ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 [населено място], 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов ч. т.д. № 467 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, вр. с чл. 407 ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на „Р. О. 1“ ЕООД - в несъстоятелност срещу разпореждане № 22/29.01.2026 г. по в. т.д. № 62/2025 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото решение на апелативния съд. Сочи се в частната жалба, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, защото се касае за изпълнение на решение, постановено по иск с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ, който е специален – с влизане в сила на решението за неговото уважаване възниква основание даденото по отменената сделка да се върне в масата на несъстоятелността. Поддържа се, че по този иск е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху движими вещи, поради което след снабдяване с изпълнителен лист ще се пристъпи към изпълнение върху запорираните вещи за реализиране на обезпечението и за попълване на масата по несъстоятелността. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаване на изпълнителен лист.

По допустимостта. Касационният съд констатира, че частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, визиран в нормата на чл. 407 ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С решение № 136/08.12.2025 г. по в. т.д. № 62/2025 г. на Апелативен съд –гр.В. Т. е потвърдено решение № 103/19.11.2024 г. по т. д. № 75/2023 г. на Окръжен съд – [населено място], с което по предявени от синдика на „Р. О. 1“ ЕООД - в несъстоятелност искове с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ са обявени за недействителни спрямо кредиторите на „Р. О. 1“ ЕООД -в несъстоятелност споразуменията от 28.10.2019 г. по сключените с „У. Л. ЕАД договори за лизинг от 07.07.2015 г., 10.02.2016 г., 05.10.2016 г., 10.03.2017 г. и 12.07.2017 г., по силата на които „Р. О. 1“ ЕООД прехвърля в полза на „Транс Ер“ ЕООД правата си по лизинговите договори. Решението на окръжния съд е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Транс Ер“ ЕООД иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 125 383,06 лв.

С обжалваното разпореждане на апелативния съд е отхвърлена молбата на синдика на „Р. О. 1“ ЕООД - в несъстоятелност за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 136/08.12.2025 г. на Апелативен съд – [населено място] по в. т.д. № 62/2025 г., с което е потвърдено решение № 103/19.11.2024 г. по т. д. № 75/2023 г. на Окръжен съд [населено място] – за уважаване на предявените от синдика на „Р. О. 1“ ЕООД - в несъстоятелност искове с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ. Прието е от апелативния съд, че на изпълнение подлежат само осъдителните въззивни решения, каквото не е постановеното по делото, поради което молбата е неоснователна.

По същество – частната жалба е неоснователна. Касационният съд намира, че не е налице предвиденото в нормата на чл. 404, т. 1 ГПК основание за издаване на изпълнителен лист, доколкото постановеното от въззивния съд решение не е осъдително. С въззивното решение са уважени искове с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ, които касационният съд намира, че нямат осъдителен характер, поради което и постановеното по тях въззивно решение не е осъдително по смисъла на чл. 404 ал. 1, т. 1 ГПК.

Искът с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ е конститутивен и поражда конститутивни правни последици – по промяна на правното положение. С неговото уважаване извършената от длъжника сделка се обявява за недействителна по отношение на кредиторите в несъстоятелността, а този правен ефект води до отпадане на правното основание за прехвърляне от длъжника на права, когато извършената от него сделка има прехвърлително действие.

Постановените по конститутивните искове съдебни решения принципно не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. Преследваната с конститутивния иск правна промяна настъпва със самото решение и не е необходимо да се извършват принудителни действия, за да се осъществи потестативното право, което се счита за удовлетворено с влизане в сила на решението за уважаване на иска.

В практиката на ВКС се приема, че е налице основание да се издаде изпълнителен лист и въз основа на конститутивно решение – по извършване на делбата, когато то е влязло в сила, с което в дял и изключителна собственост на съделител се поставя обособен реален дял в натура /ППВС № 9/11.12.1984 г., решение № 139/18.01.2021 г. по гр. д. № 533/2020 г., Г. К., на ВКС, определение № 164/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2367/2015 г. на ВКС/, но настоящият случай не е такъв.

В нормата на чл. 649 ал. 2 ТЗ изрично е уредена процесуалната възможност наред с исковете по чл. 645, 646 и 647 и по чл. 135 ЗДД да се предявяват и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, от което следва изводът, че решението по конститутивния иск с правно основание чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ не подлежи на изпълнение. Ако решението по този иск подлежеше на изпълнение, то нямаше да има нужда с нормата на чл. 649 ал. 2 ТЗ изрично да се урежда възможността да се предявяват обусловените осъдителни искове. В случая въззивното решение не е постановено по осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД, респ. по чл. 108 ЗС, защото те не са били съединени по реда на чл. 649 ал. 2 ТЗ с уважените конститутивни искове по чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което няма законово основание да се издаде изпълнителен лист.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран, Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22/29.01.2026 г. по в. т.д. № 62/2025 г. на Апелативен съд –гр.В. Т.

Осъжда „Р. О. 1“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез масата на несъстоятелността, на основание чл. 649 ал. 6 ТЗ да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 7,67 евро – по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.