ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1452

София 24.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4476 по описа за 2025г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, представлявана от процесуалния представител К. против определение № 2506 от 30.09.2025г. по в. гр. д.№ 485/2021г. на САС, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановения акт в частта за разноските и определената държавна такса. Искането е за отмяната му и постановяване на ново с което да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение и да се отмени определената такса.

В предоставения срок, е постъпил отговор И. И. Г., М. И. Д.-Б. и „С. Е. дол“ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Б. за неоснователност на искането. Счита, че държавната такса е дължима с оглед разпоредбите на чл. 154, ал. 3 и чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ и с оглед частноправния характер на вземането. Разноските за платеното адвокатско възнаграждение в случая са удостоверени с представени три списъка за разноски, три договора за правна помощ, три документа за плащане и две банкови извлечения за трите превода. Делото е със значителна правна и фактическа сложност, извършените от процесуалния представител процесуални действия са многобройни, материалният интерес е огромен, като адвокатското възнаграждение е редуцирано до 75 000лв., вместо дължимите 135 000лв., т. е. е договорено под минималния размер на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:

В производството по чл. 274, ал. 2 ГПК изложение с основания за допустимост не се изисква, поради което и съдебният състав няма да обсъжда поставените в изложението въпроси.

Възраженията на частния жалбоподателя относно недължимост на държавна такса в производството по ЗОНПИ са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, съгласно която на основание чл. 154, ал. 3 вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ КОНПИ е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото - чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ /во. определения по ч. гр. д. № 352/24, ІІІ г. о., ч. гр. д.№ 4655/2025г. на ІІІ г. о., ч. гр. д.№ 429/2026г. на ІV г. о.и др. /. Поради това и при подаване от Комисията на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение държавна такса за въззивно обжалване не се внася предварително - а, при неблагоприятен за ищеца изход, се възлага на същия с въззивното решение. Не може да бъде споделен доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, това имущество няма публичноправен характер. /вж. определение по ч. гр. д.№ 1340/2025г. на ІІІ г. о./

Частично неоснователно е и искането на Комисията за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

С постановения въззивен акт съдебният състав е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер, с оглед представените доказателства за реално заплащане на сумите от 75 000лв. от ответника И. И. Г., договорени с договор за правна защита и съдействие № 18 от 5.02.2024г., от 9 000лв. от ответницата М. И. Д.-Б., съобразно договор за правна защита и съдействие № 20 от 5.02.2024г., и сумата от 15 000лв., от „С. Е. дол“ЕООД, с оглед подписания договор за правна защита и съдействие № 19 от 5.02.2024г., всички сключени с адвокат Х. Б..

От една страна настоящият съдебен състав съобрази, че се касае за дело със значителна фактическа и правна сложност, с голям обем /състоящо се множество тома/, по което е предприета адвоката работа, изразяваща се в изготвяне и депозиране на отговор на въззивна жалба, явяване и участие в провеждането на шест на брой открити съдебни заседания, всяко едно от които изискващо предварителна подготовка и изготвяне и представяне на една на брой писмена защита /за всички ответници/, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран. От друга страна, съставът съобрази, че защитата на тримата ответници е осъществена от един пълномощник и независимо от отделните специфики, тя е със сходни характеристики, което прави изискуемият се предварителен труд за подготовка – идентичен. С оглед на това и при съобразяване на установената практика след постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че определеният размер на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до 20%, след което в полза на ответника И. И. Г. следва да се присъди сумата от 60 000лв. или 30 674 евро, за М. И. Д.-Б. – 7 200лв., или 3 680 евро и за „С. Е. дол“ЕООД – 12 000лв., или 6 134евро.

С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 2506 от 30.09.2025г. по в. гр. д.№ 485/2021г. на САС в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

НАМАЛЯВА размера на сумата, за която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена с въззивно решение № 11 от 7.01.2025г. по в. гр. д. № 485 по описа за 2021г. на Апелативен съд София да заплати в полза на И. И. Г. от [населено място], [улица] от 75 000лв. на 30 674 евро /тридесет хиляди шестстотин седемдесет и четири евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

НАМАЛЯВА размера на сумата, за която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена с въззивно решение № 11 от 7.01.2025г. по в. гр. д. № 485 по описа за 2021г. на Апелативен съд София да заплати в полза на М. И. Д.-Б. от [населено място], [улица] от 9 000лв. на 3 680 евро /три хиляди шестстотин и осемдесет евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

НАМАЛЯВА размера на сумата, за която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена с въззивно решение № 11 от 7.01.2025г. по в. гр. д. № 485 по описа за 2021г. на Апелативен съд София да заплати в полза на „С. Е. дол“ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община] от 15 000лв. на 6 134евро евро /шест хиляди сто тридесет и четири евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2506 от 30.09.2025г. по в. гр. д.№ 485/2021г. на САС в частта му за присъдената държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :