Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 3512 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „ТОШЕЛ АГРО“ ООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Бенковски, ул. „Оралица“, №29, против Решение № 436/26.01.2022 г. на Административен съд София – Град, Трето отделение, 70 състав, постановено по адм. д. № 2916 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 22220520001111 – 091 – 001/22.10.2020 г., издаден от К. М. – началник сектор, възложила ревизията и от Е. И. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение № 71/14.01.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с който са установени на „ТОШЕЛ АГРО“ ООД задължения за внасяне по ЗДДС в размер на 21 456,10 лева и са начислени лихви в общ размер на 1 297,50 лева, (за м.02 и м.03.2020 година), вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 67 183,38 лева по фактура № 0000000148/29.02.2020 г., издадена от „Р. С. И. АД. В полза на Националната агенция по приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1212,60 лева. В КЖ се твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът описва фактическата обстановка, твърдейки, че РА е немотивиран, установени са материалноправните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит във връзка с доставките от „Р. С. И. АД, т. к. дружеството – жалбоподател е получател на услуги, съгласно сключен договор за техническа поддръжка на съоръжения от 09.01.2018 година. Твърди, че възложените СМР са завършени в предвидения срок, като за резултата е подписан двустранно протокол между страните, представени били доказателства за плащане на договорената цена. В КЖ се сочи неправилност на съдебното решение вследствие липсата на задълбочен анализ на всички факти и писмени доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по КЖ – Директорът на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от процесуален представител. Моли за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски съгласно депозиран списък.

Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна.

По делото е установено следното: С процесният РА са установени на „ТОШЕЛ АГРО“ ООД задължения за внасяне по ЗДДС в размер на 21 456,10 лева и са начислени лихви в общ размер на 1 297,50 лева за м.02 и м.03.2020 г., вследствие непризнаване ПДК по фактура, издадена от „Р. С. И. АД. На 18.12.2017 г. между „Т. А. ООД и „Р. С. И. АД е бил сключен договор за СМР, по силата на който жалбоподателят е възложил на изпълнителя ремонтни СМР, включително доставката на материали в обект – Кравеферма, нова животновъдна сграда с обслужващи помещения, находяща се в местн. „Трохала“, село Царевец, срещу задължението за плакщане на цена в размер на 395 616,92 лева без ДДС. Задължение на изпълнителя е да осъществи услугите чрез свои средства, работна сила, инструменти, механизация, материали и другите съпътстващи разходи. В чл.20 е уговорено, че след приключване на СМР във всеки обект се съставя акт обр.19, а договорната цена е трябвало да бъде заплатена изцяло в срок до 5 дни, след подписване на Протокола за окончателно приемане на работата. На 07.05.2018 г. е подписан Протокол №1 за установяване завършването на натуралните строителни и монтажни работи. Спорната фактура е издадена от „Р. С. И. АД на 29.02.2020 година. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 вр. с чл.6 и чл.9 ЗДДС, поради нереалност на доставката. Административният съд се е мотивирал, че върху дружеството – жалбоподател пада задължението да докаже, че реално е получил процесните доставки, т. е, изпълнението им от издателя на фактурата. Позовал се е и на практиката на СЕС, обективирана в решенията по дела С – 152/02, С – 324/11. Съдът е отделил като безспорен факт, наличието на издадена фактура, завършването на СМР, но се е аргументирал, че не е доказано тяхното извършване от „Р. С. И. АД.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд е изложил много обстойни, систематизирани и убедителни мотиви, към които настоящата съдебна инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК.

Във връзка с касационните оплаквания следва да се добави, че РА е мотивиран, като мотивите се съдържа освен в него, също така в придружаващите го документи и в РД.

Независимо от представянето на фактура и на протокол, по делото е останало недоказано реалното осъществяване на договорените услуги от „Р. С. И. АД. Вярно е, че сама по себе си обезпечеността на доставките не е предвидена като предпоставка за възникване и упражняване ПДК, но в случая е очевидно, че извършването на строителните и монтажните услуги изисква използването на съответните специалисти, машини, техника, материали, които да бъдат вложени в реализацията на услугите. В този смисъл е основателен довода на представителя на ВАП за липсата на доказателства за индивидуализирани на лицата, извършили услугите, времето и мястото на изпълнението им. Още повече, че такова задължение е било уговорени между страните по договора.

Съществува r разминаване между предмета на доставките – кравеферма по договора, а описанието във фактурата е – подобрение кравеферма. Не е изяснено, защо процесната фактура е издадена близо две години след приемане на СМР и в противоречие с предвидения 5 – дневен срок. По време на ревизията не са събрани доказателства за плащане на договорената цена, а такива са депозиранни впоследствие, поради което правилно са преценени от съда, като съставени за нуждите на процеса.

Разноски: В касационното производство директорът на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 380 лева, за което е депозиран списък от процесуалния представител. Искането е основателно, поради което в полза на НАП следва да бъдат присъдени поисканите разноски.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436/26.01.2022 г. на Административен съд София – Град, Трето отделение, 70 състав, постановено по адм. д. № 2916 по описа за 2021 г. на този съд.

ОСЪЖДА „ТОШЕЛ АГРО“ ООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Бенковски, ул. „Оралица“, №29, да заплати на Националната агенция по приходите – София сумата в размер на 2 380 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ