ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1622

Гр. София, 30.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2322 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 1467 от 07.04.2025 г., подадена от О. Т. чрез старши юрисконсулт Д. К., упълномощена от кмета на общината д-р Д. Д., срещу въззивно Решение № 21 от 04.03.2025 г. по в. гр. д.№ 9/2025 г. на Окръжен съд – Търговище.

Ответникът по жалбата Т. И. Т. е депозирал отговор чрез адвокат С. М. от АК - Т. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски съгласно списък.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С въззивното решение, след частична отмяна на Решение № 532 от 25.11.2024 г. по гр. д.№ 422/2024 г. на Районен съд - Търговище, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС е признато за установено по отношение на О. Т. че Т. И. Т. е собственик на недвижим имот с площ от 803 кв. м., от които 346 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Т., представляващи западната част от УПИ *, находящ се в кв. 30а по плана на [населено място], общ. Търговище, целият с площ 846 кв. м. по геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 940 кв. м. по скица № СК-212 от 28.02.2024 г., издадена от О. Т. с граници и съседи: улица, част от УПИ *, улица, УПИ *, както и 457 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Т., представляващ източната част от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Т.: УПИ * в кв. 30а по плана на [населено място], общ. Т., целият с площ 970 кв. м. по геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 1 010 кв. м. по скица № СК-326 от 22.03.2024 г., издадена от О. Т. ведно с четири стопански сгради: 1. стопанска сграда с проектен номер 1 с площ 22,50 кв. м., 2. стопанска сграда с проектен номер 2 с площ 22,30 кв. м., 3. стопанска сграда с проектен номер 3 с площ 20,60 кв. м. и 4. стопанска сграда с проектен номер 4 с площ 15,30 кв. м., с граници и съседи: улица, част от УПИ *, УПИ *-*, УПИ *, който имот с площ 803 кв. м. попада в УПИ * и в УПИ * в кв. 30а по плана на [населено място], общ. Т., съобразно очертаните в скица № 2 (л. 90 от гр. д.№ 422/2024 г. на РС - Търговище), приподписана от в. л. Д. С. и от съдебния състав по в. гр. д.№ 9/2025 г., граници, а именно: изток: по очертаната в оранжево линия, преминаваща през УПИ * в кв. 30а по плана селото, юг: по очертаната в червено южна граница на УПИ * и очертаната в синьо южна граница на УПИ *; запад: очертаната в синьо линия, преминаваща през УПИ *, север: очертаната в синьо линия от УПИ * в северната му граница, продължаваща в червена линия от УПИ * в северната му граница, въз основа на давностно владение.

Установено е, че ищецът Т. И. Т. е син и (наред с В. Г. – дъщеря и Г. Т. – син) един от наследниците по закон на И. Т. Г., починал на 08.01.2015 г.

С предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.1974 г. бащата И. Т. Г. „закупил” от К. Я. К., къща и други стопански постройки с дворно място в кв. 30, парцел *-* по плана на [населено място], при граници: улица и читалище, за сумата 5 100 лева (с описани срокове и размери на заплатените суми). Продавачът се задължил „да окръгли дворното място” за своя сметка и да снабди купувача с нотариален акт, с уговорка разноските по прехвърлянето да са за сметка на купувача. Договорът е подписан от продавача и купувача и трима свидетели. Владението е предадено на 10.10.1974 г. (т. 4 от договора).

Въз основа анализа на събраните по делото доказателства (писмени, гласни, основна и допълнителна СТЕ) въззивният съд е приел, че първоначалният план на [населено място] е одобрен през 1930 г. Съгласно разписния лист имот с пл.№ * и имот пл.№ * са записани на К. Я. К.. И двата имота по плана са предвидени за жилищно строителство. С изменение на плана от 1960 г. тези имоти са отредени за селкооп и читалище, а една част е заснета като площад. Въз основа на заключението на вещото лице е прието, че в южната част на първоначалните имоти с планоснимачни номера * и * са изградени читалище и площад. В северната си част имоти * и * са преотредени след промени в плана през 1967 г. - сливат се парцели * и * и се образува един общ парцел *, отреден за баня и отделно остава парцел * за градина. Посоченото отреждане на парцел * и парцел * за баня и градина не е реализирано, което не се оспорва от ответника. От огледа, извършен от вещото лице на място, а и от показанията на разпитаните свидетели, е установено, че К. Я. К. е продължил да живее в част от бившите имоти пл.№№ * и * и след 1967 г., което се потвърждава и от записванията в разписния лист към плана. Регулационните предвиждания на плана са реализирани само в южната част на бившите имоти пл.№№ * и * (за площад и културен дом – читалище). Баня в парцел * не е изграждана. В част от парцел * (извън претендираното от ищеца пространство) е построен паметник и детски кът. Установено е от показанията на свидетелите, че К. Я. е продължил да владее дворно място с къща, което не е заето за реализация на предвидените по плана мероприятия; имотът е бил ограден с трайна ограда, която е видна и в настоящия момент. О. Т. не е представила никакви доказателства, че тази част от имота е била одържавена по съответния ред. През 1965 г. е взето решение за овъзмездяването на К. Я. за тази част от имота, „което е било вземато за читалищен дом”. През 1966 г. и 1967 г. К. Я. се е снабдил с нотариални актове, въз основа на които е записан като собственик в разписния лист по плана по отношение на имоти пл.№№ * и *. Процедурата по одържавяване за изпълнение на предвижданията на плана може да се приеме за проведена само по отношение на частта от неговия имот, в която е изградено читалището. Безспорно е, че е заета и частта от имота, която попада в площада на селото. Вещото лице е анализирало представения по делото АДС и акцентира, че в него не е посочен парцел *, в който се намира жилищната сграда и част от стопанските постройки. Няма извършено по съответния законов ред отчуждаване на имотите на К. Я., попадащи в посочените два парцела. Вярно е, че част от тях не са се владели от него до прехвърлянето им с предварителен договор на ищеца, а впоследствие и от него, но тези части не са предмет на иска. Прието е, че К. Я. е запазил собствеността си върху дворище (поземлен имот по смисъла на ЗУТ), предмет на геодезическо заснемане, като е взета предвид представената от вещото лице извадка от кадастрален план на [населено място] (неодобрен) от 1998 г. Вещото лице е установило, че посоченият имот е с кадастрален номер * и в разписния лист е записан на И. Г. Т. – баща на ищеца. Направеното в момента заснемане от вещото лице на границите на имота напълно съвпада с това по цитирания неодобрен кадастрален план. Тази част от имота с бивш собственик К. Я. никога не е била отчуждавана. Тя не е била и фактически заемана. Единственото доказателство за овъзмездяването на К. Я. е за отчуждения му имот за читалище. При условие, че процедурата не е проведена по съответния ред, приложима е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която се възстановява собствеността на всички одържавени имущества, отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 1944 г. до 1989 г. Имотът не е бил държавен и съответно не е станал общинска собственост, поради което ищецът може да се позове на изтекла придобивна давност, съответно да придобие собствеността върху него въз основа на изтекла 10-годишна давност. Със заключението на СТЕ е установено, че както спорният имот, така и имотите, които остават след неговото заснемане, отговарят на изискванията за минимална площ и лице по ЗУТ.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е да бъде придобита по давност реална част от УПИ, с определена площ (кв. м.) и граници;

2. Допустимо ли е по този начин – с признаване за установено на придобита по давност реална част от УПИ – решението на решаващия съд, провеждането на реална делба на съответното УПИ и съответно промяна на кадастрална карта, респ. на устройствен план на населеното място, като реално разделя имот без съответна номерация, но с реални граници;

3. Кога започва да тече погасителна давност върху имот – държавна / общинска собственост, върху който се претендира придобиване на право на собственост с писмен договор 1974 г., без нотариална форма, при положение, че и тогава, и след това държавни/общински имоти не е можело да се притежават, придобиват, доказват по силата на закон, до 2022 г., съобразно Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д.№ 16/2021 г.;

4. Изземва ли съдът по този начин функциите на компетентен административен орган, като разделя реално съществуващ ПИ на 2 части, с конкретни граници и конкретна площ, без да е спазена процедурата по номерация, определяне на граници и съответно отразяване в устройствения план на населеното място;

5. Компетентен ли е съдът да променя устройствен план въз основа на експертиза на вещо лице, без съответния проект на план – документация, предшестваща изменението?

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване.

По отношение на всички поставени питания не е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същата е посочена бланкетно, без да е аргументирано значението на всеки един от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По правния проблем дали при действието на ЗУТ е допустимо владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот е формирана практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Това едновременно изключва възможността за допускане на касационното обжалване както при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос № 1. С Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д.№ 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и др. е разяснено, че по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели. В случая въззивният съд е изследвал възможността за приложението на чл. 200, ал. 1 ЗУТ и съобразявайки фактическото положение, установено със заключението на СТЕ, е формирал обоснован извод, кореспондиращ с възприетото в практиката на ВКС тълкуване на посочената разпоредба.

Въпроси №№ 2, 4 и 5 от изложението не са обсъждани от въззивния съд и не са от значение за изхода на спора. С обжалвания акт въззивният съд нито е променил устройствен план въз основа на експертиза на вещо лице, нито е извършил делба, а се е произнесъл по претенция, основана на фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС като придобивен способ. Тъй като не обективират общо основание съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване.

Без обуславящо значение за изхода на спора е и въпрос № 3 от изложението. На първо място следва да се подчертае, че в мотивите на обжалваното решение не се съдържа извод, че процесният имот е бил държавна или общинска собственост на някакво придобивно основание, освен което погасителната давност е институт, свързан с облигационното, но не и с вещното право. Вещните права не се погасяват поради неупражняването им в определен срок. Неупражняването на тези права може да доведе до придобиването им по давност от трето лице, но не и до погасяването им по давност.

В резултат от извършената служебна проверка не се установява основание за допускане на обжалването и в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК.

С оглед настоящото произнасяне ответникът по касация има право да получи от касатора заплащането на разноските, които е направил за защитата пред ВКС – сумата 2 000 лв., преизчислена на сумата 1 022,58 евро съгласно ЗВЕРБ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 21 от 04.03.2025 г. по в. гр. д.№ 9/2025 г. на Окръжен съд – Търговище.

ОСЪЖДА О. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Т. сумата 1 022,58 (хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) евро - разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: