ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210

[населено място], 22.01.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова ч. т.д. № 2089 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. А. С. против определение № 2353/29.08.2024г. по т. д.№ 1760/2024 г. на състав на І т. о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от страната касационна жалба вх. № 5652/13.06.2024 г. против решение № 159/30.04.2024г. по гр. д. № 128/2024г. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на решаващия извод на касационния състав, че се касае за търговско дело, с цена на иска под минималния праг за касационна обжалваемост по търговски дела, което обуславя и процесуалната недопустимост на касационната жалба. Счита, че съдът не е отчел обстоятелството, че страната Г. С. има качеството на „потребител„, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според която разпоредба „потребител„ е не само всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност / предл. първо /, но и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност / предл. второ на разпоредбата /. Тази втора хипотеза жалбоподателят счита относима към качеството му на „потребител„, поради което и съгласно чл. 113 ГПК допустимостта на касационната жалба е следвало да се преценява с оглед въведения минимален законодателен праг за гражданско, а не за търговско дело – 5...