ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021 [населено място], 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 312 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. и К. И. Д. срещу решение № 187/14.11.2025 г. по в. гр. д. № 262/2025 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 152/05.06.2025 г. по гр. д. № 289/24 г. на Окръжен съд-гр.Сливен – за отхвърляне на предявените от жалбоподателите искове по чл. 432 ал. 1 КЗ срещу ЗАД“ОЗК - Застраховане“ АД за сумите от по 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния внук И. М. К., настъпила в резултат на ПТП от 26.08.2023 г. Сочи се от касаторите, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържа се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличието на житейски обстоятелства, от които може да се установи, че привързаността между ищците /баба и дядо/ и починалия им внук е била толкова силна, че е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщата за съответната родствена връзка. Събраните по делото доказателства сочат на установена силна връзка между ищците и техния внук, който е бил важна част от тяхното семейство, докато неговите родители са работели в чужбина. Навежда се довод, че ищците са полагали грижи за израстването, възпитанието и социализирането на техния внук като за свой син, а след неговата смърт няма кой да замести помощта...