РЕШЕНИЕ

№ 220

София, 02.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: Г. Г.

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4229 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 3509/30.01.2025 г., допълнена с молба вх. № 25805/13.08.2025 г. на С. Я. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 494 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 402/2021 г. на Русенския районен съд, потвърдено с решение № 338 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 691/2021 г. на Русенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50217 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 1228/2022 г. на ВКС, II-ро г. о.

Молителят оспорва решаващия извод на съда, че завещателят В. С. Р. не е могъл да разбира и ръководи действията си при съставяне на оспореното нотариално завещание № 6, том I, рег. № 4446, дело 12 от 16.12.2015 г. по описа на нотариус рег. № 625 НК с район на действие РС-Русе, както и че не е имал мотив да завещава имуществото си в полза на Я. Х. К.. Счита, че към този момент завещателят е могъл да действа разумно. Мотивите му да извърши завещанието били два – да обезнаследи леля си, негов евентуален наследник по закон, тъй като тя била в много лоши отношения с баща му и двамата водили имуществени спорове пред съда, както и че са били налице близки отношения между завещателя и наследника по завещание. Сочи, че е открил нови писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения, за които не знаел при разглеждане на делото по същество и с които се снабдил от съсед, който ги намерил захвърлени в контейнера през м. декември 2024 г. За наличието на свидетел, показанията на който били обективирани в протокол по гр. д. № 5499/2020 г. на РРС, който знае за близките отношения между завещател и наследник по завещание, разбрал едва в производството по това дело. За свидетеля молителят узнал едва на 30.10.2024 г.

Ответницата Р. К. Ж., наследник на ответницата по предявения иск Й. В. К., оспорва молбата за отмяна. Счита, че в нея се излагат само оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не са основания за отмяната му. Счита, че представените доказателства са неотносими към правния спор по делото, а показанията на свидетеля М. Д., дадени по друго дело, също не са основание за отмяна.

С определение № 5641 от 04.12.2025 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

Й. В. К. е предявила срещу С. Я. К. иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на нотариално завещание № 6, т. І, рег. № 4446, дело 12 от 16.12.2015 г. на нотариус № 625, оставено от В. С. Р. в полза на Я. Х. К., а ако той почине – на неговия син С. Я. К.. Ищцата е наследник по закон на завещателя.

Искът е уважен с решение № 494 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 402/2021 г. на Русенския районен съд, потвърдено с решение № 338 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 691/2021 г. на Русенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50217 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 1228/2022 г. на ВКС, II-ро г. о.

Прието е, че към датата на съставяне на завещанието завещателят не е могъл да действа разумно. Изводът е мотивиран с писмените и гласни доказателства по делото и приетата експертиза. В. Р. е бил с призната 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък“ и общо заболяване: „Органично разстройство на личността“, съгласно ЕР на ТЕЛК от 02.07.2015 г., 09.06.2016 г. и от 12.11.2018 г. на „МБАЛ – Русе“. Той е бил на лечение в ЦПЗ-Русе за времето от 17.03.2015 г. - 04.05.2015 г., където му е била поставена диагноза: „Мултиинфарктна деменция“. Според приетата експертиза не може да се уточни началото на психоорганичния болестен процес, но установеното състояние при В. Р. е трайно. По време на лечението му са установени физиологични и психични увреждания, които влияят на способността му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Според заключението на вещите лица, базирайки се на данните по делото, медицинската документация по повод лечението му и обективното му състояние, установено от тях при извършен приживе преглед на завещателя, към момента на съставяне на процесното завещание – 16.12.2015 г., са били налице физиологични и психични увреждания, които влияят на способността му да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Прието е, че заключението на вещите лице се подкрепя и от показанията на свидетелите П., Р. и П., които установяват нарушения във физичното и психичното здраве на завещателя, които са възпрепятствали способността му да действа разумно. Обратно, от показанията на другите свидетели – Р. и И., не може да се установи различно фактическо положение, тъй като те не са контактували често със завещателя, а са го виждали рядко и за кратък период от време, в присъствието на бащата на С. К.. С показанията им не се установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на заключението на вещите лица, на показанията на другите свидетели, както и на събраните писмени доказателства.

С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови:

1. Протокол от съдебно заседание от 23.03.1957 г. по гр. д. № 396/1957 г. на Русенския народен съд, с който е одобрена съдебна спогодба, по силата на която С. В. Р. е получил в свой дял 2/3 ид. части от дворно място в [населено място], Р., с право на ползване на реална част от 1000 кв. м., описана подробно, заедно с цялата жилищна постройка в мястото, а Й. В. Р., по мъж К. Г. К. – 1/3 ид. част от същото място, с право на ползване на другата реална част от 500 кв. м., описана подробно.

2. Нотариален акт № 116, т. VI, д. № 1939/61 г. и Нотариален акт № 18, т. VІІІ, дело 2493/61 г. за поправка, съгласно които Й. В. Р. е продала на В. Й. П. 500/1459 ид. част от парцел VІ-386 от кв. 51 по плана на кв. С. К., [населено място].

3. Решение № 224 от 11.06.1963 г. по гр. д. № 165/1963 г. на Русенския народен съд, с което е допуснато изкупуване от страна на С. В. Р. на продадената от Й. В. Р. 1/3 ид. част от парцел VІ-386 от кв. 51 по плана на кв. С. К., [населено място].

5. Молба от 26.06.1962 г. от С. В. Р. до Главния прокурор на Р. Б. за отправяне на предложение за преглед по реда на надзора на решението по чл. 33, ал. 1 ЗС;

6. Тъжба до Русенската районна прокуратура, подадена от С. В. Р. срещу купувачката В. И. П. и съпругът и Х. Т. П. за извършено от тях строителство в имота, изкупен по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС;

7. Удостоверение от 03.05.1967 г. на съдебен изпълнител при РНС, съгласно което взискателят С. В. Р. е бил въведен в имота, намиращ се във владение от В. И. П. и Х. Т. П.;

8. Нот. акт № 152, т. IV, д. № 1764/1963 г., с който С. Р. е бил признат за собственик на изкупената по реда на чл. 33 ЗС 1/3 ид. част от недвижим имот;

9. Протокол от 30.10.2024 г. по гр. д. № 5499/2020 г., съдържащ свидетелски показания за близките отношения между Я. К. и В. Р. и за изявленията на В., че ще завещае всичко на Я.;

10. Писмо № Ж-853 от 19.05.1981 г. на Комитета по благоустройство при МС до ОНС-Русе по повод жалба на С. В. Р. до ХІІ-ти Конгрес на БКП, основана на чл. 8, ал. 1 ЗСГ и чл. 33, ал. 1 ППЗСГ;

11. Писмо на ЦК на БКП от 16.04.1981 г. до председателя на КАБ при МС по повод жалба на С. В. Р.;

12. Писмо на С. В. Р. до ИК на ОНС-Русе от 04.12.1980 г. по повод взето решение за продажба на част от неговия имот по реда на ЗСГ;

13. Писмо на ИК на ОНС-Русе от 09.05.1979 г. до С. В. Р. в отговор на жалбата от 04.12.1980 г.

14. Писмо на ОК за ДНК до председателя на ИК на ОНК-Русе по повод жалба на С. и Д. Р. срещу разделяне на парцела им на три части;

15. Нотариален акт № 162/1975 г., с който С. В. Р. продава на сина си В. Р. дворно място от 500 кв.

16. Писмо на ОНС-Русе до С. Р. във връзка с негова жалба за имот в кв. Средна кула;

17. Писмо от 29.08.1978 г. на ГНС-Русе до С. Р. във връзка с негови жалби срещу разделяне на парцела му на три части.

Съставът на ВКС приема, че представените писмени доказателства не обосновават соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 43, б. „а“ ЗН.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства не са били представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Те отговарят на едно от изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – може да се приеме, че не са могли да бъдат известни на молителя С. К. по времето на висящността на исковото производство, тъй като голяма част от тях са част от семейния архив на завещателя В. Р., а молителят няма роднинска или приятелска връзка със завещателя и не би могъл да се снабди с тях своевременно.

Не е налице обаче другата предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – доказателствата и разкритите с тях обстоятелства да са нови и от съществено значение за изхода на делото. Затова не може да се приеме, че те са в състояние да обусловят отмяна на влязлото в сила решение.

Изцяло неотносими към спора, разрешен с влязлото в сила решение по чл. 43, б.“а“ ЗН, са писмените доказателства под № 10-17. Те са свързани с обстоятелството, че дворното място на родителите на завещателя В. Р. е било разделено на три отделни парцела и по силата на ЗСГ /отм./ един от тях е подлежал на одържавяване, което собственикът се е стремял да избегне. Тези доказателства нямат никаква връзка със спора за унищожаването на завещанието на В. Р..

Доказателствата от № 1 до № 8 съдържат данни за имуществените спорове, развили се между бащата на завещателя С. В. Р. и неговата сестра Й. В. Р. /К./ през периода 1957-1963 г. и продължили с приобретателите на една част от техния общия имот до 1967 г. Доказателствата са представени в подкрепа на твърдението на молителя, че завещателят В. Р. е имал сериозен мотив да лиши своите наследници по закон /леля си Й. В. К., ищца по настоящото дело/ от имуществото си след своята смърт, като остави това имущество на приятеля си Я. К., евентуално на сина му - молителя С. Я. К.. Този мотив на завещателя за обезнаследяване на роднините не е нов, той е разкрит при разглеждане на спора по чл. 43, б.“а“ ЗН с показанията на свидетеля Е. Р., който е присъствал при съставяне на нотариалното завещание и е посочил изявлението на завещателя Р., че не иска „наследниците му да вземат имуществото“. Свидетелят пояснява, че по-късно проявил любопитство и разбрал от Я., че „В. е бил изоставен от роднините, нямал ток и вода и Я. му помагал да му възстановят тока, да му възстановят водата“. Писмените доказателства, представени с молбата за отмяна, разкриват влошените отношения между бащата и лелята на завещателя по повод стар имуществен спор, а свидетелските показания по делото сочат актуалния мотив на завещателя да предпочете приятеля си като свой наследник по завещание, тъй като по негово мнение е бил изоставен от роднините си. Макар причините според двата вида доказателства да се различават, все пак при разглеждане на настоящото дело е бил разкрит мотив за обезнаследяване, макар той да не е бил взет предвид от съда като решаващ с оглед данните за психическо заболяване на завещателя. Затова не може да се приеме, че тези писмени доказателства разкриват ново обстоятелство, което да е от съществено значение за изхода на делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивът за обезнаследяване е бил известен на съда, но не е бил решаващ за изхода на делото.

Доказателство № 9 - протокол от 30.10.2024 г. по гр. д. № 5499/2020 г. на Русенския районен съд, съдържа показанията на свидетеля М. Д., който разкрива изключително близките отношения между завещателя Р. и неговия приятел Я. К., на когото той е завещал имуществото си.

Съдебният протокол, отразяващ разпит на свидетел по друго дело, не представлява годно писмено доказателство, което може да бъде преценявано пряко по настоящото дело при отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно практиката на ВКС, принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство – решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о. На следващо място – съдебният протокол не може да обуслови отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дори ако се приеме, че той съдържа данни за свидетел, който знае важни обстоятелства, но не е разпитан по настоящото дело. Съгласно приетото в мотивите по т. 4 на ППВС № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., новият писмен документ, на който се основава молбата за отмяна на влязло в сила решение, трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Макар това разрешение да е дадено във връзка с писмените декларации, съдържащи свидетелски показания, то следва да се отнесе и към съдебните протоколи, съдържащи данни за съществуването на свидетел, който не е бил разпитан по делото. Разрешението е дадено във връзка с прилагането на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, но то намира приложение и при чл. 303, ал. 1, т. 1 от действащия ГПК поради аналогичност на правната уредба - решение № 216 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2023 г., II г. о., решение № 122 от 3.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5253/2014 г., III г. о., решение № 63 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6470/2014 г., I г. о., решение № 37 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2384/2008 г., III г. о., и др.

Но дори да се приеме, че липсва подобно ограничение и отмяната на влязло в сила решение може да се допусне, ако се разкрие наличието на свидетел, който знае важни обстоятелства, които не са били известни при решаване на спора по същество, то в настоящия случай пак не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Макар свидетелят М. Д. да не е бил разпитан при разглеждане на иска по чл. 43, б.“а“ ЗН, по делото са били събрани други свидетелски показания за приятелските отношения между Р. и К.. От тази гледна точка приятелските отношения между двамата не са ново обстоятелство, ново обстоятелство е само тяхната степен. Тези изключително близки отношения между завещател и наследник по завещание отново се свързват с мотива на завещанието. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обаче изисква новите обстоятелства да са от съществено значение за изхода на правния спор. В конкретния случай с оглед всички данни по делото не може да се приеме, че ако М. Д. бъде разпитан като свидетел при евентуална отмяна на влязлото в сила решение и разкрие изключително близките отношения през годините между Р. и К., това би имало съществено значение за изхода на делото. Решаваща в случая е преценката дали завещателят е могъл да действа разумно по смисъла на чл. 42, б.“а“, вр. чл. 13 ЗН. Тази преценка съдът е направил при съвкупна преценка на всички доказателства по делото, като най-важна в случая е комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание. Така в съдебно заседание на 21.06.2021 г. по гр. д. № 402/2021 г. на Русенския районен съд вещото лице С. К. е обяснила, че нарушенията, настъпили в познавателната сфера на завещателя – възприятие, внимание, памет, интелект, са нарушили емоционално-волевата сфера – борбата на мотиви и противомотиви. Това също е повлияло на извода, че дееспособността на завещателя е била нарушена. Пояснено е, че когато има качествени нарушения в познавателната сфера, това неминуемо повлиява на емоционално-волевата сфера и на волевия акт. Когато можем да се грижим за своите интереси, борбата на мотиви и противомотиви функционира в норма. Когато не можем да се грижим за нашата годност, е нарушен процесът на борба между мотиви и противомотиви. Понякога импулсивно можем да направим нещо, без да има кой знае каква логическа свързаност. Вещото лице д-р Б. И. се е присъединило към тези обяснения. Посочило е, че Р. е имал готовността емоционално еднолично да вземе такъв вид решение, имал е настройката и желанието. Това желание обаче е формирано по начин, който не му позволява да взема решения, защитавайки своите интереси, а взема решения по начин, който е повлиян от нарушението в състоянието му. И двете вещи лица са единодушни, че при завещателя Р. е бил нарушен волевият акт. При този категоричен извод на вещите лица за нарушения в способността на завещателя да взема разумни решения към момента на съставяне на оспореното завещание, показанията на още един свидетел, който да разкрие наличието на изключително близките отношения между завещателя и лицето, в полза на което той завещава, не би могло да доведе до промяна на извода на вещите лица за нарушено волеобразуване при завещателя като резултат от снижената познавателна /когнитивна/ функция на мозъка му. Ето защо евентуалните свидетелски показания на М. Д. по настоящото дело не биха могли да се приемат като съществено ново обстоятелство, което да има връзка с изхода на делото и което да налага отмяна на влязлото в сила решение по това дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3509/30.01.2025 г., уточнена с молба № 6779/26.02.2025 г. и допълнена с молба вх. № 25805/13.08.2025 г. на С. Я. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 494 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 402/2021 г. на Русенския районен съд, потвърдено с решение № 338 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 691/2021 г. на Русенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50217 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 1228/2022 г. на ВКС, II-ро г. о.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: