ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100

гр. София, 13.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, ІI-ро отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: 1. Веселка Марева

2. Диана Коледжикова

като изслуша докладваното от съдията Коледжикова ч. гр. дело № 4352/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 115474 от 24.10.2024 г. на В. Л. Д., подадена чрез адв. Ю. С., срещу определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 846 от 23.07.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ по молба № 57208 от 23.07.2024 г. да се разпореди вписване на съдебно решение, постановено в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие със задължителната съдебна практика. Сочи, че в цитираните от него определения на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 264 ДОПК се прилага само за сделки, извършвани в нотариална форма, но не и за съдебни решения с вещно-прехвърлително действие. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване да се извърши исканото вписване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Приложима ли е нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК по отношение на подлежащ на вписване съдебен акт и следва ли към заявлението за вписване на такъв акт да се представи декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение...