ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64

гр. София, 10.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1474/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. К., чрез особен представител адв. Т. П., срещу въззивно решение № 260563 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 15048/2018 г. на Софийския градски съд в потвърдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 45648 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 2699/2011 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Б. К. А. и Е. К. С. против И. С. К., починал в хода на процеса и е заместен от своите наследници по закон Г. И. К., М. И. К. и С. И. К. – М., искове с правна квалификация чл. 30 ЗН, като са намалени извършените от К. С. К., починал на 09.01.2011 г., в полза на наследодателя на касаторката дарения по нот. акт № 199/31.12.2003 г., том III, рег. № 7311, н. д. № 530/2003 г., и нот. акт № 53/20.12.2007 г., том II, рег. № 13325, н. д. № 220/2007 г., и е възстановена запазената част на ищците от наследството на техния баща в размер на по 1/3 ид. част за всеки от тях.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с нот. акт № 199/2003 г. К. С. К. е дарил на брат си И. С. К. 1/2 ид. част от собствените си 300/456 ид. части от УПИ *-*,* кв. 34Б, местност „*.-*“, целият с площ от 456 кв. м по нотариален акт, а съгласно скица с площ от 500 кв. м, без построената върху описания недвижим имот жилищна сграда. С нот. акт № 53/2007 г. същият е дарил на брат си останалата 1/2 ид. част от 300/456 ид. части от дворното място, заедно с построената в описания недвижим имот едноетажна жилищна сграда без посочена квадратура. Съгласно представената скица процесният поземлен имот е с идентификатор *** и площ от 292 кв. м, а сградата в имота е с идентификатор **** и ЗП от 83 кв. м. К. С. К. е починал на 09.01.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон двете си деца Б. К. А. и Е. К. С.. И. С. К. е починал на 16.05.2012 г. и е оставил за наследници по закон Г. И. К., М. И. К. и С. И. К. – М. (преживяла съпруга и дъщери). От представените писмени доказателства е установено, че освен процесния имот, наследодателят на ищците има декларирано къмпинг туристическо ремарке, рм № 12585, както и активни кредити към „ЕОС Матрикс.“ ЕООД и „ОТП Ф. Б. ЕАД. Според заключението на техническата експертиза пазарната стойност на процесния имот към датата на откриване на наследството е 187 300 лв., а към датата на изготвяне на заключението - 157 400 лв.

При тези фактически данни съдът е приел, че наследодателят на ищците в първоинстанционното производство К. К. се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот в полза на наследодателя на ответниците И. К., като въпреки дадените указания на страните и предоставената им възможност същите не са ангажирали доказателства за притежаване на друго имущество от наследодателя К. К. към момента на откриване на наследството му. Представеното удостоверение на Столична община е само индиция, че същият е притежавал къмпинг туристическо ремарке, но не са ангажирани доказателства, установяващи право на собственост върху посочената вещ към момента на смъртта му. Съдът не е кредитирал и представеното удостоверение от БНБ - Централен кредитен регистър, че К. К. е имал непогасени кредити, тъй като не са ангажирани доказателства за сключени от същия договори за кредит, размера на евентуално усвоени кредити и погасена част на същите към посочения момент. След като наследодателят се е разпоредил в полза на първоначалния ответник с единственото си имущество, това е равнозначно на универсално разпореждане, за което не е необходимо изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис. Възстановяването на запазената част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част, тъй като не са останали свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството – в случая по 1/3 ид. част за всеки от ищците.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. За разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН и в частност, съдът след като даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличаването на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), длъжен ли е да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат; 2. Страната има ли процесуално задължение да напомня на въззивния съд за доказателствените си искания, които са били отправени своевременно пред първоинстанционния съд, но същите не са били уважени от последния, поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и да настоява за събирането им и 3. Събирането по делото на косвени доказателства от ответника, които не са били оспорени от насрещната страна, респективно не е било провеждано насрещно доказване за опровергаване на съдържащите се в тях индиции, че в оставеното от наследодателя наследство има други имущества и задължения, достатъчно ли е да обоснове липсата на материалноправна легитимация на ищците да предявят претенции по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН срещу надарения, който не е призован към наследяване поради обстоятелството, че те като наследници по закон на дарителя, не са приели наследството по опис по смисъла на разясненията в т. 4 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците по жалбата Б. К. А. и Е. К. С. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Постъпил е отговор и от адв. Р. А. – особен представител на Г. И. К., в който се поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос относно разпределянето на доказателствената тежест при иск по чл. 30 ЗН не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 209 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1539/2016 г., І г. о., решение № 30 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 1999/2017 г., ІІ г. о., решение № 126 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г., І г. о. и др.), с която е прието, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. Разпоредбата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивнa и ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстранят от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба - т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 35 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 3415/2015 г. на ВКС, І г. о. В случая с протоколно определение от 06.10.2020 г. въззивният съд е указал на страните да ангажират доказателства за наследствената маса на починалия наследодател К. К., с всички елементи на същата, а именно имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, задълженията на наследството, увеличението на наследството по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН, извършените от наследодателя дарения. В изпълнение на дадените указания нито една от страните по делото не е изложила твърдения за друго имущество, което да се включва в наследството, извън притежаваните от наследодателя К. идеални части от УПИ *-*,*, кв. 34Б, местност „*.-*“, както и изградената в него сграда, нито са направени доказателствени искания във връзка с установяването на друго имущество на наследодателя на ищците. Имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си и което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, се посочва от страните по делото. Съдът няма задължение служебно да проверява и да събира доказателства за това дали наследодателят е притежавал и друго имущество, което страните не сочат и за което по делото няма данни, какъвто е настоящият случай.

С оглед на казаното по този въпрос сочената от касаторката практика на ВКС във връзка с втория поставен въпрос - ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и решение № 18 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 454/2021 г., I т. о., е неотносима към настоящия случай и противоречие с нея не е налице.

Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК са постановени решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г., II г. о. и № 55 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г., II г. о., с които е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Налице е хипотеза, аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. В случая въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците се е разпоредил в полза на първоначалния ответник с единственото си имущество, което е равнозначно на универсално разпореждане, за което няма да е приложимо изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис. Направеният от съда извод, че доказателствата по делото не сочат на категоричен извод за притежавано от наследодателя на ищците имущество към момента смъртта му е свързан с тяхната преценка и несъгласието на касаторката с него, респ. с крайния резултат от въззивната проверка, и изложените в тази връзка аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не са предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Липсва противоречие по този въпрос със сочената в изложението практика на ВКС - ТР № 3/2013 г. на ОСГК, т. 4, ТР № 1/2013 г. ОСГТК, ТР № 1/2001 г. на ОСГК, т. 12, решение № 75 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 7467/2013 г., II г. о. и решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 6, изр. 2 и чл. 81 ГПК съдът следва да определи окончателен размер на възнаграждението на адв. Т. П., назначен за особен представител на М. И. К., който е изготвил и подал касационна жалба с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обема на положения труд от адвоката, настоящият съдебен състав намира, че този окончателен размер на възнаграждението се равнява на определения такъв от въззивния съд при администрирането на касационната жалба, а именно на сумата от 600 лв. Ищците са внесли авансово на 15.11.2023 г. възнаграждението в този размер по депозитната сметка на ВКС, поради което възнаграждението следва да бъде изплатено на адв. Т. П. от тази сметка на съда.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация Б. К. А. и Е. К. С. сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 600 лв., представляваща депозит за възнаграждението на назначения й по делото особен представител, както и 600 лв. адвокатско възнаграждение на адв. Р. А. от САК, особен представител на ответницата по касация Г. К., за подадения отговор на касационната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260563 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 15048/2018 г. на Софийския градски съд, в потвърдителната му част.

О п р е д е л я окончателен размер от 600 лв. / шестстотин лева/ на адвокатското възнаграждение на назначения за особен процесуален представител на касатората – адв. Т. П. от САК, която сума да му се изплати от депозитната сметка на Върховния касационен съд от внесения на 15.11.2023 г. депозит от Адвокатско дружество „В. и П.“.

О с ъ ж д а М. И. К. да заплати на Б. К. А. и Е. К. С. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.

О с ъ ж д а М. И. К. да заплати на адв. Р. М. А. от САК сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: