ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 946
гр. София, 26.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. И.
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 365 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба вх. № 4803/10.03.2026 г., поправена с молба вх. № 5504/18.03.20206 г. ищецът О. Ч. чрез адв. В. Ц., излага съображения относно постановеното разпореждане рег. № 422 от 19.02.2026 г. на Председател на отделение на ТК, ВКС, както и представя доказателства за внесена държавна такса, на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК, за копиране на исковата молба, с цел връчване препис от същата на ответника.
По отношение на констатираната от съда нередовност на исковата молба, ясно посочена във връченото на ищеца разпореждане рег. № 422/19.02.2026, изразяваща се в липса на доказателства за внесена държавна такса, в размер на 1533,88 евро по сметка на ВКС, молителят сочи, че са налице множество изпълнителни дела, образувани срещу него като длъжник. По тези изпълнителни дела били наложени запори на банковите му сметки, без оглед на несеквестируемостта на вземанията на общината. Част от изпълнителните дела били спрени. Въпреки това, О. Ч. не можела да се разпорежда със средствата си и поради това нямала възможност да внесе дължимата държавна такса в указания от съда срок. О. Ч. излага съображения, че с оглед чл. 98, ал. 1 от ЗПФ не може да извърши разход за внасяне на държавна такса, предвид липсата на бюджет за 2026 г. Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., ЗБДОО, ЗБНЗОК, ограничавал разходите на публичните разпоредители, до размера на получените приходи, но не повече от размера на извършените през предходната година разходи. До приемането на държавния бюджет, не можел да бъде приет и общинският бюджет. Излага съображения, че според него общинският бюджет би могъл да бъде приет в срок до 6 месеца. Сочи, че срещу О. Ч. са образувани множество арбитражни производства от ответника в настоящето производство „Евро интегра консулт“ ЕООД. Това е наложило общината да предяви искове за отмяна на тези арбитражни решения пред ВКС, като е бил депозирал 60 искови молби. Посочените обстоятелства и опасността да наруши чл. 98 от ЗПФ, не позволявали да заплати дължимите държавни такси по всички заведени от О. Ч. 60 искови молби за отмяна на постановени арбитражни решения.
Предвид липсата на финансов ресурс, моли да се продължи срока за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяващи се в невнесена дължима държавна такса, на основание чл. 63 от ГПК, с 6 месеца.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Отстранена е посочената от ВКС нередовност, да се представят доказателства за внесена държавна такса 102 з от ГПК.
По отправеното искане с правно основание чл. 63 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че искането е подадено своевременно, преди изтичане на дадения от съда срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, констатирани с разпореждане № 422 от 19.02.2026 г. на председател на отделение на ВКС. Разглежданата в настоящето производство молба е депозирана, преди връчване на съобщение на молителя за отстраняване нередовностите на исковата молба, според отразеното от деловодителя на състава. Следователно искането за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба е допустимо.
Настоящият съдебен състав съобрази изложените обстоятелства за липсата на възможност за разпореждане с част от средствата по банкови сметки на общината, както и изложените обстоятелства по ЗПФ и необходимостта от съобразяване с разчетите в бюджета на общината, като намира, че молбата на О. Ч. е частично основателна.
От изложените съображения за наличие на ограничение, предвидено в чл. 98, ал. 1 от ЗПФ до ограничаване размера на разходите, в рамките на същия размер като предходната година, при липса на приет Закон за бюджета за текущата година, както и относно неприетия общински бюджет, може да се приеме, че е налице затруднение за Общината временно да насочи средства за внасяне на държавни такси. Това временно ограничение следва да бъде съобразено.
С оглед гарантиране правото на защита пред съд, което включва и възможността да се заплатят дължимите държавни такси, следва да се уважи искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК. При определяне на срока, съдът съобразява, че не следва да се накърнява правото на защита, като разумно и пропорционално е да се даде възможност на молителя да реализира защитата си, в предвидим срок. Продължаването на срока следва да осигури равновесие между реализиране на правото на защита, заявено чрез предявения иск, и разрешаването на спора, отнесен до съда, в разумен срок. В настоящия случай съдът намира, че следва да продължи срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез внасяне на дължимата държавна такса, с 1 месец. Така определеният срок следва да даде възможност на молителя да организира защитата си. Определянето на по-дълъг срок би било непропорционално спрямо търсената защита и принципа за разрешаването на спора в разумен срок. Поставените въпроси относно достъпа до притежаваните от общината средства и ограничението в разходите, предвидено в посочените нормативни актове, не могат да обусловят извод за наличие на уважителни причини за продължаване на срока, така както е поискано от молителя.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
ПРОДЪЛЖАВА, на основание чл. 63 от ГПК, определения от съда с разпореждане № 422 от 19.02.2026 г. срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, с 1 месец.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: