ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1540
София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове:Д. Д.
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №4457/2025 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ф. срещу решение №299 от 24.06.2025г по в. гр. дело № 149/2025г. на Окръжен съд –Русе , с което е след отмяна на решение №1585 от 22.11.2024г на Русенски районен съд, срещу касатора в качеството му на отчетник на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” е уважен иск, предявен от бившия му работодател „Европа –Транс 2001”ЕООД по чл. 207 ал. 1. т. 2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса в размер на сумата 6726,07лв - стойността на заредено дизелово гориво с ОМБ карта с Рутекс функция №4331 в периода 20.11-21.11.2019г.Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд, че на ответника като шофьор не е била вменена отчетническа функция във връзка предоставената му за ползване „горивна карта”, позволяваща зареждане на гориво без касово разплащане, след като от своя страна е приел за безспорно на каква длъжност е бил назначен ответника по трудов договор, че като част от оборудването на превозното средство му е предоставена ОМВ карта с Рутекс функция, която се използва за зареждане на гориво от определени бензиностанции в страната и чужбина; че картата е собственост на ОМВ и дава право на ползвателя и (клиент на ОМВ)да закупува стоки и услуги без плащане в наличност във всички обекти партньори на собственика на картата в страната и чужбина ; че за закупено дизелово гориво с карта № 4331 на пет пъти в периода 20-21.11.2019 г. от бензиностанция във Франция, „ОМВ България“ ООД е
фактурирал на ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46 евро, като поради неплащане на фактурата, настоящият ищец „ЕВРОПА - ТРАНС 2001 ЕООД е осъден с влязло в сила решение по гр. д. № 1296/2021г. по описа на РС – В. Т. изискано и приложено от въззивния съд в цялост/ да заплати фактурираната равностойност от 6726,07 лв.; че по това дело настоящият ответник е бил разпитан като свидетел , тъй като за периода 20-21.11.2019 г. е изпълнявал курс до Франция като водач на товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] , но безспорно към момента, когато са заредени количествата гориво по горепосочената фактура от 30.11.2019г, управляваният от него товарен автомобил, собственост на дружеството се е намирал на 500 км от бензиностанцията, на която извършено зареждането (паркиран за пренощуване);че такова значително количество гориво (общо количество от 2345,19 литра) не би могло да бъде заредено в управлявания от ответника товарен автомобил, към този момент с пълен резервоар, както и че при връщането си в България, което станало за обичайното време на пътуване без неоправдано забавяне, картата се е намирала у ответника. Прието е за установено от доказателства по приложеното дело, че по силата на договор, сключен през 2009г „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД е предало на „ЕВРОПА -ТРАНС 2001“ ЕООД общо 20 бр. ОМВ карти с Рутекс функция, между които и тази с № 4331, в която е бил изписан конкретно регистрационният номер на автомобила управляван от ответника в този момент . Всички горивни карти са били с един и същ ПИН код, който код не би могъл да се променя от ползувателя и промени не са правени, като служителите на издателя и партньорските бензиностанции не са били длъжни да следят дали с картата се зарежда гориво в автомобила, чийто рег. номер е изписан на пластиката. На свой ред и въпреки възраженията на ответника, че от ищеца се твърдят факти за механизъм на увреждане, при което се изключва същото да е от липси, въззивният съд е дал квалификация на иска по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ, акцентирайки на състоянието на неотчетност на поверени на ответника активи и като е посочил, че липсата е юридическо понятие за щета, което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника . Позовал се е на твърдението на ищеца за липса на гориво, причинена по вина на ответника чрез неправомерно ползване на горивната карта при пет зареждания от бензиностанция във Франция през нощта на 20-21.11.2019г. Предвид, че като шофьор ответникът е зареждал гориво, плащал гориво и др. такси във връзка с извършваните превози, според въззивния състав той е имал качеството на отчетник - както по отношение на предоставените му от работодателя средства за безкасово плащане, така и по отношение на закупеното с тях гориво. Поради това след констатация за непълен доклад по делото пред първа инстанция, въззивният съд изрично е указал за доказателствената тежест на отчетника при опровергаване на презумпцията, като са били допуснати и събрани доказателства, но не по всички искания на страните. Възприето е, че възраженията на ответника са в насоките, разяснени в ППВС №5/1955г, но са неоснователни. Всички издадени горивни карти са били с един и същ ПИН код, системата на ОМБ не е позволявала той да бъде променян.Независимо от установеното посредством събраните гласни доказателства, че някои шофьори оставяли в кабините на автомобилите картите и кодовете, не се е установило това да е било по нареждане на работодателя.За неоснователно е прието и възражението, че при изпълнявания курс до Франция, на ответника не била предадена точно ОМБ карта №4331, а друга.Картата с този номер е била издадена за автомобила, с който ответникът е осъществил превоза и номерът му е бил означен на нея. Обстоятелството къде се е намирал товарният автомобил към момента на петте зареждания, не изключва вината на ответника за процесните липси, ирелевантно е дали по това време той е бил в камиона или не, след като е налице възможност за предоставяне картата на трети лица, на негова /на ответника/ отговорност ..
Решението е обжалвано чрез пълномощниците адв.П. Х. и С. К. с оплаквания за недопустимост – поради неотстранени противоречия и нередовност на исковата молба, евентуално се иска отмяната му като непавилно поради незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква чл. 280, ал. 2 ГПК и се формулират процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: Като процесуалноправни се поставят въпросите (1) за задължението на съда да обсъди и прецени всички правнорелевантни факти, да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК,реш. по гр. д № 68/2022г на Второ г. о, реш. по гр. д № 3413/2023г Трего г. о ;(2)за задължението на въззивния съд да даде указания за отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитум –противоречие с реш. по гр. д №4923/2019г на Четвърто г. о ; Процесуалноправен е и въпроса (6) длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства и доводи на страните, относими към правния спор – противоречие с реш. по гр. д№ 4265/2014г и реш. по гр. д №257/2009г на Четвърто г. о ;реш. по гр. д №761/2010г на Четвърто г. о и др. Поставя се въпрос (3)дали фактическите твърдения на ищеца, или заявеното искане определят квалификацията - противоречие с реш. по гр. д №4923/2019г на Четвърто г. о. Поставя се въпрос (4) за доказване от ищеца получаването на ценностите, за които твърди, че липсват – противоречие с реш. по гр. д № 1029/2016г,Трето г. о на ВКС. Формулира се материалноправния въпрос (5) липса ли е вредата, ако е установен произхода й - противоречие с реш. по гр. д № 953/2019г ,Четвърто г. о на ВКС
Според защитата, няма мотиви защо съдът приема че е осъществено закупуване на гориво. Спорен факт е било и наличието на липса, в какво се състои тя и при твърденията на ищеца, уточнявани в процеса без според касатора да кореспондират с търсената защита и без съда да приложи стриктните правила на чл. 129 ГПК, накърнява се защитата на ответника при разпределянето на доказателстената тежест. Не са обсъдени всички доказателства и доводи.Не е обсъдено напимер, че лимитите на картите е можело да се променят, да се намалят и сведат до техническите възможности на резервоарите за да избегне злоупотреба, каквато работодателят сам твърди да представлява случилото се на бензиностанция във Франция в нощта на 20 срещу 21ноември, без да се твърди ответникът да е извършил, или да е установено, че е съпричастен при тази злоупотреба.
Ответникът по касационната жалба„ЕВРОПА - ТРАНС 2001ЕООД счита касационната жалба за недопустима поради депозиране на изложението след срока за касационно обжалване. Оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в депозиран писмен отговор чрез адв. Н. С. от САК. Няма противоречие между обстоятелства и петитум по иска. Квалификацията е съответна. Ответната страна е градила защита на противоречиви твърдения за значението на понятието„липса”,неотговарящи на действителното значентие на термина и като интерпретира неточно твръденията на ищеца. Изтъква се какво е прието за безспорно между страните още на първа инстанция - предоставянето на описаната в исковата молба карта. Претендира разноски.
Касационната жалба, заедно с изложението към нея е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, тъй като е депозирана в първия работен ден /11.08.2025г, понеделник /,броено един месец от връчването на съобщението за решението /на дата 09.07.2025г/.
След преценка,Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд обсъди всички доказателства и доводи на страните, относими към правния спор (т. 6 от изложението ) отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да има обуславящ за изхода на делото характер и да е произнесен от въззивния съд в отклонение от установената съдебна практика по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. В случая е предявен и разгледан иск за реализиране на пълна отчетническа отговорност по Кодекса на труда, очертан по този начин от обстоятелствата на които е основан, със съответно искане, което съответства на твърденията /осъдителен петитум, до размера на липсващото като отчет/. Според установената практика на ВКС, при правна квалификация на иска по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ и при указана от въззивния състав доказателствена тежест за ответника, предприета поради констатиран пропуск в доклада на първа инстанция, въззивният съд е бил длъжен да обсъди доводите и доказателствата, поотделно и в съвкупност, по фактическите основания които отчетникът е въвел своевременно в своя защита. При иск по чл. 211 КТ въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения за освобождаване работника от отговорност (Реш.№423/2014г по гр. д №2145/2013г , ІVг. о, Реш.№121/2018г по гр. д №5010/2017г, ІІІ г. о и др). В т. 14 от ППВС № 5 от 15.XII.1955г и трайно установената практика на ВКС възраженията са систематизирани в няколко насоки: нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск;неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; настъпване на щетата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят / чл. 83, ал. 1 ЗЗД/,неизпълнение задълженията на работодателя по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия в съответствие с характера на работата /чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ/; условия осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника активи.В решение №423/2014г ІV г. о на ВКС,решение № 56/10.03.2011 г. по гр. д.№ 540/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр. д.№ 758/2009 г. на ІІІ г. о. и др. е посочена възможността отчетникът да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Съгласно установената практика на ВКС при търсена по съдебен ред пълна имуществена отговорност от отчетник, негово е и правото да въведе възражения, свързани с причината за щетата.Те могат да се основават както на факти, които ответникът въвежда за да доказва, така и на обвързващо установени за гражданския съд факти, на безспорни между страните, или признати от работодателя факти.Във всички случаи те трябва да се обсъдят от решаващия съд.Изтъкнато положение или практика при работодателя, свързана с условията за отчетност при разходване по предназначение на пари или стоково-материални ценности, за което положение е отговорен ищеца, въззивният съд е длъжен да обсъди като инстанция по същество, както и да обсъди доказателствата, на които са основани възраженията на привлечения към отговорност отчетник-възможни причини за освобождаване на работника от отговорност.
Самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост не се обосновава, но при допуснато касационно обжалване по правен въпрос, тези процесуални предпоставки подлежат на служебна проверка.
По останалите повдигнати въпроси в изложението също не се обосновава допускане до касационно обжалване, но свързаните с тях доводи на защитата ще намерят разрешение при разглеждане на касационната жалба по същество.Касаторът се позовава на установеното в практиката на ВКС изискване ищецът да установи получаването на ценностите, за които се твърди, че липсват. Отчетническа функция обаче не е изключена при опериране с предоставени средства, когато именно разходът им по предназначение подлежи на отчет. При даването на служебен аванс например, се възлага работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитане ще е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ - работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса(Реш №63/2020г по гр. д № 4091/2019г ,Трето г. о на ВКС) Като шофьор на тежкотоверен автомобил извършващ международен превоз, касаторът и ответник по иска е разполагал с горивна карта, имаща функционалната особеност при необходимост да осигурява зареждане на гориво на определени бензиностанции в страната и чужбина с безкасово плащане, т. е на ищеца не са били пряко поверени парични средства, но има известно подобие с разглежданите в практиката на ВКС случаи на авансово парично осигуряване с цел разходване, когато за разходването служителят дължи отчет.Разликата с настоящия случай е, че няма разходване на предварително предоставени, предадени на отчетника пари, няма и начисляване на СМЦ по начина, разглеждан в изтъкнатата от защитата на ответника съдебна практика (Реш№149/2016 по гр. д №1029/2016г Трето г. о) При зареждане на гориво с картата задължението за плащане възниква за предприятието, поверило на своя служител съответната горивна карта.Значително количество гориво се е оказало заприходено за предприятието именно в резултат на оперирането с една конкретна горивна карта с рутекс функция, прието е това да следва от доказателства по приложеното в цялост дело, по което е постановено влязло в сила решение по спора между издателя на картата ОМБ и предприятието на търговеца, като ответникът в настоящия процес е възразил, че не е обвързан с неговите мотиви, че при неговата длъжност и при механизъм на увреждането както се твърди, изключва се възможността той да отчете пари които не е получавал, разход на гориво, което не е зареждал и очевидно по трудова функция не е съхранявал, нито е било потребено с автомобила при осъществения превоз.Възразявал е и по възложената му доказателствена тежест при липси.Въззивният съд е приел, че „по отношение на установената липса страните не спорят”,при което решаващо е изтъкнал, че ответникът не е оборил законовата презумпция за неговата виновност като отчетник .
В сходни хипотези на търсена отчетническа отговорност от шофьори при злоупотреби с гориво в практиката на ВКС се приема, че при задължение да съхраняват, разходват и отчитат материални ценности (оборудване, гориво и др.)и включително при зачислени им специално издадени за тази цел карти за зареждане, които са индивидуални за всеки автомобил, поначало не се изключва отчетническа отговорност (Реш. №60241/2021г по гр. д №38/2021г Трето г. о на ВКС). Когато твърденията са, че работникът или служителят не е отчел поверено му /по силата на трудов договор или от фактическото изпълнение на възложена трудова дейност/ имущество от работодателя или на активи, поверени „под отчет“ при или по повод трудовото правоотношение с ответника /както въззивният съд приема в случая/, искът е с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ (Реш.№244/2024г по гр. д №2103/2023г Трето г. о на ВКС ).Поради това въпросите в изложението, изразяващи тезата на защитата за недопустимост на решението и за несъответна правна квалификация не обосновават наведеното осонование по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК Изключва се обаче отговорност за щетите когато има обективна причина, която отчетникът не е могъл да предотврати въпреки полагане на дължимата грижа - ППВС №5/55г, Реш.№121/2018г по гр. д №5010/2017г ІІІ г. о,Реш. №121/2018г по гр. д.№ 5010/2017 на ІІІ г. о.на ВКС и трайно формираната съдебна практика.Не във всички случаи инкриминирани действия засвидетелстват такава причина и могат да се приравняват по действие на непреодолима сила. Фактът на осъществено престъпно посегателство с имуществени последици за предприятието не изключва допустимост на иска, основан на предпоставките по чл. 207, ал. 1 т. 2 във вр чл. 211 КТ, след като именно въз основа на това обстоятелство отчетникът може да обори законовата презумпция за виновност в този процес, но без задължително и безусловно престъпно посегателство от трето лице да налага извод за успешното оборване (реш.№ 878/2010 по гр. д №3785/2008г ІV г. о, реш. 247/2015г по гр. д № 970/2015 ІV г. о на ВКС,решение №121/2018г по гр. д № 5010/2017г , ІІІ г. о. на ВКС и др.)
Ето защо преценката на съда е винаги конкретна и следва да бъде изградена задължително след обсъждане на наведените от страните и релевантни за отговорността на отчетника обстоятелства, при обсъждане на доводите и възраженията на страните, както и на всички събрани по делото доказателства в тази насока, поотделно и в съвкупност, което въззивният съд не е направил.
Предвид гореизложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение №299 от 24.06.2025г по в. гр. дело № 149/2025г. на Окръжен съд –Русе
Делото да се докладва на Председателя на Трето г. о на насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .