РЕШЕНИЕ

№ 19

гр.София, 21.01.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х. при секретаря А. К. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 4830 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. А. - С., чрез адвокат И. М., срещу въззивно решение № 4550/17.08.2023 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 13324/2021 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: как следва да се преценява погасяване от надарения на задължения на дарителя през релевантния за спора период, по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Сумите, с които надареният погасява задължения на дарителя към трети лица, вкл. за консумативни разходи, са от значение за преценката дали дарителят има непокрити нужди, както и за възможностите на надарения да поеме други останали незадоволени нужди на дарителя. Това е така, защото всяко действие на надарения, с което подобрява финансовото състояние на дарителя, се преценява дали и доколко допълва средствата за месечна издръжка на същия. Сумите, с които заплаща задължения на дарителя към трети лица се приспадат от сумата, която е необходима на дарителя за покриване на нуждите му за същия период от време. Нуждата от издръжка по см. чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставяне на две конкретни цифрови величини – 1. сума, която е необходима за удовлетворяване на конкретно установените от съда специфични нужди на дарителя, като се приспадат сумите, заплатени от трети лица, вкл. от надарения и държавата, и 2. средствата, с които дарителят разполага или може да ползва през релевантните за спора месеци и за същия период от време. Евентуално недостигащата сума трябва да се установи дали е по възможностите на надарения, преценени с неговите нужди и нуждите на лицата, които е длъжен да издържа по закон, така че да не поставя тях или себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Когато именно надареният поема през спорния период, в пари или натура, изцяло или част от потребностите на дарителя, средствата, с които намалява своята имуществена сфера, се отчитат при установяване на неговите финансови възможности към същия период.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна А. Е. И., чрез адвокат С. И., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В. С. градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отменил, на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението на 1/2 ид. ч. от дворно място и жилищна сграда, изградена в него, находящи се в [населено място], оформено в нотариален акт № .., том.., рег. № .., дело № .. от ... г., по иска на дарителя А. Е. И. против надарената М. И. А. – С..

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че страните по делото са майка и дъщеря. На 27.03.2000 г. майката е дарила на дъщеря си 1/2 ид. ч. от дворно място и 1/2 ид. ч. от изградената в него сграда (имотите, предмет на настоящия спор). За периода 2018-2019 г. дарителката е получавала пенсия в размер на 367,04 лв. На 13.12.2019 г. надарената е получила от А. И. нотариална покана за плащане на ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. Съдът е установил, че пенсията на ищцата за периода 2018-2019 г. надвишава минимално линията на бедност за този период – съответно 321 лв. за 2018 г. и 348 лв. за 2019 г. Тя не е реализирала други доходи. Наличието на декларирани имоти в [населено място] – земеделски земи, ливади, сгради, е намерил, че е без значение, защото по така предявеният иск се вземат предвид само получаваните доходи, а не и такива, които са в сферата на предположенията, т. е. дали ищцата би могла да реализира приходи от имуществото си. Съдът намерил, че месечният доход на дарителят не може да покрива първостепенните му нужди от храна, медикаменти, отопление, осветление и др. комунални разходи (конкретната им парична стойност не е посочена). Достигнал до заключение, че е налице трайна нужда от издръжка. Съдът изложил съображения, че следва да се извърши преценка дали надарената може да задоволява собствените си нужди с наличните доходи и имущество, вкл. тези които би могла да реализира, т. е. за нея не важи гореприетото относно „предположенията“. Посочил, че ответницата няма непълнолетни деца или пълнолетни учащи, на които да дължи издръжка по закон, сключила е ипотечен и потребителски кредити, но след като ищцата отправила нотариална покана за плащане по 300 лв. на месец. От там съдът направил извод, че след като надарената заела кредити, си е преценила, че разполага с достатъчно средства, за да погасява месечните вноски по тях, т. е. има достатъчно парични средства. Поведението на надарената е квалифицирано като недобросъвестно, защото е предпочела свой личен интерес пред този на дарителя; можела е да намали собствения си стандарт на живот. Съдът още намерил за неоснователно възражението, че дарената започнала да заплаща консумативните разходи на дарителя, защото от данните по делото не може да се заключи, че само тя е извършвала плащанията. Фактът, че ищцата получава издръжка от другата й дъщеря (надарена с другата Ѕ ид. ч от имота), не освобождава ответницата от задължението да дава издръжка и да изразява признателност за извършеното дарение. В заключение, съдът приел, че надарената разполага с достатъчно средства, за да покрива собствените си разходи до нивото на минималните й лични и обичайни нужди, в т. ч. и за лекарства, който не са на значителна стойност (цифрова величина на парични средства, необходими за удовлетворяване на нуждите и на паричните средства, на които може да разчита, няма посочена). Направен е извод за високо укорима непризнателност, която следва да се санкционира чрез отмяна на договора за дарение.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор от състава на Върховния касационен съд по тълкуването на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

В нарушение на материалния закон въззивният съд е отказал да съобрази извършени ли са плащания от надарената в полза на дарителя и в какъв размер, през исковия период. Погашения, сторени и от други субекти, не изключват финансовия принос на ответницата по настоящото дело, който трябва да бъде конкретно установен за съответните месеци.

Също така, изводът на съда относно съотношението между доходи и разходи на ищцата и на ответницата се явява и необоснован, тъй като съпоставката е направена не на база на конкретно установени факти; преценявана е единствено линията на бедност в страната, но не и конкретните, специфични нужди на ищцата. Нещо повече, съдът е постановил решение „по принцип“, без изобщо да установи в цифрова величина помесечно конкретните нужди на дарителя, част от тях покрити ли са от надарения или от друго лице; конкретно какви са средствата, с които разполага А. И., вкл. чрез реализиране на доходи от налично имущество; има ли недостиг на средства, в какъв размер, съответно какви са финансовите възможности на надарената и би ли могла тя да задоволи нуждата на дарителя. По този начин е нарушен и материалния закон – чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Необоснован – изведен в противоречие с формалната логика, е изводът на въззивния съд, че финансовите възможности на дарителя се определят единствено от наличните парични средства, без значение какво и на каква стойност друго имущество притежава. (По тази логика, в трайна нужда е лице с притежавани имоти и луксозни движими вещи за милиони, щом няма налични парични знаци, независимо от възможността да се снабди с пари в брой). В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД дарената облага се връща на отчуждителя, за да може той, който не е получил нищо срещу нея, да посрещне неотложните си нужди, т. е. да реализира доходи от върнатата вещ, вкл. чрез продажбата й. Няма логика дарителят да иска издръжка от надарения, евентуално – връщане на дареното имущество, ако би могъл да разполага с недостигащите му средства след отдаване под наем или добиване на други доходи от притежаваното от него имущество, вкл. и чрез разпореждане с него. В хипотезата на чл. 277 ал. 1, б. „в“ ЗЗД от значение е цялостното имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да реализира доход. Няма никакво съмнение в тълкуването на закона, както и в правоприлагането, че когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. В нарушение на материалния закон въззивният съд не е установил какви доходи би могла да реализира ищцата – дарител от притежаваните от нея недвижими имоти.

Необоснован е и изводът на въззивния съд, че щом надареният е теглил банков заем, означава, че разполага с достатъчно средства, защото може да прави месечни погашения по кредита. Обичайно заем се взема при недостиг на парични средства, а месечните вноски по погасяването му се преценяват като разход. Съдът не е изходил от предназначението на заетите пари, за покриване на какви нужди на надарения са те, за да може да направи извод дали М. А. умишлено се е поставила в по-неизгодно положение, без реална необходимост. Заключението, че не може надареният да предпочита свой личен материален интерес пред необходимостта да отдели средства за издръжка на дарителя и, че добросъвестността на надарения изисква, при необходимост, да намали собствения си стандарт на живот, не е прецизно и не съответства точно на смисъла на чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД, както и задължителното тълкуване на нормата, дадено с ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Критерии за обективната възможност на надарения да даде издръжка са конкретните му нужди и тези на лицата, на които по закон дължи издръжка и доколко е в състояние да ги задоволи с останалите си доходи и имущество или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. Не може да се очаква „снижаване на стандарта на живот“, ако надареният по този начин би поставил себе си и близките си в по-лошо положение от това на дарителя.

Следва да се посочи, че в съдебния акт се съдържат пасажи, възпроизвеждащи разрешения по тълкуването на чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД, дадени в тълкувателни и казуални решения на ВКС, които обаче, в действителност, не са съблюдавани от въззивния съд при формиране на фактически и правни изводи; нещо повече – съдът е процедирал противоположно на указаното. Познаването на съдебната практика на ВКС се изразява не в цитирането й и в преписване на цитати, а в прилагането й.

Всичко изложено води на извод за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде касирано.

За разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане, такива не се дължат от дарения, считано от датата на сключване на сделката, а само, ако бъдат поискани от отчуждителя и, ако той има нужда от такива. Нуждата трябва да е трайна и се установява след преценка начина на живот на дарителя, здравословното му състояние, евентуално конкретните нужди от лекарства, като въз основа на тези обстоятелства се формира средномесечна сума към датата на поканата, както и след това, до датата на решаване на спора.

Както е и изяснено трайно в практиката на ВКС, размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период, според статистиката, се ползва като база и съдът, като съобразява от какви пера е формирана тя, я отнася към специфичните нужди на дарителя. В резултат, прави заключение кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, вкл. и поради това, че са покрити в натура или по друг начин, макар и не от дарителя. Към месечната издръжка се прибавят и сумите, които са необходими за лечение с оглед установените хронични или инцидентни заболявания – лекарства, терапия, евентуално – болногледач, като се приспадат сумите, поети от НЗОК.

За същия период се изчисляват и месечните доходи на дарителя, като наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получава наем от него, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност, с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.

След съпоставка на конкретно формираните суми, съдът прави извод за това дали дарителят е изпаднал в нужда и тя трайна ли е. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, в хода на процеса, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние.

При съществени различия в показателите за целия период, следва да се разграничат отделните отрязъци от време с оглед преценката за възникнала нужда било към датата на поканата, било в по-късен момент.

При установена трайна нужда и конкретен размер на недостиг на средства за дарителя, следва да се установят възможностите на надарения да я даде – по аналогичен на дарителя начин, на базата на статистиката и отчитане на спецификата в случая, се преценяват нуждите на надарения помесечно. Доходите се установяват за същия период от получавани заплати, пенсии, добавки, печалби, спестявания, получени суми от сделки, възможни доходи от друго имущество.

В случая, предвид въведените фактически твърдения и представени надлежно доказателства, са нужди специални знания относно средномесечните суми за покриване конкретните нужди на ищцата и на ответницата, считано от датата на поканата, до датата на формиране на сила на пресъдено нещо, базирани на статистическите данни; какви заболявания имат през исковия период ищцата и ответницата, какъв е необходимият прием на лекарства, тяхната цена, каква част от тях се заплаща от НЗОК. По делото е останало неизяснено ищцата през исковия период има ли имущество, от което е могло, при нормално проявена грижа, да се получи печалба. За целта е необходимо със съдебна експертиза да се установи характеристиката, вида и реална възможност за разпореждане или отдаване под наем или аренда, в съответствие с пазара, който е развит за процесния период.

При това положение, съставът на Върховния касационен съд не е във възможност, след касиране на въззивното решение, да се произнесе по съществото на материалноправния спор, защото е нужно да се извършат нови съдопроизводствени действия – допускане на съдебни експертизи – икономическа и медицинска (чл. 293, ал. 3 ГПК). Оплакване, свързано с нарушение на чл. 195 ГПК от въззивния съд, не е въведено в касационната жалба, но Върховният касационен съд също може служебно да дава указания за необходимостта от допускане и събиране на подобно доказателствено средство, когато, след отмяна на въззивното решение, при уважени оплаквания за необоснованост във фактическите изводите, касационната инстанция следва да разреши спора по същество. Касае се до съществено процесуално правило, което обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд, който не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научните положения.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд, той следва да съобрази настъпили преклузии за сочене и събиране на доказателства, но още и разпоредбите на чл. 147 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК, като под нововъзникнали и новоузнати факти и обстоятелства се имат предвид тези, след даване ход на устните състезания в първия въззив. По настоящото дело ще се формира сила на присъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото, преди даване ход на устните състезания.

По сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно разрешението по материалноправния спор.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4550/17.08.2023 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 13324/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: