ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016

гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 109 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Теоремус“ АД, [населено място] срещу определение № 2893 от 05.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2861/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение № 3274 от 14.08.2025 г. по т. д. № 1749/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като му се присъдят допълнително /наред с присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв./ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и постановен в противоречие с практиката на ВКС и на СЕС. Оспорва като неправилен извода на Софийски апелативен съд, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК извършените от „Теоремус“ АД разноски за адвокатско възнаграждение, които му се дължат по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото, да бъдат намалени от 9000 лв. с ДДС на 5000 лв. с ДДС. Сочи, че извършената от въззивния съд преценка, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на действително положените усилия от процесуалния представител на ищеца, е неправилна. Счита, че в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при оценката на фактическата и правна сложност на делото Софийски апелативен съд не е отчел професионализма и действително извършената работа от пълномощника на ищеца, правните очаквания и нуждите на представляваната страна. Мотивира становище, че изводите на състава на Софийски апелативен съд не съответстват на заложените в практиката на СЕС принципи, че присъденото адвокатско възнаграждение трябва да е „разумно, справедливо и пропорционално“ (Дело С-57/15). Частният касационен жалбоподател излага доводи, че при произнасянето си по релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е следвало да съобрази, че предметът на правния спор, разглеждан от първоинстанционния съд, е сложен, изисква задълбочен анализ и познаване както на нормативната уредба, така и на практиката по нейното прилагане. Твърди, че в съответствие с формираната практика на ВКС – определения по т. д. № 1908/2022 г., І т. о. и т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о. при формирането на изводите си въззивният съд е следвало да вземе предвид не само материалния, а и нематериалния интерес на частния жалбоподател от положителния изход на делото. Последният жалбоподателят извежда от разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП, регламентираща хипотезите, в които възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник. Частният касационен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.

В приложението към частната касационна жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд. Частният касатор повтаря доводите си по частната касационна жалба, възпроизведени по-горе в изложението.

Ответникът по частната касационна жалба Министерство на околната среда и водите е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковото производство е било образувано по искова молба от „Теоремус“ АД срещу Министерство на околната среда и водите, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорено възнаграждение в размер на 34 200 лв. с ДДС за надлежно извършена от ищеца работа по договор за обществена поръчка. Съдът е отчел, че с постановеното решение на първоинстанционния съд искът е уважен изцяло, като на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. с ДДС, редуцирани от 9 000 лв. с ДДС до посочения размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че с атакувания акт, постановен по молба по чл. 248 ГПК на ищеца, съдът не е намерил основание за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в пълен размер от 9 000 лв. с ДДС.

Въззивният съд е счел, че изводите на първоинстанционния съд за отсъствието на основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските са правилни. Като се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след него практика на ВКС, е изтъкнал, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, като от значение за преценката на съда са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Изложил е съображения, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от съда намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 36, ал. 2 ЗА, изискващ възнаграждението да е обективно и справедливо/ и принципът за съразмерност, установен в нормата на чл. 78 ГПК.

За да намери за правилни изводите на първоинстанционния съд за наличието на основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 9 000 лв. с ДДС на 5 000 лв. с ДДС, съставът на Софийски апелативен съд е изтъкнал, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета на правния спор и обстоятелствата, че ответникът възложител по процесния договор - министерство на бюджетна издръжка не е обжалвал постановеното първоинстанционно решение, като са проведени само две открити съдебни заседания. Изложил е съображения, че при материален интерес от 34 200 лв. адвокатският хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 4063, 20 лв. с ДДС, поради което при приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е преминал под установения в наредбата размер.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.

Предвид позоваването от частния жалбоподател на противоречие на въззивния акт с актове на ВКС и СЕС, следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното в изпълнение на указанията на администриращия жалбата апелативен съд изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението частният касационен жалбоподател е повторил доводите си, че Софийски апелативен съд неправилно е преценил, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително положените от пълномощника му усилия. Изразил е становище, че посочената преценка на съда дерогира заложените в практиката на СЕС принципи за разумност, справедливост и пропорционалност на адвокатското възнаграждение, както и значението на нематериалния интерес на претендиращата разноски за адвокатско възнаграждение страна от положителния изход на правния спор. Посочените доводи биха съставлявали основания за отмяна на въззивното определение като неправилно, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен въпрос по прилагането на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК съобразно цитираното тълкувателно решение.

Същевременно, в случая частният касационен жалбоподател не е обосновал и въведените допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 290, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По релевантния въпрос относно приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК съставът на Софийски апелативен съд се е придържал към задължителните постановки на т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тълкуването, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, и актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на решението на СЕС, намерила израз в цитираните от касатора определения по т. д. № 1908/2022 г., І т. о. и т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. и посочените в атакувания акт определения по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о. и ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. С оглед даденото задължително тълкуване в посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Към същия критерий насочва и цитираната практика на ВКС, в която се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с дадените от практиката разрешения, в случая въззивният съд е взел предвид вида на спора, интереса и фактическата и правна сложност на делото, като е изходил от спорното материално право – на възнаграждение по договор за обществена поръчка в размер на 34 200 лв. Съобразил е обема на защитата от страна на процесуалния пълномощник на ищеца и обстоятелството, че делото е приключило с постановяване на решение за уважаване на иска от първоинстанционния съд, което не е обжалвано, след проведени две открити съдебни заседания, като е изразил становище, че присъденият като разноски адвокатски хонорар съответства на изискванията за обективност и справедливост. По тези съображения не са налице сочените от частния касационен жалбоподател допълнителни основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

С оглед изложеното касационното обжалване на определението на Софийски апелативен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2893 от 05.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2861/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.