Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. П. Членове:

К. К. Т. Д. при секретар

И. А. и с участието на прокурора

А. Г. изслуша докладваното от съдията

Т. Д. по административно дело № 2103/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. С. – гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Д., против решение № 41526/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11728/2024 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 11850/14.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това.

Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /[Фирма 3] при МС/, чрез юрк. Х. взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), въз основа на което моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 41526/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11728/2024 г. на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на И. А. С., гражданин на Сирия, срещу решение № 11850/14.11.2024 г. на председателя на[Фирма 3] при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 05.11.2024 г., която е противоречива, първоинстанционният съд правилно е приел, че И. А. С. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, тъй като не сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. № МД-02-103/13.03.2026 г. относно отбиване на редовна военна служба и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срока на военната служба. От справката се установява, че след падане на режима на Б. А. през месец февруари 2025 г. новото правителство премахва задължителната военна служба и вместо това се разчита на доброволно набиране на войници. Следователно необосновано и недоказано е твърдението на чужденецът, че ще бъде насила взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна.

Твърдението на касационния жалбоподател, че не е налице противоречие между казаното от чужденеца и доказателствата по делото е неоснователно. Видно от проведеното интервю в хода на административното производство, чужденецът е заявил много противоречива история. По време на регистрация казал, че не е женен, но посочил, че е женен и има религиозен брак. Искал да се събере с майка си, която била тежко болна и се лекувала в Турция. После заявил, че в страната му на произход са останали майка му, баща му, четиримата му братя и трите му сестри. Н. С. защото в момента нямал работа и заради войната, която се водела. Не знае кой с кого се биел. Заявил, че в момента Сирия се управлява от Б. А. Посочил, че би се завърнал в Сирия, ако положението се промени, както е било преди 2011г., но после заявил, че ако се завърне в страната, ще трябва да живее при родителите си, а не искал. Заявил, че не е получавал призовка за армията, но после посочил, че много пъти са го призовавали. Не можел да представи документи, защото бил призоваван устно. Споделил, че не е членувал в политически партии или организации, нито е членувал във въоръжени групировки и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията, а после заявил, че удостоверението от гражданския регистър го изгубил при сраженията през 2019г. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От страна на И. А. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирия, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Отсъстват данни И. А. С. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за игнориране на представените доказателства от страна на първоинстанционния съд, които освен това последният нямал право да преценява по същество. Чл. 178 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, регламентира реда, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите във връзка с материализираното с тях изявление. Материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т. е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма (чл. 179, ал. 1 ГПК), те валидно доказват обективираните с тях факти. Тази материална доказателствена сила е задължителна за съда и той следва да я зачете при формиране на решението си. Определената от закона доказателствена сила е задължителна само по отношение на официалните свидетелстващи документи, които са автентични и са представени от страната съобразно предвиденото в ГПК - в оригинал или в заверен препис. Ето защо снимките на документ, в случая снимки на призовки, не представляват самия документ, а само изображение и не могат да бъдат приети нито за официален, нито за частен документ, поради което същите не съставляват годно писмено доказателствено средство. Горното обосновава извода, че съдът правилно не ги е кредитирал.

Първоинстанционният съд е анализирал информацията относно Сирия, като е приел, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка към 13.03.2026 г. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите въпроси.

В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията на жалбоподателя, че в област Дейр ал Зор все още има проблеми и няма сигурност за живота на хората не представляват основание да се приеме, че е достигнато високо ниво на безразборно насилие в област Дейр ал Зор. Представените от пълномощника на касатора статии от интернет не могат да променят тези изводи, доколкото представляват медийни публикации, а не информация от официални източници.

По отношение на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането на жалбоподателя в държавата по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Установено е, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на приложените по делото твърдения на жалбоподателя, както и справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41526/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11728/2024 г. на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. П.

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ Т. Д.