РЕШЕНИЕ
№ 118
София, 04 март 2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
СВЕТЛА БУКОВА
при секретар: Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора С. М.
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 611/2025 година
Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. М. Х., срещу въззивна присъда № 15/25.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 192/2025 г. от Окръжен съд – Благоевград.
В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се изтъкват твърдения за недоказаност на обвинението, опровергано от показанията на част от свидетелите, и се набляга на „абсурдното“ поведение на пострадалия Т.. В постъпилото допълнение към жалбата, изготвено след запознаване с мотивите към присъдата, е отречена възможността да се ползват показанията на Т. и Т. поради тяхната заинтересованост, за игнориране на тези, депозирани от Н. И. и В. Х.. Прави се намек, че при повторното въззивно разглеждане на делото окръжният съд не е съобразил указанията на предходния касационен състав и отново се разглежда поведението на пострадалия след инкриминираното събитие, което не сочи той да е възприел заканата като реална. В заключение се формира искане подсъдимият С. Х. да бъде оправдан.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и искания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Делото е за втори път пред Върховния касационен съд.
С присъда № 20/22.05.2023 г., постановена по НОХД №443/2022 г., Районният съд – Сандански признал С. М. Х. за невинен в това, че на 21.06.2021 г., в гр. Сандански се заканил с убийство на Г. Й. Т., отправяйки следните думи „Ще те убия и ще те излежа“, държейки кухненски нож, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у Т. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и отменен с присъда № 41/15.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 1173/2023 г. от Окръжния съд – Благоевград, с която подсъдимият Х. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК и осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.
Върховният касационен съд, трето н. о., с решение № 66/10.02.2025 г. по н. д. № 731/2024 г. отменил въззивната присъда №41/15.11.2023 г. по жалба на подсъдимия Х. и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Окръжният съд – Благоевград при новото разглеждане на делото с атакуваната сега присъда по ВНОХД № 192/2025 г. отново отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия С. Х. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК и го осъдил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен съдебен акт е неоснователна.
Преди всичко следва да се отбележи, че в едната своя част, съдържащото се в жалбата и допълнението към нея оспорване, по същество разкрива доказателствен и фактологичен анализ и се настоява определени доказателства (средствата за тяхното установяване) и факти да бъдат интерпретирани само по начина, предложен в сезиращите документи. Така всъщност се аргументира оплакване за несъответствие между фактическите изводи на съда и събраните доказателства. Тоест, заявява се претенция за необоснованост на атакувания съдебен акт, независимо от свързването на доводите с касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. На тази основа е и направеното искане за пълно оневиняване на подсъдимия и практически се очаква касационната инстанция да формира собствени фактически изводи, различни от приетите от въззивния съд. Предвид установения в закона касационен контрол, както неведнъж е пояснявано, върховната съдебна инстанция няма правомощия да приема нови факти и да прави собствени констатации за недоказаност, съответно доказаност, на обвинението, извън предвидената в чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК хипотеза, която в разглеждания случай не е налице. Фактическото установяване, извършено от предходната инстанция, подлежи на касационна проверка само в контекста на спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение и в този аспект ще се преценяват доводите в жалбата.
Първо, подлежи на разглеждане възражението за допуснато нарушение на чл. 355, ал. 1 от НПК на фона на параметрите на предходната касационна проверка. Неизпълнението на задължителните указания по смисъла на тази разпоредба е оценявано като съществено нарушение на процесуалните правила и предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт.
Констатациите, залегнали в мотивите на отменителното касационно решение, са за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата, които причинили опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав, съответно за проявено от него процесуално бездействие. В тази връзка се съдържат и указания при новото разглеждане на делото съдът да изследва внимателно доказателствата, като преди това събере всички възможни такива и ги подложи на проверка след взаимното им съпоставяне и през призмата на формалната им логичност.
В жалбата и допълнението към нея са поднесени фрагменти от съдебната мотивация на новата въззивна присъда и от тази позиция се заявява, че не са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение, които указания са разчетени от касатора като такива за приемане на достоверност/недостоверност на конкретни доказателствени източници, съответно за недоказаност на обвинението. По повод на така представените доводи се припомня нееднократно изразяваното становище в съдебната практика, а и в доктрината, че регламентираните правомощия на касационната инстанция в чл. 355, ал. 1 от НПК изключват възможност да се дават задължителни указания за определен конкретен резултат при решаване на делото. Противното би означавало при връщане на делото за ново разглеждане самото производство да се сведе само до формалното възпроизвеждане на становището на касационната инстанция. Затова и тази инстанция не дава обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, е овластен да разреши доказателствените въпроси суверенно и по свое вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Именно това е сторил въззивният съд, възприемайки правилно констатациите, отразени в отменителното касационно решение. Откликнал е на упрека за процесуално бездействие, провел е допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснал повторен разпит на свидетелите Г. Т., Кр. Т. и Н. И. и е попълнил делото с писмени документи, изискани от Дирекция „Национална система – 112“ и такива от ОД на МВР – Благоевград, РУ -Сандански за подавани жалби и сигнали както от пострадалия Т. и неговата съпруга, така и от подсъдимия Х.. Впоследствие е извършен необходимият анализ на всички елементи от така разширената доказателствена съвкупност, като резултатът от аналитичната дейност е обективиран в мотивите на присъдата. В тях се съдържат фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ и оценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации, правните съображения за взетото решение. Изложението е детайлно, поради което не разкрива съзрения при предходната касационна проверка едностранчив подход и поради това опорочен процес на изграждане на вътрешното убеждение на решаващия първи въззивен съдебен състав. Ясно са артикулирани и съображенията на въззивния съд, поради които не е възприел доказателствените разсъждения на първата инстанция. С оглед на изложеното неоснователна е претенцията, че атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, свеждащи се до неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение при предходното разглеждане на делото.
По-нататък, касаторът е оспорил подхода на въззивния съд към гласните доказателствени източници и кредитирането на едни от тях с доверие, а други не, противопоставяйки на съдебните разсъждения собствения си прочит на доказателствените материали. В преимуществената си част изложението по същината си изразява претенция за необоснованост. От гледна точка на касационните основания при прегледа на жалбата и допълнението все пак могат да се откроят някои съображения като оплаквания за процесуални нарушения. Конкретно, макар и не много точно, прозира претенция, свързана с начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение за достоверност и достатъчност на доказателствата, използвани при установяване на правнозначимите факти. Основното усилие е насочено към атакуване на съдебната теза за достоверна значимост на показанията на пострадалия Т. и К. Т., които се определят като ненадеждни поради поддържаната в жалбата невъзможност чрез тях да се определи момента (датата) на инкриминираното деяние и присъствалите лица при осъществяването му. В тази насока съдържанието на мотивите към оспорения съдебен акт опровергават възражението в жалбата за отсъствие на съдебна реакция относно направените в отменителното решение констатации за декларативност при оценката на сочените гласни източници и без те да са подложени на проверка за обективност и достоверност. Решаващият въззивен съдебен състав при повторното разглеждане на делото е изпълнил указанията на касационната инстанция в тази насока. Информацията, получена от показанията на пострадалия и Т., е подложена на внимателна проверка. Преди да се обвърже с извод за тяхната обективност съдебният състав детайлно е анализирал съдържанието им, давайки отговор на повдигнатите въпроси за начина и значението, по който свидетелите са идентифицирали датата на инкриминирания инцидент. При проведеното съдебно следствие е приложил процесуалния инструментариум, предвиден в чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, инкорпорирайки показанията на Т. от разпитите му в досъдебната фаза. Съответно, депозираните пред районния съд. По този процесуално точен начин са изяснени и конкретизирани времевите параметри на деянието – 21.06.2021 г., неотклонно поддържани от Т. в хода на целия наказателен процес. Възраженията на защитата неправилно акцентират върху противоречие между свидетелските му показания от съдебното следствие и тези от досъдебното производство. Съдът е проследил всички правнорелевантни показания на пострадалия Т., като в мотивите на присъдата са обсъдени данните, чрез които са откроени както темпоралната характеристика на всеки един от възникналите последователно във времето конфликти с подсъдимия, така и лицата, присъствали при тяхното пораждане и развитие.
Противно на мнението на жалбоподателя въззивният съд е възприел подход на преценка на показанията на Т. със завишено внимание и критичност, отчитайки като възможен фактор за деформиране на свидетелстването с оглед на заинтересоваността му като пострадал от престъплението. Направена е констатация за тяхната логичност, последователност във времето, безпротиворечивост за фактите, относими към предмета на доказване и хронологията на събитието. Тук е мястото да се отбележи и приетото от въззивния съд, че в кратките обяснения на подсъдимия Х. пред районния съд се съдържа информация за възникналия конфликт с пострадалия Т.. Макар и да отрича да е обиждал и заплашвал пострадалия, подсъдимият е посочил причината за възникналата между двамата кавга и че може да го е нагрубил. Така посочените данни съдът е приел за съвместими със споделеното от пострадалия Т. за началото на конфликта. Отчел е и тяхното значение при преценката за достоверност на свидетелстването му в частта за последвалите заканителни думи и действия, отправени от подсъдимия. Въззивният съд не е допуснал нарушение, приемайки че показанията на Т. представят правдиво събитието на престъплението и заслужават доверие, въпреки незначителните разминавания в описанието му за начина, по който подсъдимият е насочвал носения от него нож. Възприемането на фактите, тяхното запаметяване и последващото им възпроизвеждане зависят от редица фактори, вкл. интензивността на въздействието, изминалия период от време, емоционалното състояние на лицето в двата момента и пр. Всичко това е обмислено от окръжния съд и е съобразено при анализа и оценката на показанията на пострадалия.
Възраженията в жалбата за включването на показанията на Т., съпруга на пострадалия и сестра на подсъдимия, в информационната база, ползвана от съда при извеждане на фактическите изводи, е неоснователно. Събитията са се развили в общия имот, в който живеят двете семейства, поради което е обяснимо и присъствието й на част от развилия се скандал. В изпълнение на указанията, дадени от касационния съдебен състав, въззивният съд, наред с детайлното проследяване на съобщеното от свидетелката, изрично се е спрял на факта, че тя не е присъствала на мястото на събитието в неговото начало. Откроил е в свидетелстването й както данните за собствените й възприятия, след като е излязла в двора, така и онази част, възпроизвеждаща споделеното й от пострадалия. Съдът е преценявал в цялост информативността на показанията на Т., отчитайки и производния им характер относно действията на подсъдимия, свързани с взетия от него нож.
Установявайки елементи на конфронтация в доказателствените материали за присъствалите на инкриминирания инцидент лица, извън подсъдимия и пострадалия, въззивният съд е задълбочил сравнителния им анализ, след което е изложил подробни съображения защо възприема едни от тях, а други отхвърля. В тази връзка към проверявания съдебен акт са неотносими и забележките за игнориране на показанията на свидетелите Н. И. и В. Х.. Принципно, игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдържащата се в него информация да е оставена без съдебно внимание, когато не е подложена на анализ, или избирателно са ползвани детайли, изведени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. Процесуалната действителност по делото не разкрива наличие на такъв порок, тъй като съдебните аргументи са обхванали и посочените доказателствени източници. На стр. 9- 10 от мотивите към присъдата въззивният съд пълно и всестранно е обсъдил информацията, съобщена от двамата свидетели. Така в изпълнение на указанията на предходния касационен състав е дал отговор на поставените в отменителното решение въпроси относно времето, мястото и присъствалите на инкриминирания инцидент лица. Второинстанционният съдебен състав е поставил под съмнение надеждността на показанията на И. не заради близостта на свидетеля с подсъдимия, а при съобразяване на едностранчивия характер на изложението, депозирано в разпитите му от двете фази на процеса, в които прозира заместването на описателното представяне на събитията, на които е присъствал, свързани с различни конфликти. Лишено от основание е и възражението, че процесът на формиране на вътрешното убеждение на втората инстанция е протекло при необосновано игнориране на показанията на свидетеля В. Х.. Съдържанието на мотивите към атакуваната присъда опредметява анализ и оценка на твърденията на В. Х. за присъствието му на един конфликт между пострадалия и подсъдимия, на който конфликт е присъствал и свидетелят И.. Съпоставяйки коректно тази информацията с останалата приета за достоверна доказателствена база, окръжният съд е дал разяснения, че съобщеното от В. Х. се отнася за инцидент, случил се на 27.06.2021 г., а не за този, предмет на обвинението (виж. стр. 4 от мотивите).
Маркираното възражение срещу възможността за ползване на заключението по психиатрично-психологична експертиза (СППЕ) за Т., също е неоснователно. Експертните изводи са обмисляни във връзка с наличието на нормална психична дейност у свидетеля, особеностите на неговата личност, за възможността му за правилно възприемане, запаметяване и точно възпроизвеждане на факти. Друго не би могло и да бъде, тъй като СППЕ не е способ за установяване на достоверност или недостоверност на изложени в рамките на наказателния процес твърдения. Въззивният съд е съобразил и отразеното в отменителното касационно решение становище, че експертното мнение има отношение към изясняване на един от съставомерните елементи на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК – „възможността отправената закана да е могла да предизвика у адресата основателен страх“ (виж, стр. 6 от касационното решение). В отговор на възраженията, ориентирани предимно към оспорване обосноваността на фактическите констатации, се отбелязва, че именно в посочените рамки експертните изводи са подложени на оценка и от гледище на връзката им с наличните по делото доказателства.
В жалбата се настоява за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, допусната поради несъобразяване с „абсурдното“ поведение на пострадалия след деянието, останал на мястото на инцидента, вместо да избяга, изчакал е появата на съпругата му, не сигнализирал веднага институциите и пр., съчетано с твърдението, че това негово поведение е нелогично за човек, изплашил се за живота си от поведението на подсъдимия. Тези разсъждения, въздигнати като фактори, изискващи оневиняване на подсъдимия Х., са неприемливи и не способстват за разколебаване както на фактическите констатации на въззивния съд, изведени от събраните по делото доказателства, на които съдът е признал достатъчност и обективност, така и на правните заключения. Първо, вербалната агресия, проявена от подсъдимия, съчетана с взетия от него нож, е натоварено с достатъчно заплашителен заряд и е от естество да въздейства психически върху жертвата. Второ, правно релевантно за съставомерността на деянието по чл. 144 от НК е не дали заплашения действително се е обезпокоил за безопасността си, а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх. В тази насока във въззивния съдебен акт, макар и не пространно, са изложени съответни на устойчивата съдебна практика съображения (виж, напр. разрешенията в ТР № 53/1989 г. на ОСНК на В(К)С).
Обобщено, предходната инстанция не е допуснала претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения. Изводите за релевантните факти са формирани в съответствие с информацията от събраните и допустими за използване доказателства. Неоснователно е и твърдението за нарушение на материалния закон, което касаторът преимуществено обосновава с отхвърлените доводи за допуснати процесуални пороци. Установените факти и обстоятелства кореспондират на приетата от съда правна квалификация.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 15/25.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 192/2025 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.