РЕШЕНИЕ

№ 25

гр.С. , 20 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия Данова наказателно дело № 973/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане, депозирано от осъдения В. Б. Б. чрез защитника му адв.Е. Й., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4506/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, на основание чл. 423 ал. 1 от НПК.

В искането са изложени аргументи, касаещи основанието по чл. 423 ал. 1 от НПК, а именно, че осъденият не е бил лично привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното производство, не му е била взета мярка за неотклонение, не е бил запознат с обвинителната теза на прокуратурата и не е участвал в съдебното производство, като по този начин не е могъл да упражни правата си, гарантирани му от закона. Алтернативно са наведени доводи относно наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК - за съществени процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд във връзка с провеждане на процедурата по призоваването на осъдения и връчването на разпореждането по чл. 247в ал. 1 от НПК, както и липса на мотиви към постановената от РС - Пловдив присъда. Моли се да бъде възобновено наказателното производство, отменена присъдата на районния съд и делото върнато от стадия на досъдебното производство.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на двете заявени основания - чл. 423 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК по изложените в процесуалния документ съображения и с направеното искане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането за възобновяване на основание чл. 423 ал. 1 от НПК. Осъденият Б. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, понеже е бил привлечен в качеството на обвиняем лично и в присъствието на защитник, след което е бил разпитан, давайки кратки обяснения и признавайки се за виновен. Впоследствие е напуснал пределите на страната и се е укрил, поради което първоинстанционното производство е било проведено и приключило в негово отсъствие, като осъденият е установен чак на 05.04.2024 г. в Р.Х., където е задържан и предаден през месец май 2024 г. на българските власти въз основа на Е.. Според прокурора отсъствието му пред органите на досъдебното производство при повторното прецизирано привличане като обвиняем и пред първата инстанция се дължи на лично решение и на нежелание на осъдения да вземе участие в производството. Доводите, касаещи нарушение на процедурата по чл. 269 от НПК, са неотносими към компетенциите на касационния съд, поради което не могат да бъдат разгледани в настоящето производство. В заключение моли искането да бъде оставено без уважение.

В последната си дума осъденият В. Б. заявява, че не е привличан като обвиняем и иска да му се даде шанс да продължи живота си в /държава/.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 1-во от НПК. Направено е от процесуално легитимирано лице в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Видно от Постановление от 22.05.2024 г. на прокурор във В., осъденият В. Б. е предаден въз основа на ЕЗА от властите в Р.Хърватия на българските власти на 31.05.2024 г.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423 ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Производството по чл. 423 ал. 1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл. 423 ал. 1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина.

В конкретния случай, проследявайки хронологията на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл. 423 ал. 1 от НПК.

От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че то е било образувано на 24.10.2019 г. на основание чл. 212 ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел. Поради отказ на осъдения да даде кръв доброволно за химикотоксикологична експертиза, на 25.10.2019 г. с разрешение на съдия от същата дата, е взета кръв принудително, видно от протокол за вземане на образци за сравнително изследване. На 24.10.2019 г. е било изготвено Постановление за привличане на обвиняем, предявено на В. Б. Б. на 25.10.2019 г. в 13.30 часа лично и в присъствието на служебен защитник адв.Р. У.. От съдържанието на коментирания процесуален документ, се установява, че В. Б. лично е положил подпис, като след привличането му в качеството на обвиняем е последвал разпита му, в който той се е признал за виновен и е дал кратки обяснения. При това положение, твърдението на осъдения и защитника му, че В. Б. изобщо не е бил привличан като обвиняем на досъдебното производство, е лишено от основание. Некоректен е и доводът на адв.Й., че в постановление от 20.12.2019 г. прокурорът, който го е изготвил, е отразил, че по делото няма привлечено лице към наказателна отговорност, и след като това е така, то на 25.10.2019 г. не е било осъществено привличане на осъдения в качеството на обвиняем. Прочитът на посоченото постановление показва точно обратното - прокурорът изрично е записал, че Б. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, като не му е взета мярка за неотклонение. След изготвяне на химикотоксикологичната експертиза, органите на досъдебното производство са прецизирали обвинението, изготвяйки постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2021 г, като това постановление е било предявено единствено на защитника на осъдения, тъй като последният не е бил намерен на посочения от него адрес, въпреки положените сериозни процесуални усилия за неговото издирване и призоваване. В тази насока са налице множество документи, а именно: 1. докладна записка от РУ –гр.Раковски, ОД на МВР - гр. Пловдив към МВР, установяваща, че при посещение на заявения от осъдения адрес в [населено място], същият се е оказал запустял и видимо необитаем, като при разговор с кмета на [населено място], се е установило, че в началото на м. декември 2019 г. Б. е заминал да живее и работи в /държава/; 2. справка от разследващия полицай, от която е видно, че при опита й да се свърже с осъдения на известния по делото негов телефонен номер, телефонът е бил изключен, както и, че на 12.02.2020 г. е бил проведен разговор с приятелката на Б., която е заявила, че са прекратили връзката си и не знае къде се намира той, а при разговор с брат му П. Б., същият е заявил, че не поддържа редовна връзка с брат си, но ще се опита да се свърже с него по телефона; 3. справка от 18.02.2020 г. от РУ-Пловдив за задграничните пътувания на осъдения, от която е видно, че той е напуснал пределите на Р.България през ГКПП /граничен пункт/ на 31.12.2019 г. и няма данни за последващото му завръщане в страната; 4. справка от 11.03.2021 г. от ТД на НАП –П., удостоверяваща, че за осъдения няма данни за регистрирани трудови договори; 5. справка от ГД „ИН“ от 10.03.2021 г., че лицето не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на страната; 6. справки от мобилни оператори, удостоверяващи, че на името на В. Б. няма активни номера по сключени потребителски договори. Във връзка с обявяване на осъдения за общодържавно издирване с телеграма №5142/25.02.2020 г., по делото е налице справка от 19.03.2021 г., че той не е установен на известния по делото адрес, разговаряно е с неговата баба Б. Б., която е заявила, че В. Б. е при майка си в /държава/, където живее и работи. При тези данни, и след като е изчерпал всички процесуални възможности за установяването на лицето, напълно законосъобразно разследващият орган е изготвил постановлението за привличане на обвиняем от 26.05.2021 г. на основание чл. 269 от НПК. Към този момент са липсвали категорични данни в коя държава- /държава/ или /държава/ се намира осъдения. Констатират се противоречия в сведенията, предоставени от кмета на населеното място, в което Б. е живял и тези на неговата баба и в този смисъл оплакването на защитата, че осъдения не е издирван в /държава/, не се възприема. Следва да се посочи, че адрес за призоваване на осъдения в /държава/ се установява едва в хода на съдебното производство /писмо от 10.11.2021 г. от ДМОС към МВР/, поради което упрекът отправен от защитника на осъдения към органите на досъдебното производство за непризоваването му оттам, е неоснователен. В. и на адреса в/държава/ осъденият не е бил намерен, видно от трите върнатите писма с обратни разписки, находящи се в кориците на първоинстанционното дело.

От всичко изложено дотук следва извод, че след предявяване на обвинението лично на осъдения Б. в качеството на обвиняем, същият напускайки пределите на Р.България, се е укрил.

Действително спрямо осъденият не е била взета мярка за неотклонение на досъдебното производство, поради което той не е имал задължение да не напуска местоживеенето си, което обаче не изключва задължението му да уведоми водещият разследването за новия си адрес, нещо което В. Б. не е сторил. Посоченото задължение на осъдения е изводимо от нормата на чл. 66 ал. 1 от НПК, съобразно която, на обвиняемия се взема мярка за неотклонение, когато промени местоживеенето си, без да е уведомил съответния орган за това. Очевидно е, че става въпрос за недобросъвестно процесуално поведение, изразяващо се в неизпълнение на процесуално задължение, поведение, целящо да създаде препятствие пред протичането на наказателното производство и приключването му в разумни срокове. За разлика от мярката за неотклонение „подписка“, при която обвиняемият поема задължение, че няма да напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган, то при липса на мярка за неотклонение, той може да напуска без разрешение местоживеенето си, но е длъжен да информира съответния орган за своето ново местонахождение. Обвиняемият може да напуска местоживеенето си и за по-дълги периоди от време, включително и да излиза извън пределите на страната, при условие, че е уведомил своевременно компетентните органи за новия си адрес на местопребиваване. В конкретния случай, след предявяване на обвинението на 25.10.2019 г. лично на В. Б., два месеца по-късно - на 31.12.2019 г. той е заминал извън страната, като не е информирал разследващите органи за новия си адрес и е преустановил използването на посочения от него телефонен номер.

Това неправомерно поведение на осъдения го е лишило от възможността лично да участва в по-нататъшното провеждане на производството. Неизпълнявайки задължението си да съобщи на разследващите органи за всяка промяна в местоживеенето си, за да може да бъде призован и да вземе участие в процесуално следствените действия, осъденият напълно съзнателно е направил своя избор.

При това положение е налице първата хипотеза по чл. 423 ал. 1 от НПК, когато искането за възобновяване не се уважава, а именно - след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена.

По-нататък наведените в искането оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения попадат в хипотезата на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК, която е извън компетенциите на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 424 ал. 1 от НПК, съдът, който е компетентен да разгледа тези оплаквания е Пловдивски апелативен съд. Ето защо, след настоящото произнасяне делото следва да се изпрати на Пловдивски апелативен съд за преценка и произнасяне .

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Б. Б. чрез защитника му адв.Й., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4506/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, на основание чл. 423 ал. 1 от НПК.

ИЗПРАЩА делото на Пловдивски апелативен съд за преценка и произнасяне по искането на осъдения на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/