Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 3479 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието против решение № 27/14.02.2022 г. по адм. д. № 361/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № СД-06-2/10.03.2021 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 657, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/ във връзка с влязло в сила на 12.02.2021 г. съдебно определение №382/01.07.2020 г. по в. ч.т. д. №94/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, М. Б. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед №ЛС-04-72/06.02.2006 г. на министъра на правосъдието.

Касаторът чрез юрк. А. поддържа доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд неправилно е приел за допустима подадената жалба по аргумент от чл. 140, ал. 2 от АПК, както и че заповедта не е връчена редовно на жалбоподателката. Съдът неправилно е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради непосочване на вярното правно основание за издаването й в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и поради това, че административният орган не е съобразил съразмерността на приложената към синдика крайна мярка – изключване от списъка на синдиците. Неправилно е прието, че производството по несъстоятелност се е развило в посока, потвърждаваща правилността на дейността на синдика, както и че поведението му в това производство е в съответствие с разпоредбите на Търговския закон. По този начин според касатора, е осъществен косвен съдебен контрол на влязлото в сила определение № 382/01.07.2020 г. по в. ч.т. д. №94/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което лицето е освободено като синдик. Твърди, че при издаване на процесната заповед органът е действал в рамките на разпоредбата по чл. 655, ал. 3 от ТЗ, която не му дава възможност да градира наложената санкция според тежестта на нарушението. Въпреки това, в случая министърът на правосъдието е спазил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и е съобразил вида и тежестта на извършените нарушения и отношението на лицето към тях. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Алтернативно, моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в случай, че бъдат установени съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

Ответната страна – М. Б., представлявана от адв. С., в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел за непропорционална наложената санкция, тъй като синдикът не е извършил нарушения при осъществяване на правомощията си, видно от представените по делото доказателства. При издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в акта липсва посочване на специалните разпоредби, на основание на които е издадена същата. Нарушени са и правилата за връчване на заповедта, поради което жалбата е допустима. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че решението на Административен съд – В. Т. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Доводите на касатора за недопустимост на жалбата като просрочена са неоснователни. Правилно съдът е приел, че жалбата е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, който засяга неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателката. Не е било възможно връчване на акта по реда на чл. 18а, ал. 1-6 от АПК, поради което е използван редът по чл. 18а, ал. 8 във връзка с чл. 61 от АПК. Касае се за хипотеза по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В кориците на делото се съдържа известие за доставяне на акта, в което не е посочено качеството на лицето, на което е бил връчен. Правилен е изводът на съда за недопустимост на връчването на кое да е лице, намиращо се в близост до адреса, както и че след като липсва надлежно връчване, срокът за обжалване не е преклудиран. Министърът на правосъдието няма правомощие да издава заповед на посоченото в нея основание по чл. 657, ал. 2 от ТЗ, доколкото тази разпоредба урежда правомощията на съда по несъстоятелността. Търговският закон предвижда възможност министърът на правосъдието да издава заповеди с посоченото съдържание, но на друго правно основание. Затова не се касае за нищожен, а за незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК. Отделен е въпросът дали е налице основанието по чл. 655, ал. 3 от ТЗ, тъй като законодателят е използвал термина „нарушения“, т. е множество докато видно от влязлото в сила, цитирано по-горе определение, ответницата е санкционирана за едно нарушение. Неоснователно е твърдението за осъществен косвен съдебен контрол върху определението на търговския съд.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни по аргумент от чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК.

Процесната заповед № СД-06-2/10.03.2021 г. на министъра на правосъдието е издадена възоснова на предложение, направено с докладна записка рег. №94-Р-28/20 от 08.03.2021 г. от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ до министъра на правосъдието. В докладната е цитирано горепосоченото влязло в сила определение на Апелативен съд - Бургас, с което Банчева е освободена на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ като постоянен синдик по т. д. №293/2014 г. Заповедта представлява индивидуален административен акт, по смисъла и на чл. 21 от АПК, подлежащ на обжалване по реда на АПК (чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците).

Административен съд - В. Т. правилно е приел, че жалбата срещу заповед № СД-06-2/10.03.2021 г. на министъра на правосъдието е допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, засягащ по негативен начин законните права и интереси на ответницата по касация и обуславящ активната й легитимация да оспори акта. Наведените от касатора доводи за недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд поради просрочие, са неоснователни, тъй като не са налице доказателства, представени от административния орган в хода на съдебното производство за надлежно връчване на заповедта на М. Б.. Видно от приложено на л. 28 по адм. д. №361/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. известие за доставяне, заповед №СД-06-02/10.03.2021 г. ведно със съпроводително писмо рег. №94-Р-25/20 от 11.03.2021 г., са връчени срещу подпис на лицето И. И. на 25.03.2021 г. От събраните доказателства и сведения от първоинстанционния съд относно съобщаването на заповедта се установява, че Инкова е съсед на Банчева, не е част от домакинството й, не е упълномощавана да получава съобщения от името на последната. Инкова знаейки, че Банчева не е на адреса и често пътува, не я е уведомила за пратката, а е поставила писмото под външната врата на къщата намираща се на адрес [населено място], [улица] (съгласно представена на л. 295 по адм. д. №361/2021 г. нотариално заверена декларация от И. И.). С оглед на това, както правилно е установил административният съд, основателни са възраженията на ответника по касация, че не са спазени процедурите по чл. 18а от АПК за връчване на съобщението за заповедта на Банчева. Поради това жалбата срещу оспорения административен акт правилно е прието от първоинстанционния съд за допустима.

Правилни са и изводите на съда за приложимостта на чл. 140, ал. 1 от АПК в процесния случай, който предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

Настоящият състав споделя и че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи в съществена степен правото на защита на ответника по касация и водещи до незаконосъобразност на акта. Нарушен е чл. 26, ал. 1-2 от АПК, съгласно който за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от АПК, с подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. От доказателствата в административната преписка по делото не се установява М. Б. да е била надлежно уведомена за образуваното административно производство по издаване на заповед за снемането й от списъка на синдиците от самото му начало, нито в последващ момент в хода на това производство, до издаване на процесната заповед. За същата тя е научила случайно. В резултат на това не е могла своевременно и адекватно да реализира правото си на защита в административното производство, като се запознае с доказателствата, вземе отношение по случая, представи доказателства и направи възражения. Нарушението е съществено, тъй като недопускането му би могло да доведе до издаване на административен акт със съдържание различно от процесния. Допуснато е и нарушение по чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Не са спазени изискванията по чл. 36, ал. 1-3 от АПК, според която доказателствата се събират служебно от административния орган, като страните му оказват съдействие и всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 655, ал. 3 от ТЗ, въпреки, че тази разпоредба не е цитирана като правно основание. Въпреки че формално са били спазени изискванията за писмена форма и реквизити на оспорения административен акт, същият е издаден при непосочване на коректното правно основание за издаването му и при непълнота на мотивите в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административния акт като основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 657, ал. 2 от ТЗ, която гласи, че съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. В тази разпоредба се визират компетентности на съда по несъстоятелността, но не се съдържа правомощие на министъра на правосъдието за издаване на процесната заповед. Такова се съдържа в чл. 655, ал. 3 от ТЗ, който предвижда, че министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тази разпоредба не е цитирана в процесната заповед. Касаторът се позовава на това, че в докладната от директора на отдел „Взаимодействие със съдебната власт“, тази разпоредба е посочена, но докладната също не е цитирана като основание за издаване на заповедта. Също така, нито в заповедта, нито в докладната е посочена разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която има отношение към процедурата по чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3/27.06.2005 г., министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на синдиците, като по писмена молба на заинтересувано лице или служебно извършва проверка на действията на синдика по конкретното производство. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3/27.06.2005 г., препис от молбата и приложенията към нея се изпращат на синдика в 14-дневен срок от постъпването им в Министерството на правосъдието. Синдикът дава писмен отговор и ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението. Според чл. 23, ал. 3 от същата наредба, министърът на правосъдието изключва от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици или не са изпълнили задължението си по чл. 655, ал. 1 от ТЗ. Цитираната процедура не е спазена в процесния случай, видно от доказателствата по делото. Не е спазена и процедурата по чл. 23, ал. 5 от Наредбата за обнародване на заповедта след влизането й в сила. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3/27.06.2005 г., заповедта на министъра за изключване на синдика от списъка подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 23, ал. 5 от наредбата, влязлата в сила заповед подлежи на обнародване в "Държавен вестник". Видно от представена на л. 29 по адм. д. №361/2021 г. разпечатка от неофициален раздел на Държавен вестник, процесната заповед № СД-06-2/10.03.2021 г. е публикувана в ДВ, бр. 24 от 23.03.2021 г. За сравнение процесната заповед е съобщена от органа на И. И. на 25.03.3021 г., т. е. след публикуването на заповедта в неофициален брой на Държавен вестник.

Разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ не задължава при условията на обвързана компетентност министъра на правосъдието да издаде заповед в хипотезата на освобождаване на синдика от качеството му на такъв. Органът решава при условията на оперативна самостоятелност дали да изключи синдика от списъка по ал. 2, т. 7 на чл. 655 от ТЗ, като следва да изложи мотивите си - фактическите и правни основания за постановяване на акта, да извърши преценка на фактите и обстоятелствата по случая, включително относно вида и тежестта на нарушенията и съразмерна ли е наложената санкционна мярка с тях. В заповедта и докладната записка не се съдържа подробно изложение и обсъждане на фактите и обстоятелствата по случая, възраженията на синдика и обсъждането им от органа. Непълнотата на мотивите и непосочването на точното правно основание за издаване на акта, препятства засегнатия синдик да реализира правото си на защита и осуетява пълноценния съдебен контрол върху индивидуалния административен акт. Не са взети предвид, разгледани и обсъдени възраженията на синдика ведно с представените към тях доказателства за реално извършена от него дейност в периода 2015-2020 г., обсъдени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение.

Без да е налице осъществяване на косвен контрол върху влязлото в сила определение на Апелативен съд - Бургас, Административен съд – В. Т. правилно е приел, че от разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ следва, че органът разполага с оперативна самостоятелност да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат основание за изключването му от списъка, като тази преценка следва да е в рамките на изискванията за пропорционалност на мярката за изваждане от списъка на синдиците, в унисон с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Обосновано е становището на съда, че в хипотезата по чл. 655, ал. 3 от ТЗ се изисква повече от едно или множество „нарушения“ във връзка с дейността на синдиците, което е формулирано от законодателя като предпоставка за изключването им от списъка. Правилно е становището на съда, че не е въведено императивно от закона, нито е последица от акта на съда по несъстоятелността, автоматичното изключване на синдика от списъка със заповед на министъра на правосъдието. Това би означавало да се изключи възможността на органа за преценка да издаде или не заповедта за изключване от списъка.

Правилен е изводът на административния съд, че оспорваният акт е незаконосъобразен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателно, поради което следва да му се присъдят 700 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/14.02.2022 г. по адм. д. №361/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието с адрес [населено място], [улица]да заплати на М. Б. с адрес [населено място], О. В. Т. [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА