ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255

София, 28.01.2025г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на 27.01., през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: В. Х.

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д. № 1581 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е докладвано по повод подадената чрез адв.Е. Д. молба, вх. № 22022/18.12.2024г., на М. Х. с искане за произнасяне по подадената от него частна касационна жалба против определение № 358/29.04.2024г. по възз. т. д.№ 399/2023г. на ОС –Ст.З., която също е предмет на ч. т.д. № 1581 по описа на ВКС за 2024г.

Действително в постановеното по ч. т.д. № 1581 по описа на ВКС за 2024г. определение № 3344/10.12.2024г. липсва произнасяне по съединената за общо разглеждане в това производство частна касационна жалба на М. Х. срещу обжалваното и от насрещната страна определение № 358/29.04.2024г. по възз. т. д.№ 399/2023г. на ОС –Ст.З..

Няма пречка по отношение на неразгледаната частна касационна жалба да се развие самостоятелно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Частният касатор намира, че с обжалваното определение не са му присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство по ч. гр. д.№ 88/2020г. на КРС за размера над 50лв. до предявения размер от 746.28лв. Оспорва извода за формалния характер на защитата на длъжника в заповедното производство, като логически необоснован и противоречащ на фактите и обстоятелствата по делото. Позовавайки се на определение № 132/10.03.2021г. по ч. т.д.№ 37/2021г., I т. о., частният касатор оспорва извода, че адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство се определя по реда на чл. 6, т. 5 НМРАВ, а не по чл. 7, ал. 7 от Наредбата, както и извода, че адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство се определя в минимален размер, независимо от фактическите и правни обстоятелства и съдържанието на оказаната защита. Като обобщение, намира, че определеното от съда адвокатско възнаграждение от 50лв. е обидно неадекватно и несправедливо и принизява и обезсмисля усилията и труда на осъщесетвената адвокатска защита и положения от адвоката труд. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство в претендирания размер от 746.28лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете. Претендира за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК.

В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на определение № 132/10.03.2021г. по ч. т.д.№ 37/2021г., I т. о., по следния въпрос:

При определяне размера на адвокатското възнаграждение за осъществена процесуална защита на длъжника срещу неоснователна претенция на заявителя в заповедното производство намират ли приложение правилата на раздел III от Наредба № 1 за МРАВ – „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ или следва да се приложат правилата на раздел II – „Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори изаверяване на преписи от о документи по чл. 32 ЗА“? Правилата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за МРАВ приложими ли са и за двете страни в заповедното производство или са приложими само за страната, която инициира заповедното производство – заявителя, искащ издаване на заповед за изпълнение?

Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност с доводи за явна логическа необоснованост на извода за приложение по аналогия на разпоредбата нва чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1.

В подадения писмен отговор ответникът М. Х. оспорва частната жалба. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.

Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното:

При служебната проверка се констатира, че частната жалба е недопустима.

С обжалваното определение № 358/29.04.2024г. по възз. т.д. № 399/2023г. на ОС - Ст.З., след отмяна на определение № 1887/04.09.2023г. по гр. д.№ 2400/2022г. на РС - Казанлък за оставяне без уважение молбата на частния касатор с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските чрез присъждане в полза на частния касатор на разноски за адвокатаско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50лв.

Липсата на отхвърлителен диспозитив в обжалваното определение във връзка с молбата по чл. 248 ГПК на частния касатор сочи на непълнота на обжалваното определение – порок, който не подлежи на отстраняване по почин на съда, а в производство по допълване, инициирано от страната, каквото не е проведено.

Като обобщение, частната жалба е без предмет и, като такава, следва да се остави без разглеждане.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане подадената чрез адв.Е. Д. частна жалба на ответника М. Х. Х. срещу определение № 358/29.04.2024г. по възз. т.д. № 399/2023г. на ОС - Ст.З..

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.

Председател:

Членове: