ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 891 [населено място], 23.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 108 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б. АД срещу решение № 171/20.10.2025 г. по в. гр. д. № 440/2025 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 457/22.04.2025 г. по гр. д. № 2585/2023 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив, с което е прогласен за нищожен сключеният между С. Ф. С. и „Ю. Б. АД договор за потребителски кредит № FL1310855 от 25.08.2022 г. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Поддържа се, че релевантният по делото факт – относно размера на шрифта на съдържанието на процесния договор, не е установен по категоричен начин, защото първата допусната пред първоинстанционния съд СТЕ е установила, че размерът на шрифта в текста на договора е 12.2 рt, а в текста на погасителния план е 11.4 рt; повторната СТЕ е установила размер на шрифта от 12 рt и само от заключението на тройната СТЕ се установява размер на шрифта от 11.5 рt. Навежда се доводът, че е налице минимално отклонение от предвиденото в закона изискване за шрифт от 12 рt, което не влияе на четливостта на договора и на възможността потребителят да възприеме неговото съдържание. Твърди се, че използваният в договора шрифт отговаря на изискванията за прозрачно и четливо представяне на информацията, поради което изискванията на чл. 10 ЗПК са изпълнени. Изложени са от касатора съображения за това, че предвидената в закона санкция, изразяваща се в недействителност на договора, е непропорционална и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 23 Директива 2008/48/ЕО, защото не е установено, че нарушението на изискването за размер на шрифта е извършено с цел да се увреди потребителят, нито е установено той да е бил реално увреден. Според касатора извършеното от въззивния съд тълкуване на националното право е несъвместимо с целите на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити. Повдигнато е възражението за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагането от въззивния съд на мотиви по въпроса защо не е кредитирал заключенията на първата и на допълнителната съдебно-технически експертизи. Иска се от касатора да се отмени обжалваното въззивно решение и да бъде отхвърлен предявеният иск за установяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит.
Ответникът в касационното производство - С. Ф. С., е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № FL1310855/25.08.2022 г., по който „Ю. Б. АД е предоставила на С. Ф. С. кредит в размер на 32 160 лв., срещу което С. като кредитополучател е поел задължението да върне получената в кредит сума на разсрочено плащане съгласно приложения към договора погасителен план. По отношение на спорния във въззивното производство въпрос за размера на шрифта, използван за представяне на информацията в процесния договор за потребителски кредит, въззивният съд е обсъдил заключението на в. лице К., което е използвало метод, при който страниците на договора за кредит се сканират с принтер с висока резолюция и се отварят в софтуер за обработка на изображения чрез наслагване с думи и символи от същия шрифт. Според това заключение използваният в договора шрифт Тimes New Roman е с размер от 12.2 рt, а в текста на погасителния план използваният шрифт е с размер 11.4 рt.
Въззивният съд е обсъдил и заключението на повторната СТЕ, изготвена от в. лице М., според което при измерване на височината на буквите с цифров шублер се установява, че процесният договор и погасителният план към него са написани с шрифт Тimes New Roman с размер от 12 рt. Този метод е приложен от в. лице като алтернатива на метода на първата съдебно-техническа експертиза и поради това, че от техническа гледна точка при определено увеличение през софтуера на използвания скенер може да се стигне до малки грешки при окръгляването.
Решаващият съд е коментирал и заключението на тройната СТЕ, според което текстовата част на договора и на приложенията към него са изготвени с шрифт Тimes New Roman с размер от 11.5 рt, като изследването е направено от вещите лица под лупа и с помощта на микроскоп МБС-1 при увеличение до 100 пъти, както и чрез сравнително изследване на компютърно генерирани текстове с идентификационна цел. Обсъдени са във въззивното решение и дадените от вещите лица обяснения в съдебното заседание на 13.03.2025 г., в които те са посочили, че са използвали специална техника за техническо изследване на документи, находяща се в НИК-София – видеоспектрален компаратор. Вещите лица са обяснили, че след установяване на размера на шрифта в документа са избрали произволна буква, която се изписва с три различни размера на шрифта – 11 рt, 11,5 рt и 12 рt, след което върху тази буква се наслагва буква от изследвания документ, за да се установи точният размер на шрифта, при което изследваният текст е в зелен цвят, а сравнителният образец в червен, но пълно съвпадение е било установено от тях само при размер на шрифта от 11.5 рt.
Въззивният съд е кредитирал заключението на тройната СТЕ, защото е констатирал, че при неговото изготвяне е използвана от вещите лица съвременна технология и специализирана техника – видеоспектрален компаратор, с която по максимално точен начин се установява размерът на шрифта на процесния договор. Въз основа на фактическата констатация, че в процесния договор е използван шрифт с размер от 11.5 рt, решаващият съд въззивният съд е приел за установено, че не е спазено изискването на императивната норма на чл. 10 ал. 1 ЗПК, предвижаща минимален размер на шрифта от 12 рt, поради което е достигнал до извода, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Изложени са в мотивите на въззивното решение съображения, че Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити не съдържа изискване за размера на шрифта, но нормата на чл. 10 ал. 1 ЗПК поставя по-високо изискване и последици при неговото неспазване, а с определение на СЕС по 14.04.2021 г. по дело С -535/2020 г., което на основание чл. 633 ГПК е задължително, е призната възможността в националната уредба на държава-членка на ЕС да се предвиди допълнително изискване за вида, формата и минималния размер на шрифта в текста на договорите за потребителски кредит, както и последиците от неспазване на изискванията. Отчитайки задължителния характер на даденото тълкуване от страна на Съда на ЕС, въззивният съд е заключил, че с прилагане на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22 ЗПК не се нарушават принципите, залегнали в Директивата.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК –
1. „Недействителен ли е договор за потребителски кредит поради нарушение на чл. 10 ал. 1 ЗПК, отнасящо се до размера на шрифта, когато разликата от законовото изискване е явно незначителна /използваният шрифт е с размер 11,5 рt при законово изискване от 12 рt/?“
„Противоречи ли решение, с което е установена тази недействителност, на общия принцип за пропопорционалност в правото на ЕС и конкретно на изискването за пропорционалност на санкциите, установено с чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО?“.
Наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК по тези въпроси се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с решения на Съда на ЕС – по дело С-377/14, дело С-679/18, дело С-535/20, дело С-339/23, дело С-303/20, дело С - 472/23, дело С-714/22, дело С-337/23, дело С-714/22, дело С-565/12.
2. Поставени са и въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК – „Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на в. лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема? При множество изготвени експертизи, длъжен ли е съдът да изложи мотиви, отнасящи се до преценката му за годността на всяка една от тях?“
Наличието на допълнителния селективен критерий по тези въпроси се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с решение № 10/09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на ВКС, решение № 14/02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 997/2021 г. на ВКС, решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. на ВКС и решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС.
Касационният съд намира, че първите два въпроса на касатора по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд за изхода на делото – включени са в предмета на разгледания във въззивното производство спор, а разрешенията по тях са от значение за формиране на решаващата правна воля на съда. Налице е общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд намира, че не е удовлетворено изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото посочените от касатора актове на Съда на ЕС, с изключение на определението по дело С - 535/2020 г., не съдържат разрешения по конкретно поставените по настоящото дело въпроси, касаещи съвместимостта с правото на ЕС на санкционнните последици /чл. 22 ЗПК/, предвидени за неспазването на регламентираното от националната уредба изискване за минимален размер на шрифта, използван за представяне на информацията в договор за потребителски кредит.
Всички цитирани в изложението на касатора решения на ЕС имат на основание чл. 633 ГПК задължителна сила за съдилищата в Р. Б. но те могат да намерят приложение само в контекста на конкретен правен спор и с оглед на неговия предмет – само когато дадените в тях разрешения касаят тълкуването на приложима за конкретния правен спор норма от националното право и нейното съответствие /съвместимост/ с точно определена норма, респ. основополагащ принцип на правото на ЕС. Както по-горе се спомена, единствено в определение на Съда на ЕС по дело С - 535/2020 г. се съдържа тълкуване доколко са съвместими с Директива 2008/48/ЕО последиците от прилагане на предвидената в нормата на чл. 22 ЗПК санкция за неспазване на изискването по чл. 10 ал. 1 ЗПК за минимален размер на използвания шрифт в договор за потребителски кредит, поради което за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК може да е относимо само противоречието на въззивното решение с това определение на Съда на ЕС.
Касационният съд констатира, че въззивният съд изрично в мотивите си се е позовал на тълкуването, извършено от Съда на ЕС в определение по дело С - 535/2020 г. /цититирано в изложението на касатора/, постановено по повод на отправено преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./ изискване за минимален размер на шрифта и последиците от неспазването му по чл. 22 ЗПК. С оглед на задължителния характер на това определение на Съда на ЕС – чл. 633 ГПК, решаващият съд е приел, че нормите на чл. 10 ал. 1 ЗПК и на чл. 22 ЗПК са съобразени с правото на ЕС, защото в посоченото по-горе определение е дадено тълкуване в смисъл, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт /не по-малък от 12/, както и че въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за размера на шрифта и последицата при неспазването му – недействителност на договора (чл. 22 ЗПК), съответстват на правото на Европейския съюз. В този смисъл касационният съд намира, че изцяло съобразени с посоченото по-горе определение на Съда на ЕС са решаващите изводи на въззивния съд, основани на фактическата констатация, че размерът на използвания в договора шрифт е по-малък от предвидения в закона минимален размер – за недействителност по чл. 22 ЗПК на договора поради нарушение на императивната норма на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и че наложената с нормата на чл. 22 ЗПК санкция за неспазване на изискването за минимален размер на шрифта от 12 не нарушава общия принцип за пропорционалност на правото на ЕС и конкретно изискването за пропорционалност на санкциите по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО.
Произнасянето на въззивния съд би било в противоречие с цитирания по-горе акт на Съда на Европейския съюз, ако бе прието, че договорът е действителен, защото санкционната последица по чл. 22 ЗПК за неспазването на изискването по чл. 10 ал. 1 ЗПК за минимален размер на шрифта е несъвместима с Директива 2008/48/ЕО, но случаят не е такъв.
Настоящият състав на касационния съд намира, че като допълнение към горното следва да се отбележи, че обуславящите изхода на спора изводи във въззивното решение са в пълно съответствие и с формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика на ВКС, която му е служебно известна – решение № 288 от 16.10.2025 г. по т. д. № 121/2025 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на І т. о., решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ІV г. о., решение № 50206/25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на І т. о., решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на ІІ т. о. и др. В тези решения на ВКС се приема, че „Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. В Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договора за потребителски кредит, а държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие, че тези правила допринасят за представянето на информацията по чл. 10, ал. 1, параграф 2 от Директивата по ясен и кратък начин.
Следва да се отбележи, че въззивният съд при формиране на решаващия извод за недействителност на договора за потребителски кредит, произтичаща от фактическата констатация за наличие на отклонение от изискването за минимален размер на шрифта, не е прилагал определен количествен критерий по отношение на отклонението. Решаващият съд е приел, че нормата на чл. 10 ал. 1 ЗПК е императивна, поради което нейното нарушаване е основание за недействителност по чл. 22 ЗПК, без да извършва преценка дали в случая отклонението е значително, или е незначително. Произнасянето на въззивния съд в този смисъл не е в противоречие с определението на Съда на ЕС по дело С - 535/2020 г. и с посочените по-горе решения на ВКС, защото в тези съдебни актове настъпването на санкционните последици на чл. 22 ЗПК не е поставено в зависимост от това дали е налице значително/съществено отклонение от предвиденото в императивната норма на чл. 10 ал. 1, т. 1 ЗПК изискване за минимален размер на шрифта.
По отношение на поставените въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, които касационният съд намира, че обобщено се свеждат до един процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, както и да изложи мотиви, отнасящи се до преценката за годността на експертното заключение. Този процесуалноправен въпрос принципно е значим за всяко едно производство, в което за изясняването на правнорелевантните факти е било назначено вещо лице по реда на чл. 195 ГПК. В конкретния случай /относно първата част от въпроса/ касаторът не сочи с кое точно от събраните по делото доказателства, релевантно за установяване на размера на шрифта, въззивният съд е бил длъжен да обсъди заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, но не го е сторил. В този смисъл касационният съд намира, че въпросът е некоректно поставен в посочената по-горе част, в която касаторът се домогва да обоснове, че решаващият съд е извършил преценка на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза изолирано, а не в съвкупност с останалите доказателства по делото /неясно кои/.
Касационният съд намира, че въпросът в останалата част не е съобразен с мотивите на въззивния съд, който е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Посочено е в мотивите на въззивното решение, че решаващият съд кредитира заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, защото трите вещи лица са използвали съвременна технология и специализирана техника, с която по максимално точен начин се установява размерът на шрифта на процесния договор, като са обсъдени и приложените от вещите лица методи на изследване – изследването е било направено под лупа и с помощта на микроскоп МБС-1 при увеличение до 100 пъти и чрез сравнително изследване на компютърно генерирани текстове с идентификационна цел, а използваната от трите вещи лица специална техника, находяща се в НИК-София – видеоспектрален компаратор, е предназначена за техническо изследване на документи. Въззивният съд не е посочил изрично защо не кредитира заключенията на първата и на допълнителната съдебно-технически експертизи, но касационният съд намира, че в изложените по-горе подробни съображения на въззивния съд относно използваните от трите вещи лица методи и специална техника за техническо изследване на документи имплицитно се съдържа и отговорът на въпроса защо не са кредитирани заключенията на първата и на допълнителната съдебно-технически експертизи.
Извън обхвата на дължимата проверка в настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК е несъгласието на касатора с фактическия извод на въззивния съд, че използваният в процесния договор шрифт е 11.5, който е формиран въз основа на извършената преценка на доказателствената стойност на трите заключения на съдебно-техническите експертизи и възприемането на заключението на тройната. Според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС преценката на доказателствата и обосноваността на изградените доказателствени изводи имат значение за правилността на въззивното решение, а такава проверка не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на сторените от него разходи за адвокатско възнаграждение – 766,94 евро.
Мотивиран съдътОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/20.10.2025 г. по в. гр. д. № 440/2025 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на С. Ф. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, съдебни разноски от 766,94 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.