ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1680

гр. София, 01.04.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Диана Коледжикова

като изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр. дело № 3271 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3429 от 29.05.2025 г., подадена от Н. Х. М.-И. чрез адв. А. от АК - П. против решение № 97 от 17.04.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. гр. дело № 262/2024 г., с което е потвърдено решение № 96 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 218/2021 г. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от нея срещу Д. Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, осъдителен иск за заплащане на сумата 40 021 лева, представляваща законна лихва върху 134 902,63 лева за периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г.

Касаторът развива съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че ответникът по иска не е извършил злоупотреба с процесуални права при обжалване на актове в заповедното производство, по което е пропуснал да предяви установителен иск след възражение на длъжника. Навежда доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, както и за съществуване на пороците по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава единствено на очевидна неправилност на крайния въззивен акт.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният...