ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513

гр. София, 25.03.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 2827 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 133 от 12.03.2025г. постановено по гр. д. № 1307/2024г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 766 от 18.10.2024г. на Благоевградски районен съд по гр. д. № 799/2024г. С последното е прието за установено по отношение на О. Б. че Х. К. Д. е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. *, одобрен със Заповед от 19.03.2004г., площ на имота 483кв. м., трайно предназначение: селскостопански фонд.

Касационната жалба е подадена от О. Б. Поддържа се неправилност на решението. Съдът не е взел предвид, че спорният имот е обобществяван, попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, не е възстановен на бивши собственици, нито е предоставен на ползвател, поради което е общинска собственост и не може да бъде придобит по давност поради мораториума, установен с §1 ДР ЗС. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са четири правни въпроса. Позовава се и на очевидна неправилност.

Ответникът Х. К. Д. чрез пълномощника адв. Н. Л. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявен е положителен установителен иск за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по ПНИ на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. *. Ищецът основава правото си на придобивна давност, текла от 1994г. когато е установил фактическа власт върху имота и съседния нему. През 2005г. е придобил с покупко-продажба собствеността върху съседния имот № * по плана за земеразделяне; двата имота са оградени заедно и ищецът обработва земята като зеленчукова и овощна градина. При предприети действия по снабдяване с констативен нотариален акт от страна на О. Б. бил съставен акт за частна общинска собственост.

О. О. Б. счита, че имотът е нейна собственост.

Установено е, че ищецът е придобил пред 2005г. съседния земеделски имот - лозе, съставляващо имот № * по плана за земеразделяне; като съсед е посочени имот № * на наследници на П. Т.. За процесния имот с № * е съставен акт за частна общинска собственост № 12985/05.01.2024г., с посочено основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004г. на Областен управител на област Благоевград. Горепосочената заповед е тази, с която е одобрено приемането на ПНИ.

Събрани са гласни доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Б. С., А. Б. и О. В. за упражняваното от ищеца владение, като логични, последователни, непротиворечиви, базирани на лични впечатления. Според тях ищецът владее имота повече от 25 -30 години, без никой да му пречи.

Приетата техническа експертиза сочи, че имотът е бил и е земеделска земя. Той попада в масиви от нестопанисвана земеделска земя на ТКЗС, която е раздавана за ползване на основание различни Постановления на Министерски съвет. Тази земя е внесена в ТКЗС от В. К. К. /починал/, видно от помощния план на бившите собственици. От страна на наследниците на К. е поискано възстановяване на собствеността като е подадено заявление от 06.05.1992г. до ПК-Благоевград. С решение на ПК от 19.02.1996г. заявеният имот е признат за възстановяване в съществуващи стари реални граници /по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/. Със заповеди на Кмета на О. Б. от 15.12.2007г. на наследниците са предоставени два имота по ПНИ - имота № *** /съседен от северозапад/ и № * /съседен от югоизток на спорния имот/. ПИ с идентификатор № *** е останал невъзстановен на бившия собственик В. К. К., тъй като в регистъра към имота като ползвател е била записана П. И. Т.; впоследствие от нейните наследници е подадена молба от 10.11.2008г., с която заявяват, че е допусната грешка в регистъра за имот № *** и нямат претенции към имота. След тази дата няма данни да е продължила процедурата по възстановяване на собствеността. Вещото лице не е установило имотът да е включен в планове, посочени в чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като той попада в територия на земи, раздавани по силата на § 4 ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи, а не е представлява остатъчен фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. От огледа на място вещото лице е установило, че имотът представлява в по-голямата си част изоставена, запустяла ливада, с една слива и няколко млади овощни дървета, всичко това разположено в североизточната част на имота; югозападната му част е залесен с дървета и храсти баир; имотът е ограден с подпорна стена от североизток, с имот № *** /на ищеца/ и не е ограден с огради от северозапад, югозапад и юг, само по югоизточната му граница, присъстват няколко бетонови кола, с бодлива тел между тях; в имота няма строежи.

При тези данни въззивният съд е намерил искът за основателен. Споделил е изцяло фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 130/06.03.2025г. по гр. дело № 3718/2023г. на ВКС, II г. о.; решение № 49 от 26.07.2016г. по гр. д. № 5168/2015г. на на ВКС, II г. о. и решение № 384 от 02.11.2012г. по гр. д. № 804/2011г. на ВКС, I г. о., която приема, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена, когато е извършена индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо имота; спрямо имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 68/30.07.1999г., няма конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези, придобивани от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за собствеността - чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Прието е за безспорно, че ищецът не е ползвател на имот, нито е собственик на подлежащ на възстановяване имот. Според съда такова лице би могло да придобие поземлен имот в територия на ПНИ по силата на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила - в този смисъл е решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр. д. № 1609/2021г. на ВКС, I г. о.; разяснения в същата насока се съдържат и в определение № 202 от 14.02.2023г. по ч. гр. д. № 230/2023 г. на ВКС, II г. о. По отношение на процесния имот Решението на ПК е от 19.02.1996г., преди измененията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 68/30.07.1999г., но то няма конститутивно действие, тъй като имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот. От 19.03.2004г. когато е одобрен ПНИ е започнала да тече придобивната давност в полза на ищеца и към датата на подаване на исковата молба е изтекла. Съдът е добавил, че имотът не е общинска собственост, тъй като спрямо него е налице заявена реституция.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Поставени са от касатора следните правни въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Твърди се необсъждане на установеното от вещото лице, че имотът е изоставена нива и не е ползван за зеленчукова градина; неизвършване преценка на показанията на свидетелите; необсъждане на забраната за придобиване по давност на недвижими имоти частна общинска собственост с оглед мораториума, установен с §1 ЗД ЗС. За това въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2/ при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ; 3/ имотите, които попадат в границите на територия по §4 и са включени в плана на новообразувани имоти като предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, попадат в обхвата на ЗСПЗЗ; 4/ допустимо ли е придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, при неприключила реституционна процедура. За последните три въпроса се сочи основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но касаторът се позовава и практика на Върховния касационен съд по тях, включително на цитираната във въззивното решение. Наведени са и мотивирани съображения по основанието очевидна неправилност.

Според настоящия състав от значение за изхода на спора са вторият и четвъртият въпроси, които могат да бъдат конкретизирани така: при какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на решението с практиката по решение № 130/06.03.2025г. по гр. дело № 3718/2023г. на II г. о.; решение № 49 от 26.07.2016г. по гр. д. № 5168/2015г. на II г. о., решение № 384 от 02.11.2012г. по гр. д. № 804/2011г. на I г. о., решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр. д. № 1609/2021г. на ВКС, I г. о., решение №184 от 20.01.2020г. по гр. д.№1012/2019г. на I г. о.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 12.03.2025г. постановено по гр. д. № 1307/2024г. на Окръжен съд-Благоевград по касационната жалба на О. Б.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 15,85/петнадесет цяло и осемдесет и пет стотни/ евро. При неизпълнение касационната жалба ще се върне.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: