РЕШЕНИЕ № 2070 София, 24.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВАДАРИНА РАЧЕВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Емилия Иванова по административно дело № 3511 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив срещу решение № 371 от 02.03.2022 г. постановено по адм. д.№2491 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г. С атакуваното решение, частично е отменен ревизионен акт № Р-16001620007588-091-001 от 16.06.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София относно установени допълнително задължения по ЗДДС за м.05.2016 г. и за м.06.2016 г.

Според касатора, решението в оспорената част е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че между доставчика и получателя има установени облигационни отношения и че към момента на продажбата на земеделската продукция предметът на доставките е бил точно определен. Към този момент е възникнало и данъчното събитие по смисъла на чл.96, ал.1 във връзка с ал.2 , т.1 и чл.25, ал.7 ЗДДС.

Основаният спор по делото се формира във връзка с фактура №6 от 02.07.2015 г. на стойност 10 566 лв. и фактура №8/07.07.2015 г. на стойност 12 258 лв. , които според съда са обвързани със сключените договори за доставка на череши от 28.04.2015 г. и 26.05.2015 г. Неправилно съдът е приел, че в мотивите на съдебния акт, че при определяне на задълженията данъчните органи е следвало да приспаднат заплатения аванс. Това би могло да има значение, ако земеделският производител бе издал фактури за авансовите...