ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
[населено място], 29.01.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести декември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
А. Н. като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 2571/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, предявена от адв. Н. К. К. - Г., процесуален представител на 21 физически лица, посочени поименно в титулната част на жалбата, против определение № 331/02.10.2024г. по ч. т.д.№ 479/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 961/31.07.2024г. по т. д. № 240/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото определение е прекратено производството по предявени от същите лица против Народно читалище „Х. Б. 1930 – [населено място]„, обективно съединени искове, с формална правна квалификация чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва се правилността на въззивното определение, като не се споделя решаващия извод на съда, че ищците не въвеждат съответни на петитума на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ фактически обстоятелства, а такива относими към незаконосъобразност на приетите решения от Общото събрание на Читалището, защитата срещу които е по друг ред. Насетне се позовават на молби – уточнения на претенциите си от 15.05.2024 г., 19.06.2024 г. и 18.07.2024 г.. Подчертават заявените с последната обстоятелства: липса на компетентност на ОС, да избира ръководни органи на Читалището, неотправени покани до всички членове на Читалището за ОС на 21.03.2024 г., недопуснати да участват и гласуват в същото действителни членове на Читалището / ищците /, тъй като са били против избора на новото ръководство. Незаконосъобразният избор на настоятелство, проверителна комисия и председател, според касаторите, обуславя недопустимост на извършеното им вписване. Същевременно, на основание същите обстоятелства, като обуславящи изключително тежки пороци на взетите решения на ОС, намират тези решения за нищожни, приравними на липсващи решения, а вписването им - вписване на несъществуващи обстоятелства. Жалбоподателите сочат, че законодателят не е ограничил съдържанието на обстоятелствата, на които ищецът може да основе иска си. Позовават се на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и конкретно, на възприетата в същото допустимост на съединяването на установителен иск за нищожност на решение на ОС, с иск за установяване на пороци при вписването му. Насетне развиват съображения, че нищожността е форма на незаконосъобразност, поради което не споделят мотива на съда, че при искове за установяване нищожност, недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство, проверката на съда не може да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Отделно се позовават на невъзможност да се защитят по друг ред - чл. 15, ал. 7 ЗНЧ – тъй като, въпреки сезирането на Прокуратурата, последната е бездействала до изтичане на преклузивния срок за това, а самите ищци не удовлетворяват легитимиращата квота от 2/3 от членовете на Читалището.
В обобщение, частната касационна жалба сочи нищожност на решенията на ОС, тъй като не е свикано по надлежния ред – с покани до всички действителни членове, а дори да са присъствали някои от непоканените – не са били допуснати да гласуват.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК , от легитимирани да обжалват страни, срещу действителен и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба ищците твърдят, че на 03.04.2024 г. е извършено вписване № 20240403102503 в Агенция по вписванията, по партидата на ответника - Народно читалище „Х. Б. 1930 г. – [населено място] „ , съгласно взети решения от ОС на Читалището от 21.03.2024 г., на обстоятелства относно представителството и управителните органи на Читалището – Председател, Секретар, Настоятелство и Проверителна комисия. Част от ищците - под № 2,3,4,5-13 вкл.,15-17 вл., 19-25 вкл. , са с оспорвано членствено правоотношение / „с неизяснен и неправилно определен статут„ – според исковата молба /. Обосновават правен интерес с недоволство от дейността на Читалището, несъгласие с методите на работа, узурпиране на ръководството, в разрив с действителната воля на членовете му. Ищците атакуват вписването, на всички предвидени в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ основания, като се позовават на неизвършена от длъжностното лице в Агенция по вписванията проверка относно действителните членове на Читалището и безкритично възприемане на представените списъци на членове, получили покана и допуснати до участие и гласуване в ОС от 21.03.2024г..Тази проверка считат, че е следвало да се извърши съгласно списъците за ОС от 2023 г. , като се изясни причината за по-малката численост през 2024 г.. С оглед това се твърди и нищожност на вписването, като такова без предмет, поради незаконосъобразност на взетите решения. Заявените с исковата молба фактически обстоятелства, извън квалификациите на ищцовата страна за вида порок на взетите от ОС решения и на вписването, са в смисъл, че за ОС на 21.03.2024г. не са получили покана и не са присъствали действителни, според ищците, членове на Читалището, а друга част – също непоканени, са присъствали, но са били лишени от право да гласуват, без яснота за причината, тъй като, отново според ищците, не са изключвани. Според ищците е без значение броят на неполучилите поканата, тъй като избирателно връчване на същата е недопустимо. Нарушен е чл. 15, ал. 2 ЗНЧ, а длъжностното лице от АВп. е действало в нарушение на задълженията си по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е следвало, наред с преждепосочената проверка на членството, да изиска Устава на Читалището, доколкото никой от обявените устави – от 2023 г. и от 2024 г. – не е в пълнота, при това са различни, без междувременно да е провеждано ОС за промяната им. Насетне се възпроизвеждат противоречащите си редакции на чл. 10 от уставите, като и в двата им варианта ищците считат, че разпоредбите са нищожни и претендират инцидентното обявяване на нищожността им от съда. В зависимост от решението на съда, кой е действително приложимия Устав, съответно приложимата редакция на чл. 10, касаеща придобиването и изгубването на членство, ищците под горепосочените номера в исковата молба претендират установяване на членственото им правоотношение с ответника, с обстойни съображения за това. Незаконосъобразност в действията на длъжностното лице от Агенция по вписванията се твърди и поради неизвършена от същото проверка за съответствие със закона на заявените за вписване обстоятелства, тъй като не е отчетена липсата на решение за освобождаване на старите членове на ръководството, както и липсата на доклад на проверителната комисия, относно финансовия отчет и бюджета на читалището за 2023 г.. Не е съобразено, че липсва поименно гласуване на всяка кандидатура, доколкото гласуване „ан блок„ не е предвидено, а кандидатурата на Председателя изобщо не е била подложена на гласуване.
В обобщение, с оглед нарушения на чл. 21, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ от страна на длъжностното лице от Агенция по вписванията, ищците считат вписванията под № 20240403102503 за нищожни, алтернативно – за недопустими, вкл. поради вписване на несъществуващи обстоятелства относно членовете на настоятелството, проверителната комисия, председателя и секретаря на читалището. Липсва обособен петитум, като в началото на исковата молба се заявява искане за обявяване нищожността, алтернативно недопустимостта на вписванията.
Исковата молба е оставена без движение, като първоинстанционният съд е приел за формулиран петитум на искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ , но без кореспондираща обстоятелствена част към тях .
С молба от 15.05.2024 г., възпроизвеждайки мотиви от ТР № 1 / 2002г. на ОСГК на ВКС, молителите акцентират на задълженията по чл. 21, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на длъжностното лице от Агенция по вписванията: да извърши формална проверка за съществуването / настъпването на исканите за вписване обстоятелства, ограничена до представените от заявителя документи. Точно предвид ограничения обхват на съобразимите доказателства, молителите извеждат възможността в регистъра да се впишат несъществуващи обстоятелства и порочни решения на органи на дружеството, доколкото не се касае за очевидни пороци. Предявените искове, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ , намират като коректив за тази възможност. Като фактическо твърдение, обосноваващо основанието на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, извън квалификациите на страната, съобразно разбирането й за „нищожно„, „недопустимо„ и вписване на „несъществуващо обстоятелство„, се сочи единствено, че решенията на ОС не са взети с гласовете на повече от половината от присъстващите, съгласно чл. 15, ал. 4 ЗНЧ, доколкото гласовете на част от присъстващи на събранието лица / 10 човека / изобщо не са били зачетени . Поради липсата на законосъобразен избор на членове на Настоятелството, доколкото съгласно чл. 17, ал. 1 ЗНЧ Председателят на читалището е член на Настоятелството, то оттук, според ищците, следва че не е законосъобразно избран и Председател на Читалището. С молбата – уточнение от 15.05.2024 г. се променя петитума, като се претендира установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, на основание незаконосъобразния избор – с недостатъчен брой гласове, съобразно изискванията на ЗНЧ, а в евентуалност и ако биха се установили в хода на производството и други, относими към този порок обстоятелства - установяване нищожност на вписванията. Оттеглен е довода за некомпетентност на ОС да осъществи избора на органи на Читалището, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗНЧ. Поддържа се искане за установяване нищожността на чл. 10.1.1 от всеки от уставите на Читалището, приложени към исковата молба, поради противоречието им със закона и добрите нрави, конкретно – изискването за заплащане на членски внос и за жителство в [населено място], като императивни условия за членство.
С последващата молба – уточнение от 19.06.2024 г. са конкретизирани ония части от разпоредбите на чл. 10 от всеки от уставите, които ищците намират за противоречащи на закона и добрите нрави и са изложени съображения за нищожността им, като въвеждащи ограничения за членството, в противоречие с принципа на Конституцията на Р. Б. / чл. 44, ал. 1 / за свобода на сдружаванията. Излагат се съображения, че молбата за членство е достатъчна да обоснове основание за същото и органите на читалището нямат правомощие да извършват преценка коя молба да уважат, т. е. не разполагат с правомощие за отказ по подадена молба за членство в сдружение. В тази връзка молбата препраща към Протокола от ОС на 21.03.2024 г., в който изрично се отбелязва присъствието на 10 човека, които не са членове на Сдружението и чийто глас обективно не е отчитан, предвид броя отчетени гласове на присъстващи членове на събранието – 36 от общо 55 члена. Противно на заявеното в уточнението, протоколът не съдържа други мотиви, за отказа да бъдат зачетени гласовете на тези 10 човека, извън констатацията, че не са членове на Сдружението. Ищците сочат за дискриминационни и като такива в противоречие с добрите нрави мотиви за игнорирането им, свързани с личността им и позицията им срещу работата на ръководството и начина на управление на Сдружението, каквито, обаче, Протоколът не обективира. Като се поддържа приложимост на Устава в редакция към 31.12.2017 г., се твърди, че съобразеният при вписването Устав от 2024 г. не е приеман от ОС на Сдружението и вписването на обстоятелства, съобразно същия, е вписване на несъществуващи обстоятелства.Изрично се уточнява, че въз основа на едни и същи обстоятелства се претендират нищожност, съответно недопустимост на вписването и вписване на несъществуващи обстоятелства.
С последното уточнение от 18.07.2024 г. отново е оспорена компетентността на ОС на Читалището за избора на Настоятелство, Проверителна комисия и Председател. Вписването на състава на тези органи се сочи недопустимо, поради липса на основание за това - взети законосъобразни решения за избора им от ОС на 21.03.2024 г. - невръчени покани и неотчетен глас на непоканените, но присъствали на събранието членове / преждепосочените 10 души /. Поддържа се инцидентно произнасяне по действителността на оспорените клаузи от Устави на Читалището в редакции от 2023 г. и 2024 г., респ. приложимост към датата на ОС от 21.03.2024 г. на Устава от 31.12.2017 г..
С разпореждане № 961/31.07.2024 г. по т. д.№ 240/2024 г., Окръжен съд – Пловдив е върнал исковата молба, поради неотстранено от ищците противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата. Въпреки многократните уточнения е приел, че заявените фактически обстоятелства са относими към конститутивни искове за отмяна на атакуваните решения, поради тяхната незаконосъобразност, която от своя страна е неотносима към пороците нищожност и недопустимост на вписването, нито към вписването на несъществуващо обстоятелство, съгласно задължителните указания в ТР № 1/06.02.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
С тук атакуваното определение № 331/02.10.2024 г. по ч. т.д.№ 479/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено определение № 961/31.07.2024 г. по т. д. № 240/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив по идентични съображения, като съдът е уточнил, че именно съгласно задължителните постановки на посоченото ТР, при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписване или за вписване на несъществуващо обстоятелство, проверката на съда не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство / решение на орган на дружеството /. Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ, а ако е незаконосъобразно решение на друг орган – с иск по чл. 71 ТЗ / доколкото ТР е постановено по вписвания на обстоятелства, касаещи търговски дружества /. След успешно провеждане на някой от тези два иска, вписаните обстоятелства се заличават занапред, на основание чл. 498 ГПК / директен цитат от ТР, след приемане на ЗТРРЮЛНЦ – на основание чл. 30 от същия /. Насетне определението възпроизвежда определенията на ТР за нищожно вписване / на обстоятелство, което не подлежи на вписване, в смисъл не е предвидено от закона да се оповести, в интерес и защита на третите лица /, недопустимо вписване / по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или на обстоятелство, чието вписване не е поискано / и вписване на несъществуващо обстоятелство / при липсващо, невзето решение на компетентния за вземането му орган или при взето решение, чиято нищожност е последващо установена по исков ред /. Сочените от ищците обстоятелства, които не биха могли да се подведат към никоя от посочените хипотези, според въззивният съд обуславят правен интерес от иск по чл. 15, ал. 5 от ЗНЧ – за отмяна на взетите от ОС на 21.03.2024 г. решения.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е несъществуващо обстоятелство да се извежда от незаконосъобразност на решението на ОС за избор на управителни органи на читалище, без отмяна на решението, а с констатиране на неговата нищожност във връзка с прилагане на устав, който противоречи на Закона за народните читалища / ЗНЧ / и Конституцията на Р. Б. ? Ако е допустимо, следва ли несъответствието на устава със ЗНЧ и Констутицията на Р. Б. да бъде предявено в отделно производство, чрез обективно съединяване на исковете, или е допустимо съдът по свой почин и искане на ищеца, в мотивите преди постановяване на крайния акт, да се произнесе по нищожността на част от разпоредбите на устава ?; 2/ Какъв е реда за защита на ищците, при несъответствие между документираните в протокола на ОС факти и обстоятелства, респ. невярно отразени решения за избор на управителни органи на читалището, вписани в Търговския регистър – чрез иск за установяване съдържанието на документ, обективно съединен с иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ? ; 3/ Кои решения на членове на сдружение с нестопанска цел, в частност – читалище са нищожни и кои са предпоставките за констатиране на нищожността на такъв тип решения, при положение, че решенията на ОС не са сделки по смисъла на ЗЗД ?; 4/ Достатъчно ли е ищецът да твърди, че притежава качеството на член на сдружението, за да е допустим иска по чл. 15, ал. 5 ЗНЧ или иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ? ; 5/ Допустимо ли е съединяване на иск за отмяна на решения на ОС с иск за установяване на членствени права или членственото правоотношение може с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ да бъде констатирано по почин на съда, на основание твърденията в исковата молба за наличие на членствено правоотношение, извлечено от противоречие на устава на сдружението с изискванията на закона и морала, като преюдициално за решаване на спора ? ; 6/ Отказ от правосъдие или злоупотреба с право е опита на ищците да защитят правата си срещу вписване на несъществуващи обстоятелства, при положение, че не притежават кворум от 2/3, за провеждане на иск по чл. 15, ал. 5 ЗНЧ, а Върховна касационна прокуратура е потвърдила отказ за внасяне на иск по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, тъй като Окръжна прокуратура, в чиято компетентност е внасянето на иска, е изпуснала срока за предявяване на иска ? Какъв е възможният способ за защита на тези лица, чийто правен интерес от водене на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не се оспорва от съда и обстоятелствата на които се основават двата иска съвпадат – минават през процесуална проверка за незаконосъобразност на взетите решения, а нищожността е форма на незаконосъобразност ?; 7/ Какъв е максималният брой възможности, които съдът следва да даде на ищеца, за отстраняване недостатъци на исковата молба, за да приеме, че е налице индивидуализация на спорното право ? ; 8/ Следва ли съдът в определението си за връщане на исковата молба, поради неизпълнение на указанията му, да изложи мотиви за недопустимост на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с оглед правомощието му да извършва правна квалификация на предявения иск, при констатации в разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, че „фактът, че не са налице предпоставки на закона за предявяване на иск по чл. 15 ЗНЧ не дава право на ищците да заобикалят закона и по недопустим начин да искат постигане на целените с иска предпоставки, чрез използване на правната възможност за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства„ ?
Допълнителен селективен критерий не се обосновава към всеки отделен въпрос. Касаторите се позовават на ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и формално сочат чл. 280, ал. 1, т. 3, като твърдят, че отговорите на въпросите биха били „съществени „, излагайки съображения за това. Вероятно в относимост към 7 въпрос се позовават на решение по т. д. № 377/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС.
Касаторите твърдят и очевидна неправилност, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, като намират, че мотивите на въззивното определение явно конфронтират с приетото в ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС .
Първият въпрос включва два подвъпроса, вторият от които обусловен от позитивен / в смисъла, поддържан от жалбоподателите / отговор на първия. Първият по същество цели отговор, дали е възможно да се претендира вписване на несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на решение на ОС, касаещо същото обстоятелство, която нищожност следва от прилагането на Устав, съдържащ нищожни – като противоречащи на ЗНЧ и Конституцията на Р. Б. - клаузи. Въпросът не удовлетворява изискването за правен въпрос, тъй като нищожността на клаузата на чл. 10 от всеки от оспорените от ищците Устави на Сдружението има отношение само и единствено към легитимацията им, за членове на Сдружението, но не това е решаващият мотив на въззивното определение, въпреки изричното признание на ищците, за оспорването й от ответника. Съответно, какъвто и да било отговор на този въпрос, не би бил от естество да промени сам по себе си правния резултат. Ищците са твърдели и несъобразяване с действително приложим Устав на Сдружението, респ. съобразяване с неотносими уставни разпоредби при вземането на решенията, но тази хипотеза не се включва във формулирания въпрос, а от друга страна води до опорочена законосъобразност на взетите решения, която не е приравнима на невзето, липсващо решение, съгласно съобразеното от съда ТР. Независимо от това, въпросът включва предпоставки, по които въззивният съд не се е произнасял и не би могъл, преди произнасяне по съществото на спора, а именно: кой е действително приложимият Устав, с който е следвало да се съобразят решенията на ОС от 21.03.2024 г. и доколко последните са взети в противоречие с клаузи на действително приложимия Устав, относно процедурата за свикване на събранието и приемане на решенията. Дори въпросът да би се приел за правен и удовлетворяващ общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, тъй като въззивният съд се е произнесъл в унисон с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС,а не са обосновани предпоставки за ревизиране на задължителните постановки в същото, възприети в практиката на ВКС и по отношение пороците на вписванията на обстоятелства, касаещи юридически лица с нестопанска цел , а не единствено търговски дружества.
Вторият въпрос също е чужд на решаващите мотиви на въззивния акт, както и изобщо на поддържаните от ищците твърдения. Нито исковата молба, нито последващите молби – уточнения сочат на невярно отразени в съставения за ОС протокол обстоятелства / неистинност на същия, в частта му на частен свидетелстващ документ /. Още повече, че пояснението към въпроса е напълно неотносимо към истинността на съставения протокол / касае съобразяването на чл. 17, ал. 1 ЗНЧ /. Поради това, въззивният съд не е имал задължението да преценява допустимостта на предявените искове, съобразно твърдение за неистинност на съставения протокол, в частта му на частен свидетелстващ документ. Необоснован е и допълнителният селективен критерий, тъй като ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС не съдържа отговор на такъв въпрос и е неприложимо, а формалното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворява допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, съгласно задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос е зададен абстрактно – досежно всички възможни хипотези за нищожност на решения на ОС. Но дори да би бил конкретизиран в съответствие с твърденията на ищците, отново не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът се е основал на нередовна искова молба, поради несъответствие между заявените обстоятелства и петитума на искове, чийто предмет са вписванията в ТР, а не самите атакувани решения. Решаващият му мотив за това е, че обстоятелствата на които се позовават ищците / неполучена покана и несъобразен, при избора на органи на Сдружението, глас на лица, поради отричане членството им в Сдружението / по начало не обуславя нищожност, а незаконосъобразност на взетите решения, в случай че би се установило членственото правоотношение на тези лица. Въпрос, относим към този му решаващ мотив, не е формулиран.
Четвърти и пети въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Връщането на исковата молба не е обосновано с недоказана процесуална легитимация на ищците, като членове на Сдружението / 4-ти /, нито с недопустимо съединяване на иск за отмяна на решения на ОС на Сдружението / какъвто действително няма предявен / с иск на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ / 5-ти въпрос / . Петият въпрос е и правно нелогичен, тъй като предпоставя за предмет на самия иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съществуването на членствено правоотношение, противно на съдържанието на самата норма, според която предмет на иска са пороци на вписването.
Шестият въпрос е неотносим към мотивирането на въззивния акт, а инкорпорира съображенията на ищците, за невъзможност да се защитят по друг ред, тъй като не удовлетворяват легитимиращата квота за иск по чл. 15, ал. 5 ЗНЧ, а сезирането на Прокуратурата, за иск по реда на чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, е приключило с пропускането на преклузивния срок за това. Тези съображения са неотносими към преценката за нередовност на исковата молба, поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума на предявените искове.
Неотносим е и седмият въпрос – отделно от липсата на задължение за съда да предоставя множество възможности за отстраняване нередовности на исковата молба / липсва противно разбиране и в цитираното решение по т. д.№ 377/2011г. на ІІ т. о. на ВКС /, отговор на въпроса не би бил от естество да промени правния резултат, съответно – сам по себе си да обоснове редовност на исковата молба, като се съобрази, че и настоящата частна касационна жалба не сочи незаявени с уточненията фактически обстоятелства, относими към поддържаното правно основание.
Осмият въпрос е формулиран по неясен за настоящия състав начин, досежно смисъла на задаването му.Визирани в същия са съображения на първоинстанционния, а не на въззивния съд, при това от разпореждането му за оставяне исковата молба без движение, а не от определението му за връщане на исковата молба. Ако жалбоподателите имат предвид, че фактическите обстоятелства са били достатъчни въззивният съд да определи кореспондиращия на същите петитум, с оглед правомощието му сам да даде вярната правна квалификация на спора, макар в несъответствие с поддържаната от страната, то следва да се съобрази, че това му правомощие предполага изначално редовна искова молба – със съответстващи си обстоятелствена част и петитум, като правната квалификация единствено субсумира поддържаните факти и отправеното до съда искане към съответната правна норма. Поддържаните от ищците обстоятелства, обаче, съдът е посочил като относими към друг вид иск - конститутивен, а не установителен, каквито са предвидените в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното определение, изцяло съгласувано със задължителните постановки на ТР № 1/2002г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, които в практиката на касационна инстанция са приети за съответно приложими и към пороците на вписванията на обстоятелства, касаещи юридически лица с нестопанска цел, не само търговски дружества.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 331/02.10.2024 г. по ч. т.д.№ 479/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: