ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181

гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова

Членове: Надежда Трифонова

Иван Стойчев

като разгледа докладваното от Н. Т. К. частно наказателно дело № 20268003200283 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С определение № 1007 от 23.03.2026г., постановено по нчд № 3239/2025г. по описа на Софийски градски съд, производството по делото е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред касационния съд.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

П. О. съд –гр. Плевен е било образувано нчд № 360/2015г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ по повод постъпило искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган в Р. А. срещу Г. Н. Г., с посочен адрес на обичайно пребиваване в гр.Кнежа. С определение от 12.05.2025г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Софийски градски съд. Мотивите за това се основават на изисканата още преди насрочване на делото, служебно от ОС-гр.Плевен, справка за постоянен и настоящ адрес на наказаното лице установяваща, че Г. е адресно регистриран в гр.София.

П. С. градски съд е било образувано нчд № 3294/2025г., производството, по което с разпореждане на съдията-докладчик № 1007 от 23.03.2026г, е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред касационния съд. Аргументите на съдията-докладчик са, че понятията „местоживеене“, „обичайно местопребиваване“ от една страна и „постоянен“ и „настоящ“ адрес от друга, не са равнозначни, поради което окръжният съд не е следвало само въз основата на официална справка за адреса на наказаното лице да прави изводи за липса на компетентност да се произнесе по повдигнатия пред него въпрос.

Касационният съд изразява съгласие с доводите на Софийски градски съд. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да се произнесе по въпросите за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. ЗПИИРКОРНФС не съдържа легална дефиниция на понятията местоживеенето или обичайното пребиваване. Определение за местопребиваване може да се открие в чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/, където под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Неслучайно в чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС законодателят не е използвал понятията - постоянен и настоящ адрес, за да определи компетентния съд. Целта на ЗПИИРКОРНФС изисква бързина на производството и ефективност при изпълнението на решенията за налагате на конфискация или финансова санкция, чийто имуществен характер предопределя и връзката на компетентния съд с реалното пребиваване на наказаното лице на определен адрес, за да се гарантира експедитивност и резултатност. За това и въпросната свързаност на лицето с адреса може да не е официализирана чрез адресна регистрация или чрез друга административна процедура, а е възможно да се мотивира от различни фактори, като месторабота, лични или други причини свързващи лицето трайно с мястото му на живеене или обичайно местопребиваване.

Очевидно компетентните австрийски власти са разполагали с данни за трайна връзка на българския гражданин Г. Н.Г. с гр.Кнежа, за да посочат именно адреса в този град като такъв, на който обичайно санкционираният пребивава, а не постоянния му или настоящ адрес. Именно поради тази причина, ОС Плевен е следвало да направи опит да призове лицето от адреса, посочен в искането, а после да разсъждава върху въпросите за промяна на подсъдността, обоснована от евентуалната невъзможност да го открие и събраните данни за постоянния му и настоящ адрес. Така че ОС Плевен неправилно е прекратил производството и е изпратил делото на СГС по причини, които не може изначално да игнорира, без да е извършил надлежно призоваване на наказания.

По повод изложените до тук разсъждения, касаещи бързината и ефективността на производството в рамките на процедурата по ЗПИИРКОРНФС, настоящият състав не може да не изрази своето критично отношение към неоправданото забавяне от 10 месеца, с което съдията от Софийски градски съд се е запознал с делото, установил е основания за прекратяване на производството пред него и е намерил за нужно да повдигнал спор за подсъдност пред касационния съд. Констатациите не се правят единствено за да се отбележи укоримото бездействие на съдията-докладчик, но и поради осмислянето на необходимостта реално делото да се разгледа от съда, в чийто район е обичайното пребиваване на лицето, по отношение на което се търси все пак ефективното изпълнение на финансовата санкция.

Забавянето на произнасянето би могло да постави под съмнение тази връзка, която както беше споменато вече, не е тъждествена с обусловената от адресната регистрация. Но отсъствието на сведения за отпадането й към настоящия момент, близо година след стартиране на процедурата по ЗПИИРКОРНФС, мотивира извода, че следва да се извърши проверка на актуалността на посочените в искането данни за обичайното местопребиваване на наказания в гр.Кнежа.

При горните фактически положения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че аргументите, с които е повдигнат спора за подсъдност от Софийски градски съд са основателни. ОС Плевен не е изпълнил задълженията си първо да издири наказаното лице от посочения в искането адрес на обичайно пребиваване в гр.Кнежа, след което да решава, дали и как да се произнесе по поставеното на вниманието му искане.

Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното нчд № 3239/2025г. по описа на Софийски градски съд, за разглеждане и решаване по същество на Окръжен съд-гр. Плевен.

Определението е окончанелно.

Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд и на Председателя на Софийски градски съд за сведение.