ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201

София, 201.01. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1488/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 65 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 1161/2021 г. на Районния съд - К. е изнесен на публична продан урегулиран поземлен имот [№] от кв. 36 по плана на [населено място], с площ от 340 кв. м., ведно с построените върху имота полумасивно жилище и полумасивна стопанска сграда, съсобствен между Т. Н. А. и А. И. Н., при първоначална цена от 16 320 лева, като след извършване на проданта получените суми се разделят в размер на по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.

Това решение е потвърдено с решение № 101 от 19.01.2024 г. по в. гр. д. № 1396/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

Въззивният съд е посочил, че поземленият имот, чиято делбата е допусната с влязло в сила решение при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите, е неподеляем, както е неподеляема и еднофамилната жилищна сграда. Като спорен между съделителите съдът е определил въпроса дали са налице условията за възлагане на имота на съделителя А. И. или имотът, като неподеляем, следва да бъде изнесен на публична продан.

В тази насока въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 349, ал. 2 ГПК поставя изискване от една страна към обекта на собствеността, а от друга - към субекта, направил възлагателната претенция, като се изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът да е неподеляемо жилище, а съделителят да има качеството на наследник, да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да няма друго жилище. След като е проследил произхода на имота, съдът е намерил, че съсобствеността за ищеца Т. А. е възникнала по наследяване от неговия баща Н. А. Х., починал на 21.08.1997 г., и по силата на сделка - дарение от Т. Т. Х. - съпруга на наследодателя, с когото същата е придобила делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност, а съсобствеността за ответника А. Н. е възникнала по силата на две сделки в негова полза - дарения от баща му И. Н. А. (син на Н. Х. и Т. Х.) и от баба му Т. Х.. По въпроса налице ли е т. н. комбинирана (смесена) съсобственост, възникваща в резултат на повече от един юридически факт - наследяване и сделка с част от имота, въззивният съд се е позовал на съдебната практика, формирана с решения на състави на ВКС, постановени след разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, с която е разширено приложното поле на чл. 349, ал. 2 ГПК, като е прието, че сделките, сключени между сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотезата на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане в рамките на наследствения имот не са пречка имотът да се възложи на сънаследника, ако са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.

В конкретния случай въззивният съд е приел, че доколкото разпоредителната сделка е между сънаследници и с нея се уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците - ответника, то, макар и съсобствеността да е придобита само чрез правна сделка, доколкото тя е сключена между сънаследниците с части от делбения имот, не е възникнала „смесена съсобственост“, поради което е изпълнено изискването на чл. 349, ал. 2 ГПК съделителят А. И., поискал възлагане, да има качеството на наследник.

По отношение на останалите изисквания въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, според които към 1997 г. ответникът е живял в друго населено място (гр. П.). Действително, същият е идвал редовно в [населено място] - да гласува и на лов, но не е живял в делбения имот към релевантния момент. В този смисъл са и обясненията на самия ответник, който в съдебно заседание на 13.05.2022 г. е посочил, че е адресно регистриран на административния адрес на делбения имот, води се, че живее в него, но го обитава два или три пъти седмично. Освен това е установено, че ответникът притежава и друго жилище към момента на откриване на наследството, в каквато насока са и неговите признания. При тези данни въззивният съд е формирал извод за неоснователност на претенцията на ответника за възлагане на имота, доколкото не са налице всички законоизискуеми предпоставки за това.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, че жалбоподателят - ответник по иска, е против изнасянето на имота на публична продан и моли да се обособят два самостоятелни дяла, които да се възложат на всеки от съделителите, въззивният съд е посочил, че в случая се явява невъзможно както съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, така и разпределение по реда на чл. 353 ГПК, предвид установеното от вещото лице Сн. Б., че не е възможно да се обособят два самостоятелни жилищни обекта в сграда, която не е жилищна, както и от вещото лице М. К., че урегулираният поземлен имот е неподеляем и разделянето му е в противоречие с чл. 201, ал. 2 ЗУТ.

С оглед на тези данни въззивният съд е заключил, че способът за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение и искане делбеният имот, който представлява двуетажна стопанска, а не жилищна, сграда, да бъде разделен на два дяла, с общо ползване на дворното място, както и да не бъде изнасян на публична продан, от която и двамата съделители няма да бъдат удовлетворени. В жалбата касаторът е поставил следните въпроси:

1. Може ли и следва ли да се допуска до делба и да се изнесе на публична продан имот, в който няма жилищни сгради и който подлежи на делба само като урегулиран поземлен имот, след като и двамата съделители имат други имоти и не се нуждаят от публична продан, и

2. Имат ли значение исканията на съделителите в дело за делба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси в същия смисъл, като е пояснено, че в имота няма жилищна сграда, а селскостопански постройки, имотът се намира в град от четвърти функционален тип, съделителите искат да имат дял от него и съответно притежават жилищни имоти.

Според касатора въпросите са разрешени при основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Не е посочена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, както и не е обосновано защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

След получаване на делото във Върховния касационен съд ответникът по касация - ищецът Т. Н. А., е подал молба с приложени доказателства и искане имотът, който е жилищен, да бъде възложен нему; подал е и втора молба с приложени доказателства.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Първият въпрос, съдържащ питането, дали може да се допусне до делба недвижим имот с посочени от касатора характеристики, касае първата фаза на делбата, по която в случая е постановено решение № 240 от 05.12.2021 г., влязло в сила като необжалвано. Поради това същият е неотносим към предмета на втората фаза, в която се разрешава въпросът за способа, по който делбата следва да бъде извършена.

Останалата част от въпросите е свързана с избрания от съда способ за извършване на делбата и като такава е включена в предмета на втората фаза на делбеното производство, поради което следва да се приеме за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните от касатора специални основания за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът не се е позовал на съдебна практика от вида на посочената.

По смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е този, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. По въпроса за предвидените в закона способи за прекратяване на съсобствеността: чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределяне на имотите и чрез изнасяне на публична продан, е налице константна практика на съдилищата, с която въззивният съд се е съобразил. Предвид данните по делото за неподеляемост както на поземления имот, така и на жилищната сграда, което обуславя неприложимост на способите по чл. 347 вр. чл. 350 и чл. 352 ГПК и по чл. 353 ГПК, съдът е пристъпил към разглеждане на претенцията на касатора за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК (другият съделител, също предявил възлагателна претенция, не е обжалвал първоинстанционното решение, поради което и въззивният съд не я е разглеждал) и в съответствие с утвърдената съдебна практика е намерил същата за неоснователна, тъй като не са налице всички законоустановени изисквания. Във връзка с питането дали исканията на съделителите в дело за делба имат значение следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство, при устното изложение на заключението на повторната експертиза с вещо лице Сн. Б., според която сградата не може да бъде определена като жилищна - основно застрояване, доколкото няма нито едно жилищно помещение, и не е възможно да се обособят два самостоятелни жилищни обекта, процесуалният представител на касатора е поставил въпроса за възможността сградата да бъде поделена на две части (два индивидуални обекта) предвид броя на съделителите, ако е с друго предназначение, различно от жилищното. Такава възможност не е отречена от експерта, но е пояснено, че тя свързана с искане от страна на съделителите за избрано от тях конкретно предназначение - например за склад или обслужваща постройка. Искането за допускане на експертиза във връзка с поделяемостта на имота, който според въззивника (сега касатор) е със стопанско предназначение, е оставено без уважение от въззивния съд, а правен въпрос в тази насока не е поставен. И доколкото такава промяна не е настъпила, то за въззивния съд не е възникнало задължение да разглежда способите за извършване на делба на имот с друго предназначение, различно от това, което е прието във влязлото в сила решение по допускане на делбата. В този смисъл конкретното разрешаване на въпроса за способите на делба се обуславя от установените по всяко едно дело конкретни факти, поради което не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, нито са налице обстоятелства, които да налагат промяна в съществуващата съдебна практика.

Искането на съделителя Т. Н. А. - ответник по касация, за възлагане на делбения имот, и представените с молбите доказателства, не могат да бъдат обсъждани поради липса на касационна жалба от негова страна, съответно - предвид етапа на касационното производство (чл. 288 вр. чл. 280 ГПК).

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 19.01.2024 г. по в. гр. д. № 1396/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: