ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1789
София, 03.04.2026 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 578 по описа за 2026г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от Г. Д. Т., чрез адвокат Т. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 419/13.10.2025г. по в. гр. д. №470/2025г. в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.-Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Насрещната страна Н. С. П. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат Л. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС, при точно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила и след съобразяване интересите на детето. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Велинград, постановил друго, с което предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. на майката Н. С. П.-Т. и определил местожителството на детето при майката; определил режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите; осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т.. С влязлото в сила решение на първостепенния съд сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод; родителските права по отношение на детето Д. Г. Т. били предоставени на майката, на бащата бил определен режим на личен контакт и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв. С решението в обжалваната му част, родителските права по отношение на детето С. Г. Т. били предоставени на бащата Г. Д. Т.; на майката бил определен режим на личен контакт и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв.
Въззивният съд посочил, че при изслушването им и двамата родители заявили готовност и желание да се грижат за детето С.. Майката посочила, че желае и двете деца да живеят при нея, тъй като между тях съществувала дълбока връзка – двамата играели заедно в махалата, търсели се и имали обща приятелска среда. Посочила още, че С. боледувал често и тя била добре запозната със здравословното му състояние, като полагала необходимите за него грижи; не отказвала и не препятствала контактите на детето с неговия баща и поддържала доброто му име. Констатирал, че според бащата детето С. било свикнало повече с него, тъй като цяло лято той се грижел за него, а след това отивало при другите си баба и дядо, но не и при майка си; имал възможност да работи когато поиска и можел да отделя повече време за неговото възпитание; държал да съхрани връзката си с детето. Според бащата разликата между децата била голяма и те имали различни интереси. Голямото дете не искало да идва при него.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Писанка Н. П. (майка на ищцата), от които приел за установено, че след раздялата на страните през месец февруари 2024г. голямото дете живеело преимуществено при тях, а малкото дете – при баща си. Децата били там, където желаят. Те били еднакво привързани към двамата родители и имали много близка емоционална връзка с тях. Приел, че бащата купувал на децата играчки, дрехи, а майката ги водила на ваканции, на море, детски центрове, празнуване на рождени дни, като за последния рожден ден се включил и бащата. Според свидетелката детето С. по-често било при баща си, но когато било болно било при своята майка.
Съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника – М. А. Т. (негова майка) и М. А. М., от които приел за установено, че бащата разполагал с необходимите битови условия, финансови средства, имал желание и готовност да се грижи за малкото дете С.. То било силно привързано към него и за разлика от голямото дете (М.), често преспивало при баща си. Според свидетеля Т. грижите за Д. били поети от неговото раждане от бабата и дядото по майчина линия, а детето С. живеело при тях, защото майката се върнала на работа веднага след като навършило една година. Посочила още, че след раздялата на страните детето С. останало да живее при баща си, като само два месеца през лятото преспивало в дома на майка си, защото там имало повече деца. Не посещавало редовно детска градина, понеже често боледувало и тогава за него се грижел бащата, подпомаган от бабите.
Съдът посочил, че според представения по делото социален доклад на отдел „Закрила на децата“ при ДСП – [населено място] и двамата родители притежавали родителски капацитет, необходим за полагане на адекватни грижи по отглеждането и възпитаването на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т., както и за посрещане на всички техни потребности. Според доклада, в обитаваните от родителите жилища били осигурени необходимите хигиенно-битови условия за отглеждане на двете деца; те били обградени от подкрепяща среда в лицето на бабата и дядото по майчина линия Писанка П. и С. П., съответно бабата и дядото по бащина линия – М. и Д. Т.. Социалните работници посочили, че е в интерес на децата да продължат да получават нужните родителски грижи, необходими за пълноценното им израстване и развитие и да контактуват редовно и пълноценно с двамата родители. Констатирали, че след раздялата на родителите, детето Д. Т. се отглеждало предимно от бабата по майчина линия и майката, докато детето С. се отглеждало предимно от бабата по бащина линия и пренощувало редовно в жилището на бащата. След раздялата връзката на бащата с децата не била прекъсвана. Той осъществявал постоянни контакти с тях и те редовно пребивавали в неговото жилище. Между родителите съществувала добра комуникация по отношение на децата, което допринасяло да не чувстват и преживяват дълбоко раздялата им, да растат обичани и щастливи, обградени с внимание.
Въззивният съд отбелязал, че пред първата инстанция страните представили споразумение по чл. 51 от СК за съвместно упражняване на родителските права по отношение на децата Д. и С., което било прието от съда за нередовно и не се поддържало в хода на производството. Приел, че в хода на брачния процес, дори да не са направени конкретни искания във връзка с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, съдът е длъжен да изследва този въпрос, с оглед най-добрия интерес на децата, поради което направил извод за допустимост на обжалваното решение.
Съдът посочил, че по делото липсват данни за отчуждение между майката и детето С., съответно за прекъсване на връзката помежду им. Майката не създавала затруднения и не препятствала осъществяването на личните отношения на бащата с двете деца, нито имала поведение, което представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, не е изгубила родителския си авторитет и връзката й с децата не била прекъсната. Съдът приел, че и двамата родители са направили необходимото, за да преминат през сложната житейска ситуация на раздялата им с необходимата отговорност към техните деца. Отбелязал, че детето С. от раждането си и до раздялата на своите родители през м. февруари 2024 г. живеело основно при своя баща. Приел, че към настоящия момент детето пребивавало ту при единия, ту при другия родител, което положение без ясни правила му се отразявало негативно, поради нарастващото напрежение между родителите от неразрешения между тях спор.
Въззивният съд отбелязал, че децата се нуждаят от стабилност и сигурност при отглеждането им. Приел, че детето С. било във възраст, в която имало нужда от сигурна и трайна емоционална връзка със своята майката, която била от голямо значение за неговото физическо, психическо и социално развитие. Развил съображения, че за С. е важно да общува с по-големия си брат Д., като житейският опит от това общуване ще е в интерес и на двете деца, тъй като ще способства за създаването и поддържането на здрава емоционална връзка между двамата родни братя. С оглед на това заключил, че най-добрият интерес на детето С. е да живее със своята майка, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д., тъй като ще осигури правилното му развитие и възпитание и ще допринесе за установяване на трайни и стабилни отношения с неговия по-голям брат.
В заключение направил извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето С. да бъде определено при нея. Определил режим на личен контакт на детето С. с неговия баща Г. Д. Т. – всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите, като осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
За да бъде допуснато касационното обжалване е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, същите да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда. Въпросите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По тези въпроси касаторът следва да обоснове и наличието на предвидените в ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Когато страната се позовава на основанието по т. 1, тя трябва да обоснове разрешаването на поставените въпроси противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС (решенията по чл. 290 от ГПК), която следва да бъде посочена. Когато претендира допускане на обжалването в хипотезата на т. 3, страната трябва да изложи съображения, че разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (посочва се коя), или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите (изясняване на правната норма) са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 3). Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай, касаторът е навел довод за противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с практиката на ВКС в решение №147/28.07.2022г. по гр. д. №4889/2021г. на ІV г. о.; решение №60270/21.01.2022г. по гр. д. №660/2021г. на ІV г. о.; решение №31/08.04.2020г. по гр. д. №2834/2019г. на ІІІ г. о.; решение №176/16.06.2014г. по гр. д. № 5735/2013г. на ІV г. о.; решение №24/2010г. по гр. д. №4744/2008г. на І г. о.; решение №152/18.06.2012г. по гр. д. № 1066/2011г. на ІІІ г. о., но не е формулирал въпроси, по които да бъде допуснато касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, а. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно разясненията дадени в ТР №1-2009-ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да допусне обжалването по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Съдът не може сам да формулира въпросите, да ги определя въз основа на касационните оплаквания или да ги извлича от посочената от касатора съдебна практика. С оглед на изложеното, не е налице соченото от страната основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В изложението е направено искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правни въпроси, за които е посочено само, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без да са изложени допълнителни мотиви, както следва: 1/ Как следва да се тълкува принципът на стабилност в средата на отглеждане по чл. 59, ал. 4, т. 3 от СК – достатъчно ли е детето да е живяло при единия родител определен период, за да се приеме, че преместването при другия противоречи на неговия интерес; 2/ Какво е съдържанието на критерия за осигуряване на стабилна и сигурна среда“ по смисъла на чл. 59 от СК – следва ли той да се извежда преимуществено от фактически установеното положение към момента на решението, включително от създадената досегашна основа основно на прогнози за бъдещо поведение и хипотетични обстоятелства; 3/ При определяне на упражняването на родителските права по чл. 59 от СК следва ли съдът да отдава приоритет на критерия за съвместно отглеждане на братя и сестри пред критерия за спазване на вече установената фактическа среда и основния грижещ се родител, и при какви предпоставки този приоритет може да обоснове промяна на досегашната среда на малолетното дете.
Тези въпроси, макар и некоректно формулирани, са свързани с комплекса обстоятелства, които подлежат на преценка при предоставяне упражняването на родителските права. Същият е намерил своето разрешение във формираната многобройната и трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС. Според дадените в същата разяснения, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност, да се съобразяват с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението. Посочено е още, че преценката на конкретните обстоятелства винаги се извършва при зачитане на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, съобразяване на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. В същото съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, представения по делото социален доклад, изслушал е и е съобразил становищата на родителите. Отчел е липсата на родителско отчуждение, добрите отношения между родителите, липсата на пречки децата да общуват свободно с всеки от тях и да остават с преспиване при този от родителите, при когото желаят. Направил е и преценка за интереса на детето С.. Поставените въпроси по естеството си представляват касационни оплаквания по см. чл. 281 ГПК, поради което по същите не са налице както общата предпоставка за допускане на обжалването, така и допълнително посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Касаторът е поставил и следните въпроси: 1/ Може ли съдът да предостави родителските права на родител, при когото детето не е живяло след раздялата, при липса на доказателства за вредни условия при другия родител; 2/ Следва ли да се извършва промяна на родителските права, ако родителят, при когото е детето, осигурява емоционална стабилност и непосредствени грижи.
Тези въпроси са неотносими към мотивите на въззивния съд. При формиране на крайния си извод на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С., въззивният съд не е приел, че след раздялата на неговите родители то е живяло само при единия от тях, съответно че единствено той успява да му осигури емоционална стабилност и непосредствени грижи. Напротив, както беше посочено по-горе, съдът е направил извод, че след раздялата на родителите децата са продължили да общуват, да се срещат и остават с преспиване при всеки от тях според своите желания. Установил, че на детето С. било предоставено решението кога и при кого от тях да остава, без ясни правила, което започнало да му се отразява негативно, предвид нарастващото напрежение между родителите от неразрешения помежду им спор. Направил извод, че това фактическо положение не е в негов интерес, преценката на който изисква цялостен анализ на конкретно установените обстоятелства и не зависи от желанията на единия или другия родител. Ето защо, по тези въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Поставен е и въпросът: Длъжен ли е съдът при решаване на въпроса за упражняване на родителските права по чл. 59 от СК да обсъди изрично и мотивирано социалния доклад относно реалната фактическа грижа и привързаност на детето към всеки от родителите и представлява ли липсата на такова обсъждане съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението.
Този въпрос също е намерил своето разрешение в установената практика на касационния съд, според която когато предметът на спора изисква съдът служебно да следи за най-добрия интерес на детето, същият не е ограничен от предметните предели на исковата молба/жалбата. В тези случаи съдът е длъжен служебно да дава указания и да изисква от страните да установяват относимите към спора обстоятелства; да търси съдействието и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа информация за установяване на конкретните подлежащи на съобразяване обстоятелства, или сам да събере нужните му доказателства. Представеният по делото социален доклад следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
Въззивното решение е постановено в съответствие с така даденото разрешение, тъй като при формиране на крайния си извод на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права съдът е обсъдил становището на служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ заедно с останалите събрани по делото доказателства. Наличието на установена съдебна практика по поставения въпрос, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, обуславя извод за липса на основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Следващият поставен въпрос е: Следва ли да бъде обсъждан социалният доклад, ако той е оспорен в първоинстанционния съд и не е подписан от родителите.
Този въпрос е неотносим към предмета на разглеждане и въведените в производството пред въззивния съд възражения. Направеното пред първостепенния съд оспорване на социалния доклад е единствено относно заключението за наличие на подходящи битови условия за отглеждане на децата в обитаваното от майката жилище, което възражение не е било пренесено пред въззивната инстанция. Не са били наведени доводи за допуснати при разглеждане на делото процесуални нарушения, поради които такива не могат да бъдат разглеждани в касационното производство. Напротив, касаторът, като въззиваема страна, се е позовал на констатациите в социалния доклад, от който е черпил доводи за законосъобразност и правилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част. По отношение на този въпрос също не е налице общото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Последният поставен въпрос е: При наличие на данни, че в периода на фактическата раздяла на родителите малолетното дете е живяло преимуществено при единия родител, който е поемал непосредствените ежедневни грижи за него, допустимо ли е съдът да предостави упражняването на родителските права на другия родител, без да обсъди изрично дали промяната няма да доведе до дезадаптация и увреждане на психоемоционалното състояние на детето.
Този въпрос също е неотносим и по отношение на него не е налице общото основание за допускане на обжалването, а именно да е от такова естество, че разглеждането му да доведе до промяна на крайния резултат по спора. В хода на разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции не са били навеждани доводи, че предоставянето на родителските права на майката ще се отрази негативно на психичното и емоционалното състояние на детето, и ще доведе до неговата дезадаптация. Напротив, както пред първостепенния съд така и във въззивното производство страните са изложили твърдения, че след раздялата им продължават да поддържат добри отношения и комуникация, не са създавали пречки за срещи и контакти между децата и другия родител, като децата били свободни да отиват и да остават с преспиване при всеки един от тях.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно, с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, по следния правен въпрос: Допустимо ли е, когато страните са се споразумели за съвместно упражняване на родителските права, съдът да откаже с единствения мотив, че според него условията по споразумението не са достатъчно подробни.
В заключение съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят П. С. П. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12,78 евро, на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 419/13.10.2025г. постановено по в. гр. д. №470/2025г. на Окръжен съд – Пазарджик в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.-Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12,78 евро по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните Н. С. П.-Т. и Г. Д. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: