О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.858

[населено място], 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 387 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 403, ал.2 вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Веди интернешънъл“ ООД чрез управителя В. Л. В. срещу определение № 10048/04.07.2022 г. по ч. гр. д. 5170/19 г., САС, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване на внесената парична гаранция по делото.

Искането за връщане на гаранция се отнасяло за гаранция за обезпечение, което било заменено незабавно с друго обезпечение. Всъщност допуснатото обезпечение на иск, който бил предявен и обезпечението било допуснато по делото, по което бил предявен искът. Вместо така допуснатото обезпечение било наложено друго. За това второ обезпечение била внесена нова парична гаранция. Задържането на предходната гаранция за същия иск било лишено от основания, доколкото потенциалният иск по чл. 403, ал.2 ГПК бил обезпечен посредством друга гаранция. Иначе би се стигнало до положение, потенциалното вземане на ответниците за обезпечение да има две обезпечения, каквато не била целта на чл. 403 от ГПК.

Ответниците Х. Т. Х., Т. Б. Т., В. А. Г. чрез адв. Н. Г. Н. оспорват частната жалба. Сочат, че с определение от 10.08.2020 г. по в. гр. д. 5170/19 г. по описа на САС, било отменено допуснатото обезпечение. Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който било допуснато обезпечение бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения от ищеца срок или ако делото бъде прекратено, ответникът можел да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият следвало да подаде молба, като ответникът можел да подаде възражение срещу освобождаване на гаранцията. Ако в тези срокове, ответникът не бил подал възражение и не би предявил иск, гаранцията се освобождавала. Твърдят, че са подали възражение. Сочат, че обстоятелствата, посочени в частната жалба относно последващо допуснато обезпечение, са ирелевантни. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 28.11.2022 г. Частната жалба е подадена на 29.11.2022 г. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок.

Настоящият съдебен състав констатира, че изложеното в мотивите на Софийски апелативен съд, действително е осъществено.

С определение № 3729/12.11.2019 г. по гр. д. 5170/19 г., САС, ГК, 2 състав, е отменено определение № 18 504 от 31.07.2019 г. по гр. д. 10 135/19 г., СГС, IV В състав и вместо него е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 627 от ТЗ, предявени от „Веди интернешънъл“ ООД, в качеството му на кредитор на „ЗММ металик Пазарджик“ ООД (в несъстоятелност), против В. А. Г., Т. Б. Т. и Х. Т. Х., на основание чл. 627 от ТЗ, за солидарно заплащане на сумата от 32 040 лв, представляваща частичен иск от 64 080 лв, лихва за забава от 9 568,47 лв чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответниците в изброени банки до размер на сумата от 41 608,47 лв при условие, че се внесе парична гаранция в размер на 4 000 лв.

С определение по същото дело от 10.08.2020 г. е отменено на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК допуснатото обезпечение с определение № 3729 от 12.11.2019 г. по ч. гр. д. 5170/19 г., САС, 2 състав. Прието е, че бъдещият иск, поради който е допуснато посоченото обезпечение, не е предявен в срок. Това определение е потвърдено с определение № 60 446/13.12.2021 г. по ч. т.д. 1529/21 г., ВКС, ТК, I отделение.

На 20.01.2022 г. „Веди интернешънъл“ ООД е искал да се освободи и върне внесената от него сума от 4 000 лв, гаранция в изпълнение на определение № 3729/12.11.2019 г. Съобщение е връчено на ответниците Х. Х., В. Г., Т. Т. на 30.05.2020 г. за становище в 7 дневен срок. С молба-становище от 06.06.2020 г. е възразено от същите внесената гаранция да бъде освободена. С молба-становище от 29.06.2022 г. от посочените физически лица чрез техния пълномощник са представени доказателства за предявени пред СРС на същата дата искове от физическите лица срещу „Веди интернешънъл“ ООД за заплащане на обезщетение, за имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от наложените запори с обезпечение съгласно определение № 3729/12.11.2019 г. по гр. д. 5170/19 г., САС, ГК, 2 състав.

Към частната жалба, разглеждана в настоящето производство е приложена искова молба вх. № 74 834 от 24.07.2020 г., видно от която „Веди интернешънъл“ ООД е предявил срещу Х. Т. Х., В. А. Г., Т. Б. Т., иск за солидарното им осъждане, да заплатят 32 040 лв обезщетение за вреди. Изложени са обстоятелства за бездействие и неизпълнение на задълженията за заявяване на обстоятелства по чл. 626 от ТЗ.

Приложено е също така и определение № 2533 от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. 2816/21 г., САС, ТО, видно от което е, че е оставена без уважение частна жалба, подадена от „Веди интернешънъл“ ООД срещу определение № 263 296 от 16.06.2021 г. по т. д. 1415/20 г. СГС, ТО, VI-22 състав, в частта, с която са определени поредността и гаранциите, при които е допусната обезпечителна мярка – запор на банковите сметки на всеки един от ответниците Х. Х., В. Г. и Т. Т., както и е отменено определението в частта, с която е постановено внасянето на гаранция за разликата над 4 179 лв до 12 540 лв. В определението е посочено, че обезпечителната мярка, запор е била допусната за обезпечение на искове, с правно основание чл. 627 от ТЗ вр. чл. 626, ал. 1 ТЗ за сумата 32 040 лв и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 13 403,69 лв, които жалбоподателят „Веди интернешънъл“ ООД, в качеството на кредитор на „ЗММ М. П. ООД, е предявил срещу Х. Х., В. Г. и Т. Б. Т., в качеството им на лица, които са били управители на дружеството и не изпълнили задължението си да поискат в установения в закона срок откриване на производството по несъстоятелност.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд са обосновани и в съответствие с чл. 403, ал. 2 от ГПК. На първо място, предмет на разглеждане в настоящето производство е частната жалба на „Веди интернешънъл“ ООД срещу определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване на внесена парична гаранция на основание допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на 4 000 лв. Предпоставките за освобождаване на внесената парична гаранция са предвидени в чл. 403, ал.1 и ал. 2 от ГПК. Макар и да е отменено определението за допускане на обезпечение, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска в указания от съда срок, то не са налице предвидените в чл. 403 от ГПК други две предпоставки – да не е подадено възражение и да не е предявен иск за обезщетение за вреди от неоснователно наложено обезпечение. Видно от данните по делото, „Веди интернешънъл“ ООД е поискал връщане на внесената от него парична гаранция по допуснатото с определение № 3729/12.11.2019 г. обезпечение. Препис от възражението е връчен на ответниците на 30.05.2022 г. за становище в 1 седмичен срок. Ответниците по иска, срещу които е било допуснато обезпечението, са подали възражение, на основание чл. 403, ал. 2 вх. № 31342 от 06.06.2022 г. и представили доказателства – молба становище вх. № 31 510 от 29.06.2022 г. за предявен в 1 месечен срок искове за обезщетение за вреди, на основание чл. 403 от ГПК от Х. Т. Х., В. А. Г. и Т. Б. Т. срещу „Веди интернешънъл“ ООД. Следователно, при отправено възражение и предявен иск за вреди от наложено обезпечение, не са налице предпоставките за отмяна на внесената гаранция. Целта на гаранцията е да обезпечи вредите от неоснователно допуснато обезпечение.

По отношение на изложените твърдения от частния жалбоподател, че има и друго обезпечение и внесена парична гаранция във връзка с идентични искове, които са били предявени пред СГС, идентични с исковете, по които е допуснато обезпечение на бъдещи искове, следва да се посочи, че освобождаването на парична гаранция може да стане само при спазване предпоставките на чл. 403 от ГПК. Обстоятелството, че има внесена парична гаранция като обезпечение по предявени искове, не означава, че от допуснатото обезпечение в предходен момент вреди, не са претърпени вреди. В случая е налице допуснато обезпечение като обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 от ГПК по заявени бъдещи искове. Прието е, че исковете не са били предявени в срок и обезпечението е отменено. Темпорално обезпечението е допуснато на 12.11.2019 г. и отменено на 10.08.2020 г., като отмяната е потвърдена на 13.12.2021 г. с определение на ВКС по ч. т.д. 1529/21 г. Следователно ответниците са били в периода от 12.11.2019 г. до 13.12.2021 г. с ограничение в имуществената сфера. В случай, че за този период са настъпили вреди, то въпрос по същество на спора на вече предявените искове е дали такива съществуват. Не може да се приеме, че внесената парична гаранция, на основание допуснатото обезпечение по предявените искове по гр. д. 1415/20 г., СГС, VI-22 състав, с правно основание чл. 627 от ТЗ, обезпечава отговорността на ищеца с оглед това обезпечение, допуснато на 16.06.2021 г.

Не се спори, че бъдещите искове, за които е допуснато обезпечение по процесното дело и предявените в исковия процес по т. д. 1415/2020 г., СГС, искове са идентични. Определението по процесното дело за допускане на обезпечение е постановено на 11.11.2019 г и отменено на 10.08.2020 г., като е обжалвано и влязло в сила на 13.12.2021 г. Определението, по което е допуснато обезпечение във висящия процес по предявените искове по гр. д. 1415/20 г., СГС, е постановено на 16.06.2021 г.

Освобождаването на внесена парична гаранция, се извършва само при предпоставки, предвидени в чл. 403 от ГПК. Обстоятелството, че е допуснато обезпечение на бъдещите искове, което впоследствие е отменено, обуславя преценка за наличието на вреди от ответниците по обезпечението и съответно при спор, доказване в исков процес. Не съществува основание за освобождаване на внесена парична гаранция поради допуснато обезпечение и внесена гаранция на същите искове във вече образуван исков процес.

По изложените съображения следва да се остави без уважение частната жалба.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Веди интернешънъл“ ООД, [населено място], [улица] срещу определение № 10048/04.07.2022 г. по ч. гр. д. 5170/19 г., САС, 2 състав, с което е оставено без уважение молбата му за освобождаване на внесената парична гаранция по делото, на основание чл. 403, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: