ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327

София, 27.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.11.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 83/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2545 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 851/22.06.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с което А. Б. М. е осъдена да заплати на М. С. Ж. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. - разноски за въззивното производство, а на адвокат А. П., процесуален представител на К. Н. М., сумата 24 858,30 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В частната жалба се твърди, че на ответницата М. Ж. са присъдени разноски за въззивното производство, без същите да са доказани. Поддържа се, че присъденото на адв. П. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се иска размерът му да бъде намален на 300 лв.

В срок не са постъпили отговори на частната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, по подадената частна жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна /ищец по делото/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С решение № 263303 от 11.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6029 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете на А. Б. М. срещу М. С. Ж. с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на 20 000 евро – неимуществени вреди, и 70 000 евро – имуществени вреди, както и исковете на А. Б. М. срещу К. Н. М. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер от 50 000 евро – неимуществени, и 150 000 евро - имуществени вреди.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата М.. С решение № 851/22.06.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Апелативен съд – София е потвърдено решението на първоинстанционния съд, като съобразно изхода на спора в полза на ответниците са присъдени разноски за въззивната инстанция, както следва: сумата 600 лв. на Ж., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 887525/06.01.2023 г., както и сумата 24 858,30 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ГПК на адв. П., процесуален представител на К. М., когото той е представлявал безплатно.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съдът е приел, че след като с първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло исковите претенции в посочените по-горе размери и ищцата го е обжалвала в неговата цялост, то тези суми се явяват обжалваемият интерес, въз основа на който въззивният съд следва да определи минималните размери на дължимите за въззивното производство разноски съобразно изхода от делото.

В частната жалба се поддържа, че докладчикът по гр. д. № 6029/2018г. на СГС е определен в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ.

Тези доводи са неотносими към настоящия спор, касаещ правилността на определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд, а не акт на първоинстанционния съд.

Неоснователен е и доводът за неправилност на обжалваното определение, основан на твърдения, че постановилият го въззивен състав е участвал в разглеждане и на други дела между същите страни и със сходни предмети.

По делото не се установява, че въззивният състав се е произнасял по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД между същите страни, вкл. и да е постановявал определение по чл. 248 ГПК в такова производство. Обстоятелството, че съдиите са участвали в разглеждането на други спорове между страните, не сочи на извод за неправилност на обжалваното определение. По този въпрос е налице и изрично произнасяне на въззивния съд по повод направено искане за отвод и с определение № 327 от 22.02.2023г. съдът го е оставил без уважение, защото не е налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, защото не се установяват обстоятелства, пораждащи основание в безпристрастността на съдиите. За ирелевантен е счетен фактът, че част от членовете на въззивния състав са се произнасяли по други спорове, а член на състава се е произнасял по допустимостта на предявени искови претенции пред СГС.

По частната жалба относно разноските, присъдени в полза на ответницата Ж. :

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно въззивният съд е приел, че се дължат разноски в размер на 600 лв. на ответницата Ж. за защитата й по въззивната жалба на насрещната страна. В случая Ж. е представила доказателства, че са сторени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба - договор за правна защита и съдействие № 887525/06.01.2023 г. и преводни нареждания от 06.03.2023 г. и от 04.04.2023 г. и в този смисъл неоснователни са доводите в частната жалба, че не е доказано реалното извършване на разноски. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид на което и с оглед вида и обема на осъществената защита, не е прекомерно и следователно частната жалба в тази й част е неоснователна.

Относно частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК в частта му, с която възнаграждението на адв. П. за въззивната инстанция е определено в размер на 24 858,30 лв. :

Срещу ответника М., чиито процесуален представител е адв. П., са предявени два обективно съединени иска по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро и за имуществени вреди в размер на 150 000 евро, които са изцяло отхвърлени. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че е осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, за което на основание чл. 38, ал. 2 от З Адв. на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общият размер на минималното възнаграждение за процесуално представителство в процесния случай възлиза на 24 858,30 лв.

Настоящият състав намира, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени дадените указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., от които следва, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа. Вземайки предвид, че в конкретния случай осъществената процесуална защита от упълномощения адвокат във въззивното производство се изразява в изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в едно открито съдебно заседание и съобразявайки и останалите релевантни обстоятелства – защитаваният материален интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав на ВКС намира, че адвокатското възнаграждение, определено на процесуалния представител на ответника М. във въззивното производство е прекомерно и следва да се намали на 8 000 лева.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени в посочената част и вместо него да се постанови определение, с което на основание чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение в частта му за разноските, като в полза на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 ГПК се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 8000 лв., вместо присъдените 24 858,30 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2545 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на А. Б. М. за изменение на решение № 851/22.06.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 ГПК е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 24 858,30 лв. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 851/22.06.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 ГПК е присъдено адвокатско възнаграждение, както следва:

ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на адвокат А. А. П. на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата от 8000 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство, вместо присъдените 24 858,30 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2545 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на А. Б. М. за изменение на решение № 851/22.06.2023 г. по в. гр. д. № 231/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която А. Б. М. е осъдена да заплати на М. С. Ж. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. - разноски за въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: