ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626

гр. София, 30.03.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 932 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 вр. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Саура“ ООД против определение №472/19.11.2025 г., поправено с определение № 94/02.03.2026 г., постановени по гр. д.№ 621/2025 г. от състав на Апелативен съд – П..

Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.

С обжалваното определение, състав на АС – Пловдив е отменил определение на окръжен съд, като е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на бъдещия ответник.

Съдът е приел, че молителят е пострадал от вещ, собственост на ответника и с бъдещия иск ще се иска осъждане на същия да заплати определена парична сума, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претенция по реда на ЗЗД. Посочено е, че действително процесният инцидент представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и това обстоятелство е признато с разпореждане № 34/17.07.2025 г. (л. 10 – 11 от делото на ОС) и е прието, че при това положение Б. би могъл да търси репариране на причинените вреди и с иск по чл. 200 от КТ против своя работодател („С.“ ООД, ЕИК 13[ЕИК]). Но единствено пострадалият може да реши какъв път на защита да предпочете, съобразно преценката на своите интереси. Възможността да предяви иск по реда на чл. 200 от КТ не изключва изначално възможността...