ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78

гр. София, 10.01. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1377 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. Б. АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 86 от 8.02.2024 г. по в. т. д. № 696/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

Касаторът „В. Б. АД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 716 от 02.06.2023 г. по т. д. № 1159/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „В. Б. АД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 220 154, 17 лв., представляваща получена от ответника без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за обект, представляващ Фазерен цех, [населено място], чрез изграденото на обекта резервно захранване, за периода от 1.05.2017 г. до 31.07.2020 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага оплаквания, че изводите на въззивния съд не съответстват на представените по делото доказателства. Сочи, че по делото са представени приетите от УС на ответното дружество с протокол № 154 от 19.05.2012 г. Правила за прилагане на цената за достъп до електроразпределителна мрежа за стопански клиенти, в които изрично е предвидено, че цена за достъп за резервно захранване не се дължи. Моли атакуваното решение в обжалваната част да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „В. Б. АД поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация. Поставя въпроса „Дължи ли се цена за достъп за резервно захранване, в случай че същото не може да се ползва едновременно с основното?“. Касаторът излага, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по обсъдената касационна жалба „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение в обжалваната от „В. Б. АД част, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Касационният жалбоподател „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение №716 от 02.06.2023 г. по т. д. № 1159/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е осъдено да заплати на „В. Б. АД сумата от 84 441, 51 лв., представляваща получена цена за достъп за резервно захранване за обект Фазерен цех, [населено място] по издадени фактури за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022 г., както и сумата от 3025, 82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. Излага доводи, че атакуваното решение не е съобразено с експертното заключение, че и двата електропровода – основният и резервният за обекта на ищеца Фазерен цех, [населено място] са били под напрежение и ответникът е осигурявал и резервирал мощност за 17 000 kW. Твърди, че вътрешните правила, на които е основан решаващият извод на въззивния съд за недължимост на цена за достъп за резервното захранване на обекта на ищеца, не са били приложими за ищеца, доколкото предвиденото в тях не е било част от договора на страните. Като се позовава на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, касаторът изразява становище, че даденото по обвързващия страните договор, който е с периодично и продължително изпълнение, не подлежи на връщане освен в хипотезата на разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, каквото не се твърди в случая. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Може ли при наличие на сключен договор между две търговски дружества, решение на управителния съвет на някое от тях, което не визира конкретния контрагент, да измени уговорките в договора, без това да е изрично уговорено предварително от страните по договора и дори, без да е поискано от страна, в чиято полза би било?; 2. Противоречи ли на чл. 88, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗЗД решение, което постановява връщане на дадено по договор с периодично и продължително изпълнение, когато едната страна е престирала, а другата е направила искане за връщането след исковия период?; 3. Може ли да възникне право на връщане на дадено по договор с периодично и продължително изпълнение за търговец по такъв договор за период преди поискването?“. Твърди, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Ответникът по насрещната касационна жалба „В. Б. АД я оспорва, като поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:

По касационната жалба на „В. Б. АД:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че ищецът е краен небитов клиент на електрическа енергия в притежавания от него Фазерен цех, находящ се в [населено място], който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД в П. Т. както и че за периода от 1.05.2017 г. до 31.08.2021 г. е заплатил сума в размер на 748129, 02 лв. по издадени фактури за цена за достъп за основно и резервно захранване.

Въз основа на заключенията на съдебно-техническата експертиза, приети по делото, съдът е установил, че обектът на ищеца се снабдява с електрическа енергия чрез подстанция Троян и има две захранвания - чрез два въздушни електропровода, а именно основен и резервен, като електрическата енергия по всеки електропровод се измерва с отделно средство за търговско измерване и има отделен абонатен номер за всяко от захранванията. В решението е прието, че между страните е сключен договор за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия №[ЕГН]/03.07.2013 г., в който е уговорено предоставянето на мрежови услуги, като към договора има рекапитулация за предоставена мощност от 17 000 кW. Съдът е възпроизвел експертното заключение, че през целия исков период и по двата електропровода се е поддържало напрежение и е можело да се подава електрическа енергия, като това е изискване на правилата за изграждане на производствени предприятия; превключването между двата електропровода се извършва ръчно в прихватната кула, като се съгласува с диспечер на ответника, и от резервното захранване може да се ползва цялата мощност.

Решаващият състав е приел, че отношенията между страните се уреждат от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, издадени, въз основа на ЗЕ, както и от всички решения на регулаторния орган – ДКЕВР, сега КЕВР, тъй като цената за достъп не е предмет на свободно договаряне между страните, а се определя с решение на посочения орган. Изтъкнал е, че обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа, като при либерализирането на пазара на електрическа енергия между страните е сключен изричен договор за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия. Изяснил е, че потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, като дължимостта на цената за достъп не е обвързана с потреблението на електроенергия, а с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, т. е. срещу заплащане на цената за достъп потребителят резервира мощност, която може да ползва.

В решението е подчертано, че между страните липсва спор относно плащането от страна на ищеца на ответника на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, както и за размера на заплатеното за исковия период въз основа на правоотношение по визирания договор. Съобразено е, че изискването за основно и резервно захранване на обекта на ищеца е установено с Наредба 3/09.06.2004 г., като съставът е посочил, че по обвързващия страните договор е предвидено, че услугата достъп е за резервирана мощност от 8500 kW за всяко едно захранване поотделно.

Въззивният съд е приел, че съгласно Вътрешните правила на ответника, утвърдени от УС на дружеството, в сила от 01.08.2020 г. цена за достъп не се заплаща от небитови клиенти за резервно захранване; при обекти с повече от едно захранване, които работят в паралел, цена се дължи за предоставената мощност на всеки отделен извод. Като е взел предвид, че според заключението на вещото лице двете процесни захранвания не могат да работят в паралел, съдът е заключил, че липсва основание, считано от 01.08.2020 г. на ищеца да се събира цена за достъп за предоставената мощност на резервното захранване, съгласно утвърдените вътрешни правила, и по силата на същите правила издадените фактури подлежат на корекции. С оглед изложеното съдът е счел плащането на сумата от 84 441, 51 лв., представляваща цена за достъп за резервното захранване по фактури след датата 1.08.2020 г. до 31.08.2021 г., за такова без основание и е намерил предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за основателен за посочената сума. Уважил е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 16.02.2022 г. – 23.06.2022 г. за сумата от 3025, 82 лв. с оглед данните за отправената от ищеца до ответника покана за връщане на платената цена за достъп. В решението е формиран и извод, че главното вземане на ищеца не е погасено по давност.

По отношение на останалата сума, касаеща периода преди 01.08.2020 г., съдът е посочил, че не са представени вътрешни правила, според които управителният орган на електроразпределителното предприятие да е взел решение да не се събира цена за достъп за резервното захранване. Изложил е съображения, че съгласно ЗЕ КЕВР осъществява регулиране на цените за достъп и/или за пренос до/през електроразпределителните мрежи, като определянето на цените за достъп от КЕВР се извършва по заявление на електроразпределителното дружество. Съставът на въззивния съд е изтъкнал, че по делото са представени Решения на КЕВР за утвърждаване цена на достъп, въз основа на ценови предложения на ответното дружество, като няма данни по делото дали от последното са утвърдени вътрешни правила, в които да е посочено, че цена за достъп не се дължи за резервното захранване. С оглед изложеното е счел, че искът за разликата над 84 441, 51 лв. до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Представените по делото вътрешни правила за 2012 г. съдът е определил като неотносимо доказателство, доколкото същите не касаят процесния период. Посочил е, че в подкрепа на извода за наличие на основание за плащане на уговорената в договора на страните цена за достъп за разликата над 84 441, 51 лв. до пълния предявен размер са и ползващите се с доказателствена сила двустранно подписани фактури и извършеното записване в счетоводството на ищцовото дружество.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „В. Б. АД част.

Въведеният от касатора „В. Б. АД с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът няма характера на въпрос по тълкуването и прилагането на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а предполага преценка на доказателствата по делото и пряк отговор дали изводите на въззивния съд в частта за отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са правилни. Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Същият не следва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая не е обосновано и допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касационният жалбоподател не е навеждал такива доводи, нито е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. Налице е само оспорване правилността на изводите на въззивния съд и мотивиране на становище, че цената за достъп за резервното захранване на обекта на ищеца не се дължи с оглед предвиденото в приети през 2012 г. от УС на ответното електроразпределително предприятие вътрешни правила, които следва да се приемат за действащи и за периода от 1.05.2017 г. до 31.07.2020 г.

Настоящият състав намира, че в случая не се е осъществила и предпоставката за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Атакуваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от аргументирането на тезата на касатора за очевидна неправилност отново с посочването, че изводите на въззивния съд са в противоречие със събраните по делото доказателства и по конкретно с приетите с протокол № 154/19.05.2012 г. на УС на ответното дружество Правила за прилагане на цената за достъп до електроразпределителна мрежа за стопански клиенти. Както бе отбелязано тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществена само след допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната от касатора „В. Б. АД част не се допуска.

На основание чл. 287, ал. 4 ГПК, поради недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на „В. Б. АД, съдът не дължи произнасяне по подадената насрещна касационна жалба от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 8.02.2024 г. по в. т. д. № 696/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в обжалваната от касатора „В. Б. АД част, с която е потвърдено решение № 716 от 02.06.2023 г. по т. д. № 1159/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „В. Б. АД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 220 154, 17 лв., представляваща получена от ответника без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за обект, представляващ Фазерен цех, [населено място], чрез изграденото на обекта резервно захранване, за периода от 1.05.2017 г. до 31.07.2020 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД срещу решение № 86 от 8.02.2024 г. по в. т. д. № 696/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 716 от 02.06.2023 г. по т. д. №1159/2022 на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е осъдено да заплати на „В. Б. АД сумата от 84 441, 51 лв., представляваща получена цена за достъп за резервно захранване за обект Фазерен цех, [населено място] по издадени фактури за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022 г., както и сумата от 3025, 82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.