Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 3433 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ю. В. от гр.Варна, срещу решение №92 от 02.02.2022г., постановено по адм. дело №1910/2021г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №23/10.08.2021г. , издадена от директора на Басейнова дирекция Черноморски район/БДЧР/, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл.106,ал.1,т.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба, оспорва изводите на административният съд за наличието на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за издаване на заповедта. Иска се отмяна на оспореното решение, отмяна на заповедта, евентуално отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд Варна е приел, че с оспорената пред него заповед, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжност главен юрисконсулт, дирекция Административни, финансови и правни дейности в БДЧР е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.106, ал. 1 ЗДСл. Спазена е предписаната в чл.108, ал.1 от ЗДСл. писмена форма и изискванията за съдържание. Осъществени са материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., за постановяване на оспорената заповед, тъй като с приемане на ново длъжностно разписание/в сила от 11.08.2021г./ в дирекция Административни, финансови и правни дейности/АФПД - позиция 4 [длъжност] е заличена, а позиция 5 [длъжност], бройката от 1 е увеличена на 2 бройки.

При сравнение на длъжностните характеристики на жалбоподателката и новоутвърдената такава за длъжността [длъжност] , съдът е установил, че областта на дейност на последната е сферата на служебните и трудови правоотношения и социалната политика, а преките задължения са свързани изцяло с изготвянето, утвърждаването на документи по възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията на служителите; в организиране и провеждане на конкурси за свободни работни места,; оформяне на лични досието на служители и др. подобни. Решаващия извод на съда е че няма съвпадение нито в сферата на дейност, нито в преките задължения според длъжностните характеристики на длъжността заемана от Вълкова- [длъжност] и ново разкритата - [длъжност].

Съдът е съпоставил и длъжностните характеристики на длъжностите [длъжност] и [длъжност] и въз основа на този анализ е приел, че не е налице прехвърляне или трансформиране на функциите и задълженията присъщи на [длъжност] към длъжността [длъжност].

Според съдът, обстоятелството, че длъжността е закрита, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката, при реално съкращаване на длъжността. В предвид горното, съдът е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт и наличие на предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Решението е правилно.

От данните по делото се установява, че Ю. В., преди издаване на заповедта е заемала длъжността [длъжност] в в [заличен текст].

Съгласно длъжностно разписание на БДЧР в сила от 01.03.2021г. числеността на персонала в дирекция АПФД е общо 11 служители. Позиция 4 [длъжност] е с една щатна бройка; позиция 5 [длъжност], също една бройка.

Считано от 11.08.2021г. е в сила ново длъжностно разписание, съгласно което дирекция АФПД отново е с обща численост 11 щатни бройки, но позиция 4 [длъжност] не съществува; позиция 5 [длъжност] е увеличена от една на две щатни бройки.

При съпоставка на двете длъжностни разписания е видно, че длъжността главен юрисконсулт, заемана от жалбоподателката, обективно не съществува и е премахната, поради което е налице реално съкращаване на длъжността.

Фактическата обстановка подробно е описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата по делото и материалния закон. Правилно е прието от съда, че заеманата от касаторката длъжност обективно не съществува и липсва аналогична длъжност както като наименование, съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност.

Изпълнени са предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл., въз основа на определени изисквания, критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява с система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В тази връзка правилно е приел, административният съд, че длъжността е съкратена по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., защото е прието за установено, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация/като нормативно установена позиция/ и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.

Предвид изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Спазена е и целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на дирекцията в съответствие с нуждите на структурата и разполагаемата численост на дирекцията, като не е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6 АПК.

Ирелевантен е фактът, кога е изготвена оспорената пред съда заповед, след като изрично се сочи, че прекратяване на служебното правоотношение е считано от 11.08.2021 година към който момент новото длъжностно разписание е в сила.

Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2022г. Касаторката не е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, поради което същото се присъжда в претендирания размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №92 от 02.02.2022г., постановено по адм. дело №1910/2021г. на Административен съд Варна

ОСЪЖДА Ю. В. от гр. Варна да заплати на Басейнова дирекция Черноморски район разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ