ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1693
гр. София, 01.04.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1218/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12422/23.12.2024 г. на община Поморие, представлявана от кмета И. А., подадена чрез адвокат В. Ч., срещу въззивно решение № 210/06.11.2024 г. по в. гр. д. № 291/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При липса на облигационна връзка и липса на законова трансформация на собствеността от държавна в общинска, може ли да се приеме, че упражняваната от общината фактическа власт върху държавен имот няма белезите на владение; 2. В случай че община е установила фактическа власт върху държавен имот преди повече от 30 години, като непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено стопанисва, облагородява укрепва и отдава под наем този имот и приходите от наема остават в полза на общинския бюджет, може ли да се приеме, че единствено чрез съставяне на акт за общинска собственост на имота, общината манифестира пред държавата намерението си за своене; 3. В случай че при влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС за процесния имот липсва застроително-регулационен план и ПУП-ПРЗ, длъжен ли е съдът да приеме, че предназначението на имота е съгласно предвижданията на...