ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704

София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

гр. дело №1193/2024 г.

Делото е образувано по касационна жалба на ДП „НК Железопътна инфраструктура“, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Н., срещу въззивно решение №302 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 380/2023 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №506 от 27.06.2023 г. по гр. дело №2717/2022 г. на Шуменския районен съд е уважен искът с правно основание чл. 200 КТ на М. М. Е. срещу касатора за разликата над 2000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и относно присъдените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба М. М. Е., със съдебен адрес – [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Б. Я., с който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на деловодни разноски.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 11.06.1991 год., като със сключено допълнително споразумение № II-610/30.05.2019г., ищецът бил назначен в ответното дружество и изпълнявал длъжността „машинист, СМЖ/влекач (началник влак), с място за работа Железопътна секция – Шумен. На 14.10.2019г. ищецът заедно с колега управлявали моторен влекач ДГКУ 33 по направление Г. О. – Синдел. На гара Каспичан им било наредено да изчакат на четвърти коловоз, с цел извършване на маневра, с която към техния моторен влекач следвало да се прикачи друга машина – Локомотив 07-065 и след това да отпътуват към гара Синдел. По време на извършване на маневрата моторния влекач ДГКУ 33 бил в покой, като колегата на ищеца се намирал в кабината на влекача, а ищецът след започване на маневрата застанал върху задната част на платформата, извън кабината на моторния влекач. Приближавайки към моторния влекач обаче локомотив 07-065 не намалил своята скорост, и се ударил във влекача. При удара ищецът паднал от платформата на земята, отстрани на четвърти коловоз. За злополуката била подадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-27-86 от 21.10.2019 г. от ответника до НОИ като в нея били отразени нараняванията на ищеца – четири счупени ребра, счупен палец на дясна ръка, контузия в областта на главата, вследствие на удара при падането на земята. С разпореждане №87/29.10.2019г. на НОИ ТП - Шумен, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука, станала с ищеца, била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В представения окончателен доклад от проверката, извършена от специализирано звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт се сочи, че основната и непосредствена причината за възникване на злополуката е управлението на локомотива със задна кабина със скорост на движение 21 км/ч. и удара му във влекача. За претърпяната трудова злополука на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 433.10 лв., като е приложено и преводно нареждане от 09.04.2020 г. Възражението за съпричиняване поради груба небрежност на трудовата злополука не е доказано от ответника. В чл. 36, ал. 1 от Инструкцията за работа на машиниста на РССМ е посочено, че при прикачване на един ТПС към друг ТПС, прикачването на връзките между тях се извършва от машиниста на прикачващото се возило. За ищеца не е имало нормативна забрана да стои извън кабината на машината при процедурата. Не се установява нарушение и на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от инструкцията, доколкото ищецът не е напускал РССМ. Ето защо ищецът не е допуснал груба небрежност. Според въззивния съд определеното обезщетение за неимуществени вреди не трябва да се намалява с полученото от ищеца обезщетението от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Обезщетението не следва да се намалява и с изплатената сума в размер на 433,10 лв. от Б. В. И. груп ЕАД, доколкото от представения документ не става ясно дали е изплатено обезщетение за имуществени или неимуществени/само с последните би могло да се намали настоящото/. Ответникът е следвало да установи по безсъмнен начин, типа на изплатеното обезщетение, което той не е сторил, поради което и присъденото обезщетение не следва да се намалява с така изплатената сума.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Нарушаването на технологичните правила и правилата за безопасност на труда представляват ли груба небрежност, допусната от работник или служител, пострадал при трудова злополука и дали те са основание за намаляване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ. Посочени са решения на ВКС;

2. „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?;

3. „Определянето на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ следва ли да бъде намалено на основание чл. 200, ал. 4 КТ с получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите и от значение ли е дали тези суми са за имуществени или за неимуществени вреди?“ Посочени са решение №119 от 12.07.2013 г. по гр. дело №675/2012 г. на ВКС и решение №227 от 25.10.2016 г. по гр. дело №1405/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Съдът с определение от 26.11.2024 г. е спрял производството по делото до приключване на тълк. дело № 1/2023 г по описа на ОСГК, ВКС. С ТР №1 от 05.03.2026 г. по тълкувателното дело е прието, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. Ето защо производството по делото трябва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №302 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 380/2023 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната част по първите два повдигнати въпроси. Първият е неотносим, защото въззивният съд е приел, че ищецът не е нарушил технологичните правила и правилата за безопасност на труда, а по втория – решението е в съответствие с посоченото по – горе тълкувателно решение. Касационното обжалване на решението трябва да се допусне в частта, с която дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ не е намалено на основание чл. 200, ал. 4 КТ със сумата 433.10 лв., превалутирани в евро – 221.44 евро, като искът е уважен и за тази сума, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие с посочената задължителна практика на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12.78 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №302 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 380/2023 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ не е намалено на основание чл. 200, ал. 4 КТ със сумата 433.10 лв., превалутирани в евро – 221.44 евро и искът е уважен за тази сума.

УКАЗВА на ДП „НК Железопътна инфраструктура“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12.78 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.