ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438

гр. София, 23.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2760/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№2563/23.04.2025г. на А. С. В., чрез адв.Ц. срещу решение №69/14.03.2025г., постановено по в. гр. д.№743/2024г. на Пернишкия окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което предявеният от касатора срещу Уеб Финанс Холдинг АД положителен установителен иск за собственост е отхвърлен като неоснователен. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че той не е доказал придобивното си основание по чл. 79, ал. 1 ЗС - давностно владение. Твърди, че е собственик на имотите, описани в исковата молба, тъй като е придобил същите по давност, за което се легитимира с нотариален акт от 2007г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка и с извършената с нотариален акт от 2014г. доброволна делба на съсобствени недвижими имоти. Позовава се на приетото в ТР №11/2012г. по тълк. д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС, че тежестта на доказване при оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл. 193 ГПК, което според него в конкретния случай означава, че ответникът следва да установи, че по силата на постановлението за възлагане е придобил правото на собственост върху имота, а с оглед деривативния характер на публичната продан като способ за придобиване на вещни права означава да се установи, че правото принадлежи на длъжника. Счита, че в случая ответникът не бил доказал, че имотите са...