ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1578

София, 30.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.03.2026 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2237/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Я., чрез адв. Ж. А., срещу решение № 1098/27.12.2024 г. по в. гр. д. № 1567/2024г. на Окръжен съд Бургас, с което след отмяна на решение №283 от 31.07.24г. по гр. д.№694/2023г. на Районен съд – Несебър, е отхвърлен искът на М. Г. Я. срещу Д. Г. Г. за приемане за установено, че М. Г. Я. е собственик на основание придобивна давност на самостоятелен обект на правото на собственост - обособено жилище, включващо приземния етаж на кота -2,20м от сграда с идентификатор ***и разширението към него, заснето в КККР на [населено място] като сграда с идентификатор ***.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Когато приземният етаж е функционално обособен и има характеристиките на самостоятелен обект, представлява ли обща част ?

2. След като обектът не е разделен и е останал съсобствен, налице ли е пречка да бъде придобит по давност ?

3. Следва ли последващи преустройства в приземието да се вземат под внимание при определяне на същото като самостоятелен обект? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС.

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата и ответницата са сестри, чиито родители-баща Г. Х. В. (починал на 31.03.2002г.) и майка Е. Х. В. (починала на 13.01.2010г.) са им дарили през 1997г. по 1/2 ид. от описаното в исковата молба дворно място и по един надземен етаж от къщата, построена през 1968г., състояща се от приземен, първи и втори етажи на площ от 70 кв. м., като първият етаж е дарен на ищцата, а вторият - на ответницата.

Съдът е приел, че ищцата не е доказала, че е придобила собствеността върху процесния приземен етаж на соченото от нея основание – придобивна давност. Изложени са мотиви, че се твърди конкретно действие на явно противопоставяне и конфликт с ответницата при директно оспорване на правата на ищцата едва от м. май 2023г. и след като според св. Я. ключът за сутерена се е намирал в общодостъпна ниша, без да се уточнява от кога е държан само от ищцата и знаела ли е за това ответницата, то е недоказано твърдяното от ищцата явно владение, противопоставено на ответницата с начало 13.01.2010г. Прието е, че сам по себе си фактът, че ищцата е живяла след смъртта на майка си на първия и сутеренния етажи и продължава да ги обитава, а ответницата не ползва имота, не е достатъчен, за да се приеме, че чрез ползването на сутерена ищцата е отблъснала владението на сестра си. Според въззивния съд намерението за своене на частта на ответницата не е видно дори от заплащането на данъците за спорния имот. Последният е деклариран като съсобствен на страните, а ищцата е заплащала само половината от дължимите за него данъци и такси за битови отпадъци.Освен това сутеренът е деклариран като „жилище - мазе“, а пристройката, включваща баня с тоалетна и антре - като „склад“,т. е. те не са обявени и като самостоятелни обекти пред данъчните власти.

Въззивният съд се е произнесъл по въведените във въззивната жалба доводи, като е приел, че процесният сутерен не е етаж със самостоятелно предназначение. Въз основа заключението на съдебно – техническата експертиза и приложения по делото архитектурен проект, съдът е приел, че спорният приземен етаж е бил проектиран през 1968г. и изпълнен като обслужващ жилищните етажи (в последните няма предвидени складови помещения), като не се твърди и не се установява наличието на други складови помещения. Подпокривното пространство на сградата според проекта е отразено като топъл покрив, който не е разделен на клетки. В проекта за сутерена не е било предвидено изграждането на санитарен възел, а такъв е построен по-късно.Съдът е посочил, че надземните етажи са били проектирани и изпълнени така, че да имат нужда от допълнителна складова площ извън очертанията си, която реално се намира в сутерена, а последният е бил замислен без санитарно помещение - следвало е да обслужва надземните два етажа.

Като се е основал на заключението на съдебно - техническата експертиза, въззивният съд е направил извод, че сутеренът не отговаря и на изискванията за светла височина според ЗПИНМ, действащ към момента на изграждане на къщата. Т.е. дори и при действието на ЗПИНМ и СПНИНМ да е била изградена санитарна част, сутеренният етаж отново не може да бъде счетен за жилищен. Сутеренният етаж не отговоря на изискванията за височина за жилищно помещение и според сега действащата Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поставяща изискване за светла височина най-малко 2,60 м., която е допустимо да се намали при преустройства и реконструкции с до 10 на сто.

В допълнение съдът е изложил мотиви, че чл. 38 ал. 1 от ЗУТ поставя допълнителното изискване жилищата да се ситуират само в надземните етажи на жилищните сгради, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж е разрешено изграждането на гаражи или места за паркиране, по изключение на трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност.Т.е. в случая не може да се приеме, че в сутеренния етаж може да се ситуира жилище, както твърди ищцата и защото няма да отговаря на ограничението, поставено от цитираната норма.

Предвид на това, че сутеренът излиза с 60 см. над кота нула на терена, то според §5, т. 49 от ДР на ЗУТ представлява полуподземен етаж, в който съгласно чл. 98 ал. 2 от Наредба за СПН могат да се разполагат помощни общи помещения за собствениците на отделни жилища, подробно описани в закона, а също самостоятелни гаражи, портиерски стаи или жилища. Доколкото чл. 38 от ЗУТ предвижда обекти като ателиета, стаи за творческа дейност и др. самостоятелни такива да се намират само в надземни етажи, не може да се приеме, че процесният сутерен представлява някой от тези самостоятелни обекти.

Прието е също от въззивния съд, че след сделката и понастоящем жилищната сграда на страните се счита многофамилна, като сутеренът не е загубил предназначението си да бъде обслужващ за двата жилищни надземни етажа, които след 1997г., когато са извършени даренията в полза на страните, имат отделни собственици.Предвид несамостоятелния характер на този етаж и вещно правната уредба, дадена в чл. 98 от ЗС, следва, че макар да не е изрично отразено в нотариалните актове, на страните е прехвърлен в равни части и обслужващия етажите сутерен. Съдът е отбелязал, че тъй като жилищата са две, а обслужващите помещения повече, собствениците на самостоятелни обекти биха могли да придобият по давност и допълнителен склад, но при съобразяване изискването всяко жилище да има поне един такъв.

Въззивният съд е посочил също, че след като половината от процесния имот вече е придобит от ищцата чрез сделката от 1997г., тя необосновано се позовава на придобиването му по давност.

Въззивният съд е приел за ирелевантно дали пристройката е търпим строеж или не, тъй като няма забрана незаконните постройки да бъдат придобивани по давност.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият и третият въпрос са във връзка с изводите на въззивния съд, че спорният сутерен не е самостоятелен обект на правото на собственост, като е обоснован с доводи, че сутеренът е самостоятелен обект – жилище, предвид неговите характеристики като площ и помещенията, обособени в него. Същите обаче не са от обуславящо значение за изхода от спора, защото при формиране на изводите си относно статута на спорния приземен етаж, въззивният съд е приел, че е проектиран през 1968г. и изпълнен като обслужващ жилищните етажи (в последните няма предвидени складови помещения), като не се твърди и не се установява наличието на други складови помещения. Прието е, че сутеренът не е загубил предназначението си да бъде обслужващ за двата жилищни надземни етажа. Във връзка с тези изводи на въззивния съд относно обслужващия характер на приземния етаж, правен въпрос не е поставен.

Освен това въззивният съд е изложил и мотиви, че ищцата не е доказала да е упражнявала владение, което да е било явно. Ето защо какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси, то крайният изход от спора би останал непроменен, щом като е счетено за недоказано упражняването на владение с присъщите му белези в изискуемия се от закона срок, което за последица да има придобиване правото на собственост на оригинерно основание, във връзка с които изводи правен въпрос не е поставен.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като и той не е от обуславящо значение за изхода от спора. Искът е отхвърлен не защото е отречена възможността за придобиване по давност на съсобствен имот, а защото е прието, че сутеренният етаж е с обслужващо предназначение – в двата жилищни етажа няма предвидени складови помещения. Изложени са и мотиви, че когато обслужващите помещения са повече, собствениците на самостоятелни обекти биха могли да придобият по давност и допълнителен склад, при съобразяване изискването всяко жилище да има поне един такъв, но по настоящето дело не се твърди наличие на подобна хипотеза.

Липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна за недопускане на касационно обжалване, без да се проверява наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1098/27.12.2024 г. по в. гр. д. № 1567/2024г. на Окръжен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: