ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399

София, 30.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.01.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1526/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 261018 от 26.07.2023г., постановено по гр. д. № 3532 от 2021г. по описа на Софийски градски съд след частична отмяна на решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният иск по чл. 64 от ЗС от К. С. ООД против Н. Р. Т., М. Р. М., С. Х. Т., Й. Х. П., А. Х. А., както и срещу М. К. Д. и И. П. Д. като наследници на И. Х. Х., че К. С. ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ за разликата над 3 000 кв. м. до 5300 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], съгласно стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща Обор за сто крави, със застроена площ от около 630 кв. м., изградена в парцел І от 6. 105 дка.

Със същото решение на СГС е потвърдено решение № 20263035 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 35822/2012 г. на СРС в частта му, с която се приема за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл. 64 от ЗС, че К. С. ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ от 3 000 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], съгласно стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща Обор за сто крави, със застроена площ от около 630 кв. м., застроен в парцел І от 6. 105 дка, като е определена същата площ по скицата на вещото лице Б., представляваща неразделна част от допълнителното заключение по съдебно - техническата експертиза с вх. № 268705 от 14.03.2023 г., съответно с площ от 3 000 кв. м. и повдигната в оранжев цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М, която скица, приподписана от състава на въззивния съд представлява неразделна част от решението.

В установения от закона срок против въззивното решение е постъпила касационнна жалба от К. С. ООД. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички ангажирани по делото доказателства детайлно, поотделно и в тяхната взаимна връзка и да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да изложи кредитира ли или не събрани в хода на делото гласни доказателства във всичките им части като изложи изрични мотиви за това? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 298/28.04.2010г. по гр. д. № 3972/2008г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 10/01.02.2012г. по гр. д. № 130/2011г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 212/01.02.2012г. по т. дело № 1106/2010г. на ВКС, II-ро т. о.; решение № 341/11.11.2011г. по гр. д. № 992/2010г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 815/15.02.2011г. по гр. д. № 1713/2009г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 480/08.05.2009г. по гр. д. № 1888/2008г. на ВКС, IV- то г. о.; решение № 1329/11.07.1995г. по гр. д. № 2372/1994г. на ВС V- то г. о. и решение № 239/14.11.2012г. по гр. д. № 1207/2011г. на ВКС, II-ро г. о.

2. Следва ли предявените права по чл. 64 от ЗС и търсената защита, в хипотезата на погиване на част от сградата, построена в чужд имот, след предявяване на иска и преди прогласяването по надлежен съдебен ред на погасяването на правото на строеж за нейното възстановяване и без въведени в процеса възражения в този смисъл от страна на собствениците на служещия имот - да бъдат признати по обем, съобразно моментната фактическа обстановка, без отчитане на правата на собственост на суперфициара по отношение на сграда, построена в чужд имот и правото на суперфициара да възстанови погиналата сграда или част от такава? В същата хипотеза, релевантно ли е за спора обстоятелството дали са извършвани/извършени или не от страна на насрещния ищец действия, които изпълват съдържанието на правото на строеж в смисъл на неговото реализиране за възстановяване на погиналата част от сградата?

3. Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 64 от ЗС, при определянето на площта от служещия имот, необходима за обслужването и ползването на господстващата сграда според нейното предназначение, освен нормативно предвидената площ, да съобрази достъпът от път и подходите до сградата, съобразно нейното разположение в имота? Може ли решаващият съд да определи необходимата площ за обслужване и ползване на господстващата сграда, като изключи от същата площта от служещия имот, която осигурява единствен възможен достъп и подход до сградата, съобразно нейното разположение в имота?

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото и ищец по насрещния иск по чл. 64 ЗС/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Х. Т., С. Х. Т., Й. Х. П., А. Х. А. и И. Х. Х. против от К. С. ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м. с идентификатор № *** по КК на селото.

За съвместно разглеждане е приет предявеният от К. С. ООД установителен иск за собственост досежно сграда „Заслон за 500 овце“ с площ от около 600 кв. м., застроена в пасищен комплекс, съставляващ парцел *** с площ от 5.383 дка от изработения парцеларен план на стопански двор, находящ се в [населено място] и сграда Обор за сто крави със застроена площ от около 630 кв. м., находяща се в парцел І от 6.105 дка, находящ се в [населено място], както и иск по чл. 64 от ЗС за определяне прилежащата част от терена към двете сгради.

Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск по чл. 108 ЗС, както и насрещния установителен иск по чл. 124 ГПК относно сградата „Заслон за 500 овце“. Признато е за установено, че „К. С. ООД е собственик на основание давностно владение на сграда „Обор за сто крави“. Производството по иска по чл. 64 ЗС е прекратено.

С решение № 8256 от 07.12.2017 г. по в. гр. д. № 4734/2017 г. на СГС е отменено решението на районния съд в прекратителната му част относно иска по чл. 64 ЗС за сграда „Обор за сто крави“ и делото е върнато за произнасяне по така предявения иск. В останалата му част решението на районния съд е потвърдено.

С решение № 55 от 12.07.2019 Г. по гр. д. № 2608/2018 Г., на ВКС, ІІ г. о., след частична отмяна на решение № 8256 от 07.12.2017 г. по в. гр. д. № 4734/2017 г. на СГС, е признато за установено по отношение на ответника К. С. ООД, че С. Х. Т., Й. Х. П., А. Х. А. и И. Х. Х. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м. с идентификатор № *** по КК на селото, без намиращата се в него сграда Обор за 100 крави.

Делото е върнато за ново разглеждане в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС след определяне на прилежащата площ по реда на чл. 64 ЗС.

С решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. на Софийски районен съд, съдът се е произнесъл по иска по чл. 64 ЗС , като е приел, че К. С. ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ от 5300 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № *** съгласно стопанското предназначение на построената в този поземлен имот сграда Обор за сто крави, със застроена площ от около 630 кв. м., застроена в парцел *** от 6. 105 дка, находящ се в [населено място].

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при произнасянето си следва да съобрази настъпилите след предявяването на иска промени във фактическите обстоятелства, каквото е разрушаването на част от сградата, за която е предявен искът по чл. 64 ЗС, тъй като по реда на чл. 64 ЗС собственикът на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да ползва съответна част от терена, само ако сградата е вече построена и докато тя съществува. Това право възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на разрушаването й.

Въз основа допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че в процесния поземлен имот има съществуващи постройки, представляващи две части от бивша постройка – обор за крави. При изслушването си вещото лице е пояснило, че в процесния имот има една сграда, на която централната част е разрушена, поради което и на схемата излиза, че сградите са две, но някога сградата е била една. На територията са регистрирани два животновъдни обекта, съответно с предназначение отглеждане на ЕПЖ /говеда/ с капацитет 50 бр. /удостоверение № 78 от 24.04.2020 г. / и 120 бр. ЕПЖ /удостоверение № 059/08.11.2018 г. /. Животновъдният обект е за свободно отглеждане на едър рогат добитък. Съдът е посочил, че според вещото лице може да се приеме, че сградата отговаря на изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. При съобразяване с Приложение № 2 от същата, площта за отглеждане на 100 крави в двор е 600 кв. м . Към тази площ следва да се прибавят място за хранене и напояване, технологични коридори и пътеки, вкл. такива за обслужване на сградата, както и място за съхранение на тор и други отпадъци. Необходимо е да се съобразят достъпът от път, подходите и конкретното разположение на постройките. Според вещото лице прилежащата площ към сградата за отглеждане на едър рогат добитък, която постройка е с площ от 600 кв. м., следва да е 3 000 кв. м. с отчитане на съборената част от постройката, а без отчитане – 3600 кв. м.

Съдът е посочил, че вещото лице е изготвило скица, на която е отразило констатациите си, като достъпът до територията е през път от север. Според разясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в о. с. з на 17.05.2023 г., достъпът се осъществява по алеята между т. 14 и точката с буква з в синьо на скицата към основното заключение.

Въз основа на така приетото за установено е направен извод, че за прилежаща площ към процесната сграда Обор за 100 крави следва да се определи тази по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от допълнителното заключение, съответно с площ от 3 000 кв. м. и повдигната в оранжев цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М.

При тези мотиви на въззивния съд, не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени в т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните. Трайно е разбирането в практиката на ВКС /вкл. и посочената от касатора/, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба. В случая не се констатира въззивният съд да се е отклонил от тази практика, тъй като е обсъдил релевантните за спора доказателства и въз основа на тях е основал изводите си, като се е произнесъл по доводите и възраженията на страните.

По въпросите, формулирани в т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е налице сочената от касатора специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - отговорът им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По поставените въпроси е налице практика на ВКС - решение № 152 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2015 г., I г. о. В последното се приема, че правото да се ползва част от земята, предвидено в чл. 64 ЗС, ограничава правата на собственика на земята до установения в тази разпоредба обем, а именно само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Ако постройката все още не е изградена, този обем от права не може да бъде точно определен, дори правото на строеж вече да е надлежно учредено. За реализирането на правото на строеж е необходимо осигуряване на достъп до терена от неговия собственик, посредством който се брани друг вид право, а именно ограниченото вещно право на строеж и правата на собственика на терена се ограничават в по-различен обем. Различен е и видът на ограничението, като то съществува само докато правото на строеж бъде реализирано, респективно погасено по давност. Правото по чл. 64 ЗС съществува при други предпоставки докато съществува и постройката. По реда на чл. 64 ЗС собственикът на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да ползва съответна част от терена, само ако сградата е вече построена и докато тя съществува. Това право възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на разрушаването й. В случая не се констатира да са настъпили промени в обществените отношения, налагащи тази практика да бъде изоставена или променена. Не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика, като е взел предвид, че част от сградата е разрушена и по реда на чл. 64 ЗС е определена прилежаща площ само към съществуващите на място две постройки, представляващи останали части от първоначално съществувалата една сграда. В съответствие с тази практика въззивният съд не е определил прилежаща площ към частта от сградата, която понастоящем е разрушена.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 64 от ЗС, да определи и частта от терена, необходима за осигуряване на достъп до самостоятелния обект на суперфициарния собственик? Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС-решение № 165 от 13.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 296/2023 г. и решение № 128 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2014 г., II г. о.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261018 от 26.07.2023г., постановено по гр. д. № 3532 от 2021г. по описа на Софийски градски съд.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50 лв.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: