ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. София, 29.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1059 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от В. И. Т., С. И. Т. и Д. И. Т. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2031 от 17.07.2024 г. в частта за разноските. Молителите твърдят, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба.
Ответникът по молбата „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като извършените пред касационната инстанция правни и фактически действия не са с висока сложност, както и поради обстоятелството, че по делото не е доказано извършването на претендираните разноски. Излага доводи, че съдът не е ограничен от минимума на адвокатските възнаграждения, установен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:
Молбата е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 2031 от 17.07.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, включително в обжалваната от „ЗД „Бул инс“ АД част, с която са отхвърлени осъдителните искове на застрахователното дружество срещу евентуалните ответници В. И. Т., С. И. Т. и Д. И. Т., конституирани в качеството им на законни наследници на първоначалния ответник И. Д. Т., за сумата над 9 000 лв. до 30 000 лв., представляваща съответна част от изплатеното от „ЗД „Бул инс“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение по гр. д. № 4424/2015г. на СГС на С. Т. Б..
В отговора на касационната жалба молителите са направили искане да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представили са договори за процесуално представителство от 19.06.2023 г., съгласно които всеки от тях е договорил с упълномощения да ги представлява адвокат З. възнаграждение в размер на 2 300 лв. за депозиране на отговор на касационната жалба и представителство пред ВКС. Договорите удостоверяват и заплащането в брой на договореното възнаграждение.
При постановяване на определението от 17.07.2024 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касационната жалба физически лица имат право да ги получат.
Доколкото в случая ответникът по молбата по чл. 248 ГПК не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. С оглед доводите на „ЗД „Бул инс““ АД, изложени в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, следва да се посочи, че решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и 428/16, на което се позовава застрахователното дружество, и решение на СЕС по дело C-438/22, съдържат задължителни за съдилищата на основание чл. 633 ГПК разрешения във връзка с хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно на надлежно въведено в производството искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно решенията на СЕС и формираната след постановяването им практика на ВКС съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение при произнасяне по основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност.
По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на всеки от молителите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 2031 от 17.07.2024 г. по т. д. № 1059/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. И. Т., ЕГН [ЕГН], С. И. Т., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Т., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 300 лв., на всеки един от тях, представляваща разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.