляво от тях и се е преустроил, за да направи десен завой към [улица]. Кредитирани са показанията на водача на автомобила, че е подал светлинен сигнал за завой надясно като е анализирано, че при маневра „завой“ скоростта се намалява. Възприет е вариантът в б. „в“ на т. 1.4 от заключението на АТЕ, според който, ако и двете МПС са се движели в дясната лента и автомобилът е бил пред мотоциклетиста, последният е могъл да възприеме подадения десен пътепоказател от автомобила, както и включените стоп светлини. Мотористът е могъл да намали скоростта си и ако е необходимо дори да спре, за да изчака водачът на автомобила да извърши маневрата без да навлиза в бус лентата. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата като при преустрояването си от една пътна лента в друга не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, не е пропуснал движещият се в дясната лента ищец и не се е съобразил неговото положение, посока и скорост на движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил при преустрояването в дясната лента не е осигурил и достатъчно дистанция между себе си и мотоциклета, така, че да не създаде опасност за последния. От друга страна, С. не се съобразил с подадения светлинен пътепоказател за завой надясно като се е движел с несъобразена скорост за конкретната пътна обстановка и с останалите участници в движението - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Счетено е, че първопричината за пътния инцидент е поведението на водача на лекия автомобил, който е предприел маневра в разрез с правилата за движение и създавайки опасност за останалите участници в движението. С тези съображения е изведено, че приносът на водача на лекия автомобил за настъпване на пътното произшествие е по - голям от този на ищеца С. и възражението за съпричиняване е основателно до обем от 30%, поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в размер на 17 500лв., което е обусловило отмяната на първоинстанционния акт за уважаването на иска за разликата над 17 500лв. до присъдения размер от 25 000лв. и отхвърлянето му за разликата от 7 500лв. и потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за сумата 17 500лв. и за отхвърлянето му за разликата от 25 000лв. до 50 000лв.
Искането за допускане на факултативния касационен контрол е неоснователно.
Първият въпрос е поставен изцяло в контекста на правилността на обжалвания акт, питането в него е „обосновано ли е решението на въззивния съд“. Същевременно той е и хипотетичен - зададен е условно, при изначално възприемане на тезата, че той е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и правните изводи в него противоречат на материалния закон. Така формулиран, въпросът не притежава съществено изискване към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и искането за допускане на касационната проверка по втория въпрос. Той е неясен от гледна точка на въведеното с него твърдение за произнасяне „извън пределите на допустимата въззивна проверка“. Същевременно този въпрос отново съдържа в себе си безусловно зададената оценка на касатора за „изложени от насрещната страна голословни твърдения, които се възприемат безкритично, необосновано и в разрез с доказателствения материал от състава на САС“. Той е неясен от гледна точка на това кои изводи на апелативният съд засяга - по нито един от поставените въпроси касаторът не е пояснил кои изводи на въззивната инстанция, които в касационната жалба счита за неправилни, визира - тези по приложението на чл. 52 ЗЗД или по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ако вторият въпрос е насочен към последната разпоредба, следва да се има предвид, че така, както са възприети и очертани в касационната жалба, изводите на САС по въпроса за съпричиняването, не съответстват на мотивите към обжалвания акт. Не е вменено в нарушение на правилата за движение на мотоциклетиста неосигуряване на необходимата дистанция с автомобила - това поведение е възприето от САС като нарушение от водача на автомобила. Въззивната инстанция ясно е посочила кой вариант от заключението на вещото лице относно местоположението на участниците в пътното произшествие е възприела - движение в дясна лента и предприета от водача на лекия автомобил маневра ляв завой при подаден светлинен сигнал. Дали изводите на състава при така възприетите факти за обема на съпричиняването са обосновани, е по правилността на решението, която не може да бъде преценявана на този етап от производството пред ВКС, а релевантен въпрос с правна характеристика, с който да може да бъде инициирана втората фаза на касационното производство, касаторът не поставя. При твърдението във втория въпрос за нарушени параметри на въззивната проверка, касаторът игнорира обстоятелството, че въззивната жалба на ответника въвежда в пределите й оплакването, респ. дължимото произнасяне от съда, че нарушението на правилата за движение на мотоциклетиста е в обем не по - малко от 50 %, от което пряко произтича и отсъствието на основания за съмнение въззивното решение да е недопустимо. Самостоятелна причина за недопускане на обжалването е отсъствието на конкретно посочена допълнителна предпоставка - касаторът не посочва нито един акт по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито обосновава приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Както се посочи, правен въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е поставен, а въз основа на касационни оплаквания касационен контрол не може да бъде допуснат. Дори да бъде счетено, че искането за осъществяване на проверка дали въззивният акт е в съответствие с разясненията на ППВС №4/1968г., съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатацията е, че размерът на определеното обезщетение е съобразен с критериите по чл. 52 ЗЗД, така, както са разяснени в многобройната съдебна практика.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1280 от 07.11.2025г. по в. гр. д.№ 43/2025г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: