РЕШЕНИЕ

№ 119

гр. София, 04.03.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Б. Ч.

Членове: П. Ш.

Иван Стойчев

при секретаря И. Р. и прокурора М. К. като разгледа докладваното от с-я Шишкова к. н.д. № 1054 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжната прокуратура в гр. Русе, срещу присъда № 28 от 09.10.2025г., постановена по ВНОХД № 413/25г. на Русенския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 14/30.01.2025г. по НОХД № 1162/24г. на Районен съд - Русе, и подсъдимият В. А. К. е признат за невиновен в това, на 26.05.2023г. в [населено място], да е отнел чужда движима вещ - електрическа тротинетка на стойност 1557лв. от владението на К. Т. Л. без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В протеста са изтъкнати доводи за допуснато съществено процесуално нарушение. Възразява се срещу извода на съда, че показанията на оперативния работник Т. Г. са останали неподкрепени от други доказателства.

В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста. Споделя преценката на въззивния съд, че не са налице достатъчно доказателства, нито преки, нито косвени, които да обосновават извод за вината на подсъдимия с достатъчна категоричност.

Подсъдимият и защитникът му не се явяват в съдебно заседание. В писмена молба са изразили становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Установените по делото и неоспорени факти са, че на 28.05.2023г., след като се прибрал от двудневно отсъствие, св.Л. установил липсата на собствената му тротинетка, оставена на стълбищната площадка на партерния етаж на адреса му в [населено място], [улица], бл.“П.“, вх.В. Прегледал записите от инсталираните във входа камери за видеонаблюдение. Видял, че на 26.05.2023г., в 02.23ч., две лица доближили входа, след което едното останало на пейка пред блока, а другото си отворило входната врата, която се отключвала с чип и влязло във входа. Малко по-късно излязло с тротинетката.

Л. подал сигнал за кражбата и предал в полицията видеозаписа. В хода на предварителната проверка св.Т. Г. – мл. разузнавач във Второ РУ на МВР - Русе, установил и други камери за видеонаблюдение на околни обекти, на записите от които се виждали същите лица, придвижили се до входа от близката бензиностанция, както и отдалечаването им с тротинетката в посока „Парк на възрожденците“, където се разделили. Този от двамата, който по-рано проникнал във входа, продължил движението си с тротинетката по [улица].

По оперативни данни св.Т. Г. идентифицирал лицето, останало на пейката като Д. Д.. Провел беседа с него, в хода на която последният споделил, че именно той е заснет на записа, а спътникът му, който взел тротинетката е подсъдимият В. К.. Отрекъл да е знаел, че е К. всъщност върши кражба. Св.Г. не успял да открие В. К.. Научил, че е заминал в чужбина.

Месец след подаването на сигнала – на 28.06.2023г., било образувано досъдебното производство. В хода на разследването била назначена техническа експертиза, която да изследва приобщените по делото видеозаписи. Вещото лице е фиксирало и възпроизвело във вид на снимки върху хартиен носител кадрите, на които се виждат двамата мъже.

По време на производство пред първата инстанция, три дни след провеждане на разпоредителното заседание, и преди да бъде разпитан като свидетел, Д. Д. е починал. Подсъдимият и защитникът не са дали съгласие за прочитане на показанията му от досъдебната фаза.

В. К. е отказал да даде обяснения във връзка с обвинението.

По делото не е изготвена лицево-идентификационна експертиза, но преценката, че назначаването й е безпредметно е правилна, с оглед категоричното изявление на вещото лице по техническата експертиза, че независимо от цялостното, детайлно преглеждане на приобщените видеозаписи, няма кадри с лицата „анфас“, а резолюцията и контрастът на записите са ниски.

Показанията на пострадалия Л. не допринасят за установяване на авторството на деянието.

В тази процесуална ситуация на доказателствен дефицит, с протеста е поставен на преценка въпросът дали е възможно извършителят на бъде установен по несъмнен начин единствено чрез показанията на св.Т. Г.. Отговорът е категорично отрицателен. Показанията на Г. следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, лицата, провели разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР не могат да бъдат свидетели.

Тази забрана погрешно е интерпретирана от предходните инстанции като относима единствено към разузнавателните беседи със заподозрени лица, впоследствие привлечени като обвиняеми. Законът не предвижда такова ограничение, и по принцип стеснителното тълкуване е неприложимо към нормите, създаващи процесуални гаранции за правата на подсъдимите. В мотивите на въззивната присъда правилно е изтъкнато, че е недопустимо чрез показанията на служителя, провел беседата, да се заобикаля надлежния процесуален ред за снемане на обяснения от подсъдимия, но същото се отнася и до надлежния процесуален ред за разпит на свидетел, особено на такъв, който го уличава в извършването на престъпление. Д. Д. не е бил разпитан от независим и безпристрастен съд в състезателен процес, подсъдимият и защитникът не са имали възможност да му задават въпроси. Наред със забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК, следва да се изтъкне и обстоятелството, че с показанията на Г., доколкото в тях се възпроизвежда наученото от Д., представляват вторични доказателствени средства. Като такива, дори и да не беше провел разузнавателна беседа, ползването им би било оправдано само, ако първичните са недостъпни. В настоящия случай показанията на Д. са достъпни - протоколирани са в хода на досъдебното производство, но законът забранява ползването им при липса на предпоставките по чл. 281, ал. 3 и ал. 5 от НПК, тъй като правото на защита би било съществено нарушено.

При липсата на доказателства, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия К., Русенският окръжен съд правилно е приложил чл. 304 от НПК.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила присъда № 28 от 09.10.2025г., постановена по ВНОХД № 413/25г. по описа на Русенския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.