ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 962
[населено място], 31.03.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. А. Н.
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2279 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 4439/05.03.2026г., подадена по пощата на 04.03.2026г., на „Дженерали застраховане“ АД. С молбата се иска изменение на определение № 472 от 17.02.2026г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна Т. А. Д. разноски за адвокат за подаване на отговор на касационната жалба от 2 060. 51 евро се намалят.
Според застрахователното дружество адвокатското възнаграждение е прекомерно. Присъдената сума е силно завишена и не отговаря на действително необходимите и положени правни усилия в производството по допускане на касационно обжалване. Страната се позовава на решение на СЕС по дело С-438/2022 и практиката на ВКС относно адвокатските възнаграждения.
Т. А. Д., чрез адвокат П. П. С., оспорва молбата като неоснователна. Акцентира на касационната фаза на процеса като самостоятелен и особено сложен етап от съдебното производство, на фактическата и правна сложност на делото, както и на високото качество и стойност на предоставената правна защита.
Подадената молба на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването.
По същество на молбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 17.02.2025г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 940 от 03.07.2025г. по в. гр. д. № 874/2025г. на Апелативен съд – София, при което на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещната страна Т. А. Д. са дължими направените във връзка с производството разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Относно тези разноски в претендирания размер от 4 030 лева (2 060. 51 евро) касаторът „Дженерали застраховане“ АД възразява, че са прекомерни. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (ред. ДВ, бр. 59/2007г., с оглед датата на сключването на договора за правна защита и съдействие с адвокат П. П. С. – 29.09.2025г.), е своевременно. За размера на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК. По същество възражението е и основателно. Сумата на възнаграждението следва да бъде намалена от 4 030 лева на 1 500 лева (с равностойност 766. 94 евро), съответно на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на Т. А. Д. в касационното производство съдопроизводствени действия.
От една страна, делото е с относително висок материален интерес (37 890. 49 лева) и по предявен иск, отличаващ се с известна фактическа и правна сложност – за обезщетение за трайно намалена работоспособност съгласно задължителна застраховка срещу трудова злополука. Но, от друга страна, от името на ищеца е бил подаден единствено отговор на касационната жалба на застрахователя. Жалбата с изложението е в обем на 6 страници, с немного касационни доводи и с формулирани два правни въпроса (материалноправен и процесуалноправен), при допълнително основание единствено по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е посочвана голяма по обем съдебна практика. С оглед подадената жалба е бил и отговорът на насрещната страна (в обем от 5 страници), основно съдържащ позоваване на мотивите към въззивното решение в какъвто смисъл са били и касационните доводи (оплаквания).
Същевременно в първоинстнационното производство е било присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адвокат С. от 3 697 лева, т. е. около 10% от присъдените на Т. А. Д. суми, във въззивното - 1 849 лева възнаграждение на адвоката по чл. 38 от ЗА (5% от присъдените суми), а с присъждане на ищеца – насрещна страна в касационното производство на допълнителни 1 500 лева по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК общо присъденото за адвокатско представителство се явява 18% - 19% от сумата, представляваща материалният интерес по делото.
Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Относно тези възражения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (ред. ДВ, бр. 59/2007г.) са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактически и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 472 от 17.02.2026г. по т. д. № 2279/2025г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в частта на разноските, като
НАМАЛЯВА присъдените на Т. А. Д. разноски за адвокат в касационното производство по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК от сумата 2 060. 51 евро на сумата 766. 94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.