ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108

гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 5357 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 247 и чл. 250, във вр. с чл. 288 от ГПК.

С молби с вх. № 18852/04.11.2024 г. и с вх. № 18859/04.11.2024 г., подадени по пощата на 02.11.2024 г., касаторът по делото Г. производителна кооперация (ГПК) „Х.“, чрез процесуалния си пълномощник адв. М. П. моли съда да поправи очевидна фактическа грешка и да допълни постановеното по делото определение № 4367/02.10.2024 г., с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 274/06.07.2023 г. и решение № 338/09.10.2023 г., постановени (второто по реда на чл. 250 от ГПК) по възз. търг. дело № 302/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.

Насрещната страна – ищецът по делото ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ не е подал отговор на молбите.

Молбите са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 247 от ГПК, е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, отразена в мотивите към съдебния акт, и нейното външно изразяване в самия съдебен акт – диспозитива му. Непълен съдебен акт, по смисъла на чл. 250 от ГПК, е налице, когато произнасянето на съда не обхваща целия предмет на съответното производство – липсва както формирана, така и изразена воля по част от искането на страната, с което е сезиран съдът.

С определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането, респ. – недопускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, представляващи: общи основания за това – материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото (чл. 280, ал. 1 от ГПК), както и допълнителни основания – съответният правен въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК) или с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК), или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК); или обжалваното въззивно решение да е вероятно нищожно или недопустимо, или очевидно неправилно. С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК се очертава, на първо място от касационната жалба – дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него; и на второ място – от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва да са изведени и аргументирани основанията за допускането на касационното обжалване.

От изложеното следва, че непълно определение по чл. 288 от ГПК би било налице, ако ВКС се е произнесъл по допускането, респ. – недопускането на касационното обжалване само на част от въззивното решение, а то е било обжалвано и в други негови части или изцяло; или ВКС се е произнесъл по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба само на едната от страните, а то е било обжалвано и от другата страна по делото. Очевидна фактическа грешка в определението по чл. 288 от ГПК би била налице, ако в диспозитива му погрешно са посочени името (наименованието) на страна по делото, номера или датата на обжалваното въззивно решение, номера на делото, по което то е постановено, или съдът, който го е постановил; или ако от мотивите към определението е видно, че ВКС е формирал воля да допусне, респ. – да не допусне касационното обжалване на въззивното решение или на част от него, която воля да е очевидно погрешно изразена или да не е изразена изцяло в самото определение – диспозитива му.

В случая, постановеното от настоящия съдебен състав определение № 4367/02.10.2024 г. не страда от никой от тези пороци. В мотивировъчната част на двете разглеждани молби на ГПК „Х.“ за поправка и допълване на това определение, не се сочи никоя от горните или подобна хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка или непълнота на постановения по реда на чл. 288 от ГПК съдебен акт. Вместо това молителят преповтаря и доразвива оплакванията си, навадени с подадените от него две касационни жалби срещу въззивното решение № 274/06.07.2023 г. и срещу постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 338/09.10.2023 г. на апелативния съд, като сочи всички възможни пороци – нищожност, недопустимост и неправилност (включително очевидна) на същите, излага и съображения по съществото на материалноправния спор, като счита, че обжалваните решения, както и това на първоинстанционния съд следва да се обезсилят и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане, или ВКС да разгледа спора по същество и да отхвърли предявените по делото искове. Нищо от така изложеното в двете молби на ГПК „Х.“ не обуславя извод в постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 4367/02.10.2024 г. да е налице допусната очевидна фактическа грешка или определението да е непълно, а молителят цели промяна на постановения с него резултат. В заключение, молбите следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите с вх. № 18852/04.11.2024 г. и с вх. № 18859/04.11.2024 г. на Г. производителна кооперация „Х.“, подадени чрез адв. М. П., за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 4367/02.10.2024 г., постановено по настоящото гр. дело № 5357/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: