ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1575

София, 30.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.03.2026 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2377/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на община Варна, чрез главен юрисконсулт Г. И., срещу решение № 25 от 21.02.2025г. постановено по въззивно гр. д. № 435/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 742/01.07.2024 г. по гр. д. № 1392/2023 г. на Окръжен съд - Варна е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на О. В. че „ХипоКредит“ ЕАД, гр. София, към момента на влизане в сила на действащата КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 29/23.04.2015г. на изпълнителния директор на АГКК е бил собственик на неурегулиран поземлен имот с идентификатор *** на основание Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп. д. № 238/2011г. на 06.12.2013г. от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Варна, влязло в сила на 30.12.2013 г. и вписано в Службата по вписванията - Варна с вх. рег. № 1690 от 03.02.2014 г., акт № 149, том IV, к. дело № 257, в границите на който имот понастоящем въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план-план за регулация и застрояване, одобрен с решение № 1088-10(26)/31.01.2018г. на Общински съвет - Варна, поправено с решение № 541-7/04.03.2021г. на Общински съвет - Варна, се включват урегулирани поземлени имоти и идеални части от урегулирани поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], О. В., а именно: поземлен имот с идентификатор № *** с площ 1493 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 1855 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2016 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2130 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 1929 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 831 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 854 кв. м.; поземлен имот с идентификатор № *** с площ 743 кв. м.; 1504.42/2606 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2606 кв. м.; 1421.59/2443 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2443 кв. м.; 1398.57/1399 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2550 кв. м.; 52.72/2702 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 2702 кв. м.; 29.17/447 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 447 кв. м.; 608.53/5269 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 5269 кв. м.; 1718.53/3611 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 3611 кв. м.; 1832.01/4023 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 4023 кв. м., както и че в действащата КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка изразяваща се в неправилно отразяване на собствеността на имотите като публична общинска собственост.

Постъпил е писмен отговор от „ХипоЛинк” ЕАД, чрез адв. П. В. П., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу О. В. за приемане на установено, че ищецът е собственик на имотите, посочени в исковата молба, погрешно отразени в КК като самостоятелни имоти или части от тях със собственик община Варна.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2013г., издадено по изп. д. № 238/2011г. на Районен съд – Варна, „ХипоЛинк” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Хипокредит“ АД/ е придобило собствеността върху нива в землището на [населено място], О. В., местност „Б. т.“, ЕКАТТЕ ***, с площ 20.418 декара, представляваща имот с № *** по плана за земеразделяне на селото. Съгласно издадена скица № 15-404944-17.08.2016г., имотът е с идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Въззивният съд е приел за установено че с решение № 574-9 (14)/20.12.2016 г. /постановено на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и т. 23 от ЗМСМА, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 124а, ал. 1 и ал. 7, във връзка с чл. 16, ал. 1-5, чл. 124б от ЗУТ/, Общински съвет - Варна е разрешил изработване на ПУП-ПРЗ за група имоти, сред които и ПИ с идентификатор *** в м. „Б. т.“, землище на [населено място]. Обявление за изработения проект на ПУП-ПРЗ е публикувано в Държавен вестник, бр. 94/24.11.2017 г.

С решение № 1088-10(26)/31.01.2018 г. Общински съвет - Варна е одобрил изработения ПУП-ПРЗ за група имоти, вкл. и имот с идентификатор *** в м. „Б. т.“ на [населено място], във връзка с разширението на гробищен парк „Запад“. По силата на плана се създават урегулирани поземлени имоти, повечето от които предназначени за гробище, а някои от тях за озеленяване. Решението е постановено на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и т. 23 от ЗМСМА, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 124а, ал. 1 и ал. 7, чл. 16, ал. 1-5, чл. 124б, чл. 129, ал. 1 и във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Публикувано е в ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.

С решение № 1405-8 от 05.10.2018 г. Общински съвет - Варна е поправил очевидна фактическа грешка в решение № 574-9/(14)/20.12.2016 г., като текстът „чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ“, да се чете „чл. 16, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ“. С решение № 1405-8-1 от 05.10.2018 г. на Общински съвет Варна е поправена очевидна фактическа грешка в решение № 1088-10/31.01.2018 г., като текстът „чл. 16, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ“ да се чете „чл. 16, ал. 1 и чл. 16а от ЗУТ“. Тези две решения не са публикувани в Държавен вестник. Същите са отменени с решение № 541-7/04.03.2021 г. на Общински съвет – Варна, с което освен това са и поправени очевидни фактически грешки в решение № 574-9(14)/20.12.2016г. и решение № 1088-10(26)/31.01.2018г., като текстът „чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ“ да се чете „чл. 17 от ЗУТ“. Решение № 541-7/04.03.2021 г. е публикувано в Държавен вестник, брой 26/30.03.2021 г.

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че решение №1088- 10(26)/31.01.2018 г. и решение № 541- 7/04.03.2021 г. на Общински съвет - Варна не са нищожни и са влезли в сила, като основанието за постановяване на решение № 1088-10(26)/31.01.2018г. е чл. 17 от ЗУТ.

Изложени са мотиви, че процедурата за първа регулация по реда на чл. 17 от ЗУТ няма за последица пряко отчуждително действие. С решение № 1088- 10(26)/31.01.2018г. са създадени урегулирани поземлени имоти, които попадат изцяло или отчасти върху имот ***, като собственик на урегулираните поземлени имоти или на съответни идеални части от тях е „ХипоЛинк“ ЕАД. О. В. не е станала собственик и на посочените в исковата молба реални части от някои от процесните урегулирани поземлени имоти, доколкото придобиването на право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот е допустимо само в случаите, изрично посочени в чл. 200 от ЗУТ, а настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 200 от ЗУТ.

По тези съображения е направен извод за основателност на иска, като е постановен диспозитив, с който е признато за установено, че към момента на влизане в сила на действащата КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 29/23.04.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, ищецът е бил собственик на неурегулиран поземлен имот с идентификатор ***, в границите на който имот понастоящем въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, се включват урегулирани поземлени имоти и идеални части от урегулирани поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място] и в действащата КККР е допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на собствеността на имотите като публична общинска собственост.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение при проверката на допустимостта на жалбата констатира, че в обжалваното въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно отразяване в диспозитива на решението на волята на съда, формирана в мотивите на решението относно момента, към който се признава правото на собственост на ищеца. С постановения диспозитив е признато правото на собственост на ищеца към момента на влизане в сила на КККР- 2015г., а в мотивите на решението е прието, че ответната страна не се легитимира като собственик на имотите въз основа на решение № 1088-10(26)/31.01.2018 г. на общински съвет – Варна. Тъй като съгласно чл. 247 ГПК компетентен да отстрани допуснатите очевидни фактически грешки във въззивното решение е съдът, който го е постановил, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл. 247 ГПК.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА делото на същия състав на Апелативен съд – Варна за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 25 от 21.02.2025г., постановено по въззивно гр. д. № 435/2024 г.

След постановяване на решението по чл. 247 ГПК делото да се върне на същия състав на ВКС, ГК, първо г. о. за произнасяне по постъпилата касационна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: