ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34

гр. София, 07.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1366 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мост енерджи“ АД, [населено място] срещу решение № 1739 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 9202/2021 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение от 12.03.2021 г. по гр. д. № 70988/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Н. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 51 ТЗ сумата от 21 753, 48 лв. – дължимо възнаграждение по чл. 10, ал. 1 от договор за търговско посредничество № П-003 от 3.02.2014 г. за периода 1.01.2019 г. – 29.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.08.2019 г./ до окончателното й изплащане. В останалата част, с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от Н. Р. срещу „Мост енерджи“ АД иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 621, 48 лв., решението на Софийски градски съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че на ищеца се дължат посреднически възнаграждения за исковия период, тъй като по делото не е доказано, че посочените от ищеца договори с клиенти са били действащи в този период. Счита, че съдът неправилно е приел,...