ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

[населено място], …………

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 487 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу определение № 583 от 10.10.2025г. по ч. т.д. № 244/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е отменено определение № 24 от 22.01.2025г. по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище, е обезсилено определение № 193 от 06.11.2024г. на същия съд по делото в частта на присъдените на застрахователното дружество разноски за адвокат от 19 340 лева, платими от адвокат Н. Н. Д..

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че определението на въззивния съд е постановено в противоречие на закона. Правилно от Окръжен съд – Търговище са били присъдени разноски на застрахователното дружество, за плащането на които е бил задължен адвокат Н. Н. Д.. Той е страна в процеса. Предявил е недопустимо чужди права пред съд. Производството пред Окръжен съд – Търговище е било образувано по негова искова молба и в последствие той е признал, че си е послужил с неавтентично пълномощно за ищеца. Касае се за иск, предявен от адвокат Д., и именно той следва да се счете за страна. В този смисъл е разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД, съгласно която лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Вследствие на незаконосъобразно предявения иск застрахователното дружество е сторило множество разноски, в това число и за адвокатски хонорар, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на материалния интерес по него.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и с актовете на Съда на Европейския съюз – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Следва ли да се присъдят на ответника разноски по недопустим иск и следва ли предявилата иска страна да отговаря за разноските?

2. Отговорността за разноски в процеса (в това число в случаите на злоупотреба с права и предявяването на недопустим иск) деликтна ли е и кой понася разноските?

3. Следва ли да се присъдят разноски на страните спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото?

Касаторът счита, че по първите два от въпросите въззивното определение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 46 от 20.02.2020г. по ч. гр. д. № 2743/2019г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 189 от 20.06.2014г. по гр. д. № 5193/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 60325 от 11.01.2022г. по гр. д. № 3890/2020г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 165 от 31.10.2013г. по т. д. № 1202/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50056 от 10.07.2023г. по гр. д. № 2598/2022г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. По третия въпрос определението е постановено в противоречие с определение № 1679 от 19.06.2024г. по т. д. № 1601/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., както и в противоречие с решение на СЕС по дело С-438/22.

От насрещната страна по жалбата адвокат Н. Н. Д. е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната негова част, както и не се установява вероятната му нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Производството по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище е било образувано на 23.05.2024г. въз основа на искова молба на Р. И. А. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД. Претендирано е било присъждането на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие от 02.08.2023г. То е настъпило докато ищецът е бил превозван към затвора в [населено място]. Исковата молба е била подадена чрез адвокат Н. Н. Д., упълномощен съгласно представено с исковата молба писмено пълномощно от името на ищеца.

По реда и в сроковете по чл. 367, ал. 1 от ГПК и чл. 373 от ГПК е постъпил писмен отговор и допълнителен писмен отговор от ответното дружество със становище по допустимостта и основателността на предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. В хода на делото са били събрани писмени доказателства, както и са били приети заключения на съдебна автотехническа експертиза, съдебна медицинска експертиза и съдебна психологична експертиза. Проведено е било едно открито съдебно заседание на 21.10.2024г. В това съдебно заседание съдебното дирене е обявено за приключило и е бил даден ход по същество на спора, като от застрахователя е била представена и писмена защита.

В срока за постановяване на решението е постъпила писмена молба вх. №4205/28.10.2024г. от адвокат Н. Н. Д., съгласно която той е станал жертва на измама. Констатирано е било, че представеното по делото пълномощно не е подписано от Р. И. А., а от лице, представящо се за него (С. Й. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода заедно с Р. И. А. в затвора в [населено място]). Самият ищец е упълномощил друг адвокат да го представлява (адвокат М. Я. от [населено място]). От адвокат Д. е било поискано да се даде възможност Р. И. А. и адвокат М. Я. да потвърдят извършените действия по делото.

Процесуалните действия на адвокат Н. Н. Д. по делото не са били потвърдени и с определение № 193 от 06.11.2024г. производството пред Окръжен съд – Търговище е било прекратено като недопустимо. Със същото определение адвокат Д. е бил осъден да заплати на застрахователното дружество – ответник направените по делото разноски в размер на 19 340 лева – платено от дружеството адвокатско възнаграждение с ДДС. Съображението на първоинстанционния съд е било, че той е предявил чужди права пред съда.

С определение № 24 от 22.01.2025г. на Окръжен съд - Търговище, постановено след молба на адвокат Д. по чл. 248 от ГПК, определението от 06.11.2024г. е било изменено, като разноските за адвокатско възнаграждение са били намалени на 18 360 лева.

Срещу това определение са били подадени частни жалби и от двете страни. Въз основа на жалбите е било образувано в. ч.т. д. № 244/2025г. на Апелативен съд – Варна. С определение № 583 от 10.10.2025г. на този съд, по жалбата на адвокат Д., определение № 24 от 22.01.2025г. по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище е било отменено, а определение № 193 от 06.11.2024г. по същото дело в частта на присъдените разноски за адвокат от 19 340 лева е било обезсилено и искането на застрахователното дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било оставено без разглеждане. Частната жалба на застрахователя срещу определение № 24 от 22.01.2025г. по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище е била оставена без разглеждане.

За да постанови определението си, въззивният съд е изложил, че съобразно нормата на чл. 78 от ГПК сторените от страните разноски се присъждат в полза на едната от тях съобразно изхода на спора. В случая първоинстнационното производство е било прекратено поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, при което липсва страна, на която да бъдат възложени разноски. Те не могат да бъдат поставени в тежест на адвокат Н. Н. Д., тъй като липсва предвидена правна възможност отговорността за разноските да бъде възложена върху участник в производството, който не е страна. Определение № 193 от 06.11.24г., с което на адвоката – процесуален представител по пълномощие са възложени разноски, според въззивния съд, е било процесуално недопустимо, каквото е било и искането на застрахователя за присъждане на разноски – липсва насрещно задължено лице. Частната жалба на застрахователя срещу определение № 24 от 22.01.2025г. е била счетена за недопустима поради липсата на предмет.

При тези установени обстоятелства поставените от касатора въпроси (материалноправни) във връзка с допускането на касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Варна в обжалваната по настоящото дело част не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите не съответстват на мотивите на въззивния съд към определението, при което не са от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Първите два от въпросите относно дължимостта на разноските по недопустим иск, производството по който е прекратено, съответно дали отговорността за разноски в този случай е деликтна, са предпоставени от качеството на адвокат Н. Н. Д. страна в производството по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище. Мотивите на състава на Апелативен съд – Варна са в друг смисъл - че разноските по чл. 78 от ГПК се разпределят между страните в производството, че процесуалният представител по пълномощие не е страна, както не е страна и лице, извършващо процесуални действия по пълномощие без представителна власт, какъвто е бил адвокат Д.. Поради това той не носи отговорност по чл. 78 от ГПК относно разноските, включително при прекратяване на производството след като извършените от името на ищеца Р. И. А. процесуални действия (подаването на исковата молба) не са били потвърдени. Същото е по отношение на третия поставен въпрос, отново материалноправен, касаещ критериите, по които се определят подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение. От въззивния съд изобщо е отречена дължимост на разноски на касатора – ответник, от които и за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Варна.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 583 от 10.10.2025г. по ч. т.д. № 244/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е отменено определение № 24 от 22.01.2025г. по т. д. № 29/2024г. на Окръжен съд – Търговище, е обезсилено определение № 193 от 06.11.2024г. на същия съд по делото в частта на присъдените на застрахователното дружество разноски за адвокат от 19 340 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.