О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.50519

гр. София,23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1997 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. И. срещу решение №142 от 08.03.2022 г. по в. т.д.№1165/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №34 от 22.07.2021 г. по т. д.№254/2020 г. на ОС Монтана, с което Б. И. И. е осъден да заплати на Й. Н. В. на основание чл.534, ал.1 от ТЗ сумата от 30 000 лв., дължима по погасен по давност запис на заповед от 05.12.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2018 г. до изплащането й.

В жалбата се излагат съображения, че решението е нищожно, предвид липса на мотиви относно наведените във въззивната жалба доводи по въпроса – откога се счита предявен искът по чл.534 от ТЗ и откога се прекъсва давността. Евентуално се сочи, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК освен доводите за вероятна нищожност и недопустимост на решението, се навеждат и такива за наличие на очевидна неправилност, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се сочи наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички своевременно направени оплаквания, възражения и доводи, като обсъди и всички относими...