ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1725

гр.София, 02.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №471 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на П. О. К. и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение рег.№766 от 5.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №607 по описа за 2024 г. на Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав. П. О. К. обжалва решението в частите, с които е потвърдено решение № 33 от 30.07.20210 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд-Перник, 1-7 състав, ГО, за отнемане на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ на една втора идеална част от мазе № 45 от 5,08 кв. м. и една втора идеална част от гараж № 4 от 14,53 кв. м., находящи се в сградата на [улица], [населено място], придобити с нотариален акт № .., т...., д. № ...... г., 1/2 идеални части от апартаменти 1 и 3, находящи се в сградата на [улица], [населено място], и една втора идеална част от лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. [рег. номер на МПС] . Комисията обжалва решението в частите, с които е отменено първоинстанционното решение за отнемане на принадлежащо на П. О. К. и на Ж. Й. К. подробно посочено в диспозитива имущество и е постановено друго решение за отхвърляне на исковете.

Касаторите твърдят, че в обжалваните от тях части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване П. К. сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е да има връзка/пряка или косвена/ между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото на значителна стойност, или е достатъчна липсата на законен източник на вложените средства в придобиването на това имущество?

2. При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 отт ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото релевантни факти и логически взаимовръзки?

3. Кои са принципите и критериите, използвани с цел установяване дали дадено движимо и недвижимо имущество е придобито в резултат на конкретно извършено престъпление?

4. Когато се отнема имущество, придобито години след извършване на престъплението, как се определя връзката между имуществото и престъплението и следва ли да се изложат мотиви за начина на трансформиране на придобитото преди това имущество в новопридобитото, респективно включва ли това задължение на съд да назначи по свой почин икономическа експертиза? Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата и да назначи експертиза, необходима за изясняване на делото от фактическа страна и установяване на имуществото на проверяванато лице в края на проверявания период?

5. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите настраните, имащи значение за решението по делото?

6. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания на страната в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

7. Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?

8. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?

9. Длъжен ли е въззивният съд да съблюдава за съответствието на фактическите му изводи със събрания по делото материал, съответно длъжен ли е да държи сметка за формалната логика, емпиричното и научно-теоретично знание?

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество желае касационното обжалване да бъде допуснато поради очевидна неправилност и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. При доказана липса на принос в началното натрупване на капитал как се определя предметът на отнемането на имущество от съпруга и зависи ли от момента на установения принос?

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи преценката на събраните доказателства, направените констатации и направените правни изводи, да посочи защо намира за установен принос на съпруга?

3. В кои случаи е приложима разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД/отм/ за отнемането на отчуждено имущество по реда на ЗОПДИППД/отм./?

4. При данни за липса на доходи/липса на принос/ за придобиването на конкретен имот, представляващ съпружеска имуществена общност, подлежи ли на отнемане целия имот или само една втора идеална част от него?

5. При приложението на чл. 10 от ЗОПДИППД/отм./ необходимо ли е да е доказан принос на съпруга за закупуването на конкретното имущество и в конкретния период?

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството пред въззивния съд е образувано след като с решение № 133 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 4398/2023 г. на III ГО на ВКС е отменено влязлото в сила решение № 730 от 9.4.2015 г. по гр. д. № 110 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 327 от 2009 г. на Пернишкия окръжен съд за отнемане на незаконно придобито имущество от П. К. и Ж. К.. Отмяната е постановена на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК заради установено с решение на ЕСПЧ нарушение на правата на ответниците по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. В отменителното решение са дадени указания на въззивния съд да изследва и да изложи съображения дали от събраните доказателства се установява причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпна дейност на молителя П. К.. Престъплението, заради което срещу П. К. е започнало производство по ЗОПДИППД/отм./ е контрабанда на стоки на обща стойност 302 000 неденоминирани лева, извършена на 19.11.1993 г. С тази сума П. К. не е могъл да се облагодетелствува, тъй като пренасяната контрабандно стока е иззета. При новото разглеждане на делото Софийският апелативен съд е обосновал връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото, чието отнемане е потвърдил, по следния начин. Констатирал е, че престъплението, станало повод за започване на проверката от страна на КОНПИ по ЗОПДИППД/отм./, извършено от П. К./недеклариран внос на стоки/ е свързано с неговата търговска дейност като едноличен търговец. Доколкото това е така, престъплението може да послужи като основание да се приеме наличие на косвена връзка, че придобитото от този ответник имущество в качеството му на едноличен търговец се явява добито и като резултат от търговската му дейност, извършена в нарушение на закона. П. К. упражнява дейност като едноличен търговец от 1991 г. до 2006 г. След това няма данни, макар да е бил съдружник с ответницата в юридическо лице, да е получавал доходи от дейност, свързана с реализирани престъпления. От това обстоятелство съдът е достигнал до извода, че следва да преценява само дохода, придобит от П. К. и придобитото от него имущество през периода на извършваната от него търговска дейност като едноличен търговец. Затова в крайна сметка е приел, че придобитото от страна на П. К. имущество подлежи на отнемане само по отношение на неговата идеална част и само относно имотите, които са придобити до 2006 г., когато е приключила търговската му дейност като едноличен търговец. До април 2006 г. може обосновано да се предположи косвената връзка между незаконната дейност, за която е осъден П. К., и търговската му дейност. От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че официално обявените и установени доходи на П. К. не са достатъчни, за да се приеме наличие на законен доход за придобиване на това имущество за този период, поради което съдът е счел, че на отнемане подлежи притежаваната от П. К. една втора идеална част от мазе 45 и гараж №4 на [улица], [населено място] придобита през 1994 г.,. 1/2 идеални части от апартаменти 1 и 3, находящи се в сградата на [улица], придобити през 2011 г., и една втора идеална част от лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. [рег. номер на МПС] , придобит през 2005 г. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение в тези части.

Съдът е приел, че исковете срещу Ж. К. са изцяло неоснователни, тъй като извършване на престъпление е установено само от П. К., а спрямо нея няма данни и дори твърдения за започнало производство от КОНПИ по реда на ЗОПДИППД/отм/. Счел е, че процесните имоти са съпружеска имуществена общност, не е доказана липсата на неин принос съобразно чл. 10 от ЗОПДИППД/отм./, поради което съпругата участва в производството само като съсобственик с една втора идеална част. Затова от придобитото до 2006 г. имущество може да бъде отнета само частта, принадлежаща на нейния съпруг, а придобитото след 2006 г. имущество въобще не подлежи на отнемане.

От така изложеното съдържание на въззивното решение не се констатира твърдяната от страните очевидна неправилност като квалифициран негов порок, тъй като не е приложена отменена правна норма, не е приложена правна норма в противоположен на вложения в нея смисъл и няма груби противоречия в мотивите с правилата на формалната логика. Налице е обаче логическо противоречие в съжденията на въззивния съд относно основателното предположение за косвената връзка между престъпната дейност и придобитото и подлежащо на отнемане от П. К. имущество, макар това противоречие да не е толкова грубо, че да се окачестви като очевидна неправилност. Установяването на тази косвена връзка е основано на факта на извършеното престъпление през 1993 г. и на обстоятелството, че през 1991 г. до 2006 г. П. К. е осъществявал търговска дейност като едноличен търговец. Престъплението обаче не е донесло никаква имуществена облага, тъй като предметът на контрабандата е бил отнет, а цената на стоките от 320 лв. е незначителна. Няма други обективни данни за извършвани от П. К. подобни престъпления, а търговията е поначало правомерна и защитена от закона дейност, поради което не може да се предполага, че е насочена към извършване на престъпления. Затова изводът на въззивния съд за наличие на обосновано предположение за косвена връзка между придобитото имущество и престъпна дейност е в противоречие с указанията на ТР № 7 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че е косвена връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Ето защо на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от П. О. К. части. Обобщеният въпрос, обуславящ касационното обжалване и съдържащ се в първите три въпроса и в деветия въпрос на касатора, е както следва:

Какви са принципите и критериите, използвани с цел установяване на косвената връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и на какви логически опитни и научни правила трябва да съответства изводът на съда за наличието на такава връзка.

По останалите въпроси на П. О. К. касационно обжалване не следва да се допуска. Делото е върнато за ново разглеждане на етапа на устните пледоарии, обхватът на проверката на първоинстанционното решение е ограничен до връзката между престъпната дейност и придобитото имущество, без възможност за събиране на нови доказателства поради настъпилите преклузии, поради което процесуалните въпроси на касатора са без значение за изхода на спора.

В обжалваните от КПКОНПИ части на въззивното решение няма основания за допускане на касационно обжалване. От решаващо значение за изхода на спора, включително по отношение на ответницата, е наличието на косвена връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се иска от комисията. Дори да се приеме, че косвена връзка е доказана по отношение на П. О. К., въззивният съд е отрекъл наличието на такава връзка спрямо Ж. К.. Комисията не твърди, че ответницата е участвала в престъпна дейност, а се позовава на разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД/отм/, за да обоснове отнемане на имущество от Ж. К.. Поддържаното от комисията тълкуване на тази разпоредба, което се съдържа и в цитираното решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г. на III ГО на ВКС и според което понятието принос по смисъла на чл. 10 ЗОПДИППД е различно по смислово съдържание от същото понятие по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК не се възприема от настоящия състав. Правилно е даденото в решение № 70 от 4.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г. на IV ГО на ВКС разбиране, според което нормата на чл. 10 ЗОППДИППД повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг-тоест-че това всъщност е личното имущество на извършителя. Именно това тълкуване, което е възприето от въззивния съд, съответства на закона и на приложимата според състава практика на ВКС, поради което касационно обжалване по поставените от КОНПИ въпроси не следва да се допуска.

При този изход на спора относно недопуснатите до касационно обжалване части на въззивното решение Комисията дължи на Ж. К. 3 067,75 евро разноски за отговора на касационната жалба.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение рег.№766 от 5.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №607 по описа за 2024 г. на Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 33 от 30.07.20210 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд-Перник, 1-7 състав, ГО, за отнемане от П. О. К. на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ на една втора идеална част от мазе № 45 от 5,08 кв. м. и една втора идеална част от гараж № 4 от 14,53 кв. м., находящи се в сградата на [улица], [населено място], придобити с нотариален акт № ..., т...., д. № ..... г., 1/2 идеални части от апартаменти 1 и 3, находящи се в сградата на [улица], [населено място], и една втора идеална част от лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. [рег. номер на МПС] .

Дава седмичен срок на П. О. К., считано от съобщението, да внесе 615,85 евро държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение рег.№766 от 5.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №607 по описа за 2024 г. на Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, в останалите обжалвани от КОНПИ части.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Ж. Й. К.-[ЕГН], сумата 3067,75/три хиляди шестдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/евро разноски за отговора на касационната жалба на КОНПИ.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: