ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443

гр.София, 03.02.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №4460 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобто имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ срещу въззивно решение № 953 от 10.07.2023 год., постановено по в. гр. дело № 519/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено решение № 8 от 13.01.2023 год., постановено по гр. дело № 484/2021 год. по описа на Окръжен съд – Враца, с което са отхвърлени предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Т. Б. Г. и М. К. И. исконе по чл. 153, ал. 1 вр. с чл. 141 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 5 и чл. 151 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Т. Б. Г. на стойност 60 460 лв. и от М. К. И. на стойност 60 000 лв., или на обща стойност 120 460 лв.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно приел, че за проверявания период ответниците са извършили обичайни и извънредни разходи в общ размер на 227 709,04 лв., в които не следва да бъдат включени сумата от 5 900 лв. – заплатена от единия родител на другия родител издръжка за първото дете, сумата от 300 лв. – извършен превод с получател С. Н. и сумата от 61 820.36 лв. – изтеглени средства от банкови сметки, за която е прието, че представлява доход на проверяваното лице и трябва да бъде отнесена в приходната част, а получените от ответниците приходи за целия проверяван период са в общ размер на 215 567,82 лв. От така формираните стойности бил изведен извод, че нетният доход по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ е в размер на - 12 141.22 лв., а придобитото през проверявания период имущество е на обща стойност от 121 462.27 лв., поради което несъответствието между придобитото имущество и нетния доход не надвишава сумата от 150 000 лв., тъй като то възлиза на сумата от 133 603,49 лв. /121 462.27 лв. придобито имущество + 12 141,22 лв. – нетен доход; тези две стойности трябва да се сумират, тъй като нетният доход е отрицателна величина/ и предявените конститутивни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, без да се изяснява дали конкретните имуществени блага, включени в имоществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. Въззивният съд неправилно бил включил в изчисленията си и като разход, и като имущество придобитите недвижим имот, 12 бр. моторни превозни средства и дружествени дялове. По делото били доказани действително извършени разходи за изплащана издръжка в размер на 5 900 лв., изходящият превод към С. Н. в размер на 300 лв., както и несъмнено разходвани били и изтеглените от банковите сметки парични средства, тъй като същите не били налични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период. Неправилно въззивният съд бил приел за доказани приходите от продажбата на част от придобитите през проверявания период автомобили, дохода от изтеглените от банкови сметки на ответниците парични средства и доходи от работа в К. И.. Сумите, получени от разпореждане с активи, придобити от незаконна дейност, не представляват законен доход и не следва да бъдат отчетени като приход на проверяваното лице – арг. от разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ. Недоказани били твърденията на ответника Г. за получени доходи в К. И.. По делото не били представени никакви доказателства за получаването на доходи и за техния размер, а освен това ответникът бил длъжен да декларира пред данъчните органи в България, доходи, получени в чужбина, а това очевидно не било направено, предвид предоставената и надлежно приложена по делото информация от НАП. Констатацията в решението, че получените в чужбина доходи са равни на сбора от извършените разходи за пътувания и разходите за издръжка била необоснована и не отговаряла на установените по делото факти, още повече, че голяма част от пътуванията извън пределите на страната от ответника били извършвани в години, за които нямало данни същият да е пребивавал по-дългосрочно в чужбина. Ответниците не били доказали законово основание за придобиването на внесените по банковите им сметки парични суми, както и последващото преобразуване на тези суми след изтеглянето им. Но обстоятелството, че тези средства не били налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период било показателно, че са изразходвани/похарчени, а това означавало, че са разход. Житейски и икономически нелогично било тези средства, които са изразходени/похарчени да се приемат за доход. Следователно за целия проверяван 10-годишен период двамата ответници били получили законни доходи, приходи и източници на финансиране в общ размер на 58 728.49 лв., а извършените от тях разходи възлизали на 174 287.40 лв., респ. установеният нетен доход бил в размер на - 115 558.91 лв. /отрицателен/. От доказателствата по делото било видно, че в края на проверявания период по банковите сметки на двамата ответници имало налични парични средства в общ размер на 26 386.72 лв., а не в размер на 20.27 лв., както бил приел въззивният съд. Поради това за проверявания период двамата ответници били придобили имущество, оценено по пазарни стойности към датите на придобиване, в общ размер на 127 026.72 лв. При спазване на разпоредбата на § 1, т. З от ДР на ЗПКОНПИ, несъответствието между имуществото и нетния доход за целия проверяван период било в размер на 242 585.63 лв., което значително надвишава определеният законов минимум от 150 000 лв. Според кредитираното заключение на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, изчисленията на която били базирани на установения със специалния закон механизъм, установеното несъответствие за целия проверяван период било в размер на 239 945.63 лв. Ответниците не били оборили законовата презумпция, предвидена в ЗПКОНПИ, не били доказали какви са законните източници на техните доходи, приходи и финансиране за проверявания период, съобразно легалното определение в § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, както и законово основание за придобиването на процесното имущество, а доказателствената тежест в тази насока била тяхна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Допустимо ли е да се приемат за безспорен законоустановен доход/приход по смисъла на ЗПКОНПИ такива от трудова дейност извършена в чужбина, установени само с неконкретизирани свидетелски показания /без данни за размер/, без да са налице писмени доказателства и документи за извършвана такава дейност?

2/ Допустимо ли е за целите на производството по ЗПКОНПИ, без да са налице доказателства за размера на получени доходи от работа в чужбина, да се приеме, че същите са еднакви по размер с направените разходи за пътувания в чужбина и изчислената издръжка за престой в чужбина по данни на Евростат?

3/ Допустимо ли е при безспорно доказани разходи, заплатени по банков път /в случая платена от единия родител на другия родител издръжка/, същите да се изключат и да не участват при определянето на не/наличието на значително несъответствие?

4/ Допустимо ли е изтеглените от банкови сметки парични средства, неналични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период, за които не е установен законен източник, да се третират/приемат само като доход на проверяваното лице, без да се отрази, че същите са разходвани? Как следва да се приемат за целите на ЗПКОНПИ такива парични средства – доход, разход или и двете?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба Т. Б. Г. и М. К. И. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак /да са във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 18 от ДР на закона/ или са негови непълнолетни деца, респ. юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице, през проверявания период да е привлечено като обвиняем за 2 престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от закона; 2/ през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/ въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /над 150 000 лв./; 4/ имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5/ то да не е придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход /в този смисъл са и задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 г., ОСГК/.

Като се е позовал на формирана практика на ВКС по правилното тълкуване и прилагане на ЗПКОНПИ, която е възприета и доразвита в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело. № 4/2021 год., ОСГК, въззивният съд е обяснил понятията приход и разход, като е посочил, че доходите от забранена със закон дейност са незаконни /те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони/, а всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни /те са неизброими/, поради което и доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. По гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество – при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”. Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 2 ДР на ЗПКОНПИ доходи, но също и: недекларираните доходи /всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни/; посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите /или част от тях/ може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика”; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал. Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на дейността/, а привлечени са кредитите /заеми/ и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или даренията /грантове/. Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество /то се трансформира в новопридобитото/, нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен.

Въззивният съд е обяснил също така, че придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице /чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие/; преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо; притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало; непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му /след приспадане на разходите за подобрения/. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания /за всяко от тях/ период. Въззивният съд е приел, че „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, а не година по година, в какъвто смисъл са извършените изчисления от Комисията, като се е позовал на приетото в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 год. по конституционно дело 6/2012 год., IV, т. 1 на Конституционния съд на Р. Б. че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения.

Също така въззивният съд е посочил, че не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Когато придобито през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период.

При определяне стойността на „нетните доходи” по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона не трябва да се преценява дали съответни доходи, приходи и източници на финансиране са законни или не – принципно, преценката за законност на придобиването се извършва при констатирано значително несъответствие между имуществото и нетния доход /арг. § 1, т. 3 от ДР на закона/, като на отнемане подлежи именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода /арг. чл. 141, във вр. с чл. 142, ал. 2 от закона/.

Въззивният съд е счел за необоснован извода на първоинстанционния съд, че не е установено правнорелевантното обстоятелство, че проверяваното лице и ответницата са били във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона. Посочил е, че според тази норма съвместното съжителство предпоставя една трайна и продължителна връзка между две пълнолетни лица, които споделят общи морални и икономически отговорности в едно домакинство, вкл. и за отглеждането и възпитанието на децата – в продължение на период поне от две години. Но за да е налице трайна и постоянна връзка между тях, не е необходимо те да живеят през този период заедно ежедневно – същественото е, че те трябва да се грижат един за друг и за техните деца, макар и единият от тях да полага труд в друго населено място /постоянно, преобладаващо или инцидентно/. Събраните по делото доказателства установяват такива трайни морални и икономически връзки между ответниците през част от проверявания период /поне 2 години/, които би следвало да се приравнят на съпружески отношения, какъвто е вложеният в § 1, т. 18 от ДР на закона нормативен смисъл. В Декларацията на проверяваното лице по чл. 136 ЗПКОНПИ от 02.09.2021 год. е обективирано признание на ответника, че живеят съвместно /във фактическо съжителство/ с М. И., като при това съвместно съжителство са се родили общо три деца – две през проверявания период, а едно след него. Принципно, тези факти са достатъчни, за да се приложи житейската /човешката/ презумпция, която стои в основата на установените в обществото опитни правила. Именно поради обстоятелството, че през проверявания период, а и след него ответниците са станали родители и на три деца, всички доводи за раздяла и неразбирателство в техните лични отношения, дори и да са верни, установяват единствено инцидентни раздели, а не продължителна фактическа раздяла. В случай че тя бе постоянна, не биха станали родители на трето лице. Изясненият от свидетелите факт, че ответникът е работил през част от проверявания период в И., като между него и М. И. е имало „кавги и проблеми, като отношенията им малко прераснаха в по-студени ситуации”, не опровергават човешката презумпция, че през продължителен период ответниците са били във фактическо съжителство по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона. Житейски логично, а следователно правно обосновано е да се приеме, че макар и ответникът да е работил продължително време в И., като през част от проверявания период ответниците да са имали известни лични недоразумения /те са нормални за голяма част от съвременните семейства/, при родени по време на тяхната връзка три деца – две от които през проверявания период, те са се грижили заедно както един за друг, така и за общите им деца, с намерение да живеят като семейство. Именно тази житейска цел е осъществена чрез създаване на самостоятелен „семеен” дом, в който в момента живеят. Обстоятелството дали през определен период от време ответниците не са имали интимна връзка, респ. дали през един кратък период от време – около година и половина, ответницата е поддържала връзки с друг мъж /съобразно показанията на майката на ответницата/, не представлява доказателство, че те постоянно са били разделени. Поради това е приел, че правилно проверяваният период за ответницата обхваща 2017 год. и 2018 год., като са взети както приходите, така и разходите на това лице за тези две години.

Въззивният съд е приел за установено въз основа на приетото от ОС – Враца и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че обичайните разходи на „семейството” /домакинството на ответниците/ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на закона, за проверявания период възлизат на сумата общо от 84 524.84 лв. /51 944 лв. разходи за издръжка на семейството съгласно данни на НОИ + 31799.26 лв. разходи за издръжка по данни на Евростат + 781,58 лв. заплатени местни данъци и такси/, а в извънредните разходи трябва да се включат следните суми: 1/ 18 942.20 лв. – разходи за пътувания в чужбина; 2/ 160 лв. – разходи за учредяване на ООД; 3/ 75 032 лв. /в експертизата неправилно е посочена сумата от 54230 лв./ – пазарна стойност на придобитите през проверявания период 12 МПС – съгласно съдебната автотехническа експертиза /арг. чл. 148, ал. 2, т. 4 от закона – превозните средства се оценяват по пазарната стойност към момента на придобиването им/; 4/ 46 400 лв. – разходи за покупка на процесния недвижим имот /по пазарна стойност към момента на неговото придобиване – арг. чл. 148, ал. 2, т. 1 от закона/; 5/ 10 лв. – разходи за придобиване на акции и дялове.

Счел е, че към извънредните разходи не следва да се включва сумата от 5 900 лв. – заплатена от единия родител на другия родител издръжка за първото родено дете, така както тази сума не следва да се включва в приходната част на другия родител /заплатената от единия родител на другия родител издръжка едновременно е разход и приход за семейството/, както и сумата от 300 лв. – извършен превод с получател С. Н. с основание „превод” /като не е изяснено категорично каква е действителната причина за този превод/. Към разходната част не трябва да се включва сумата общо от 61 820.36 лв. /„изтеглени средства с неустановен законен източник”/ – напротив, тази сума е постъпила по сметка на ответниците, поради което трябва да се отнесе в приходната част /ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение, не установи по несъмнен начин, че тези средства са придобити от доказан незаконен източник/. Към извънредните разходи трябва да се включват само материалите по изграждане на покрива на къщата – при осъществения основен ремонт през 2018 год. /края на проверявания период/ на придобитата през същата година от ответницата къща, като от допълнителната съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на ремонта на покрива с водоотвеждането по цени към 2018 год. възлиза на сумата от 3 300 лв. Въззивният съд, прилагайки опитните правила, на основание чл. 162 ГПК е приел, че трудът е в размер на 20%, поради което действителната стойност на строителните материали за ремонт на покрива възлиза на сумата от 2 640 лв. /3 300 лв. х 80 %/. А тъй като основният ремонт е довършен след проверявания период – едва през 2020 год., в приходната част не се включва увеличената стойност на имота /подобренията/.

Така в обобщение въззивният съд е приел, че за проверявания период ответниците са извършили обичайни и извънредни разходи общо в размер на сумата от 227 709.04 лв. /84 524.84 лв. + 18 942.20 лв. + 160 лв. + 75 032 лв. + 46 400 лв. + 10 лв. + 2 640 лв./.

Въз основа на анализа на установените по делото доходи и приходи на проверяваното лице и ответницата през проверявания период, въззивният съд е приел, получените приходи от тях през процесния период са общо в размер на сумата от 58 728 лв. Към нея трябва да се прибавят приходите от продажбата на част от придобитите през релевантния период автомобили /съобразно пазарната стойност по САТЕ към момента на тяхното отчуждаване/ – в общ размер от 43 228 лв.; един от автомобилите не е отчужден, а останалите три са или разкомплектовани или са с прекратена регистрация, т. е. те не са продадени като автомобили - следователно, въз основа на обичайните правила настоящата съдебна инстанция приема, че те са продадени за скрап при обичайна стойност от 350 лв. за автомобил, поради което в приходната част трябва да се включи и стойността общо от 1 050 лв. /350 лв. х 3/. Следователно, общият приход от отчуждените, разкоплектовани и дерегистрирани автомобили възлиза на 44 278 лв. Към приходната част трябва да бъде включена и сумата от 61 820,36 лв. – изтеглени през проверявания период средства от банковите сметки на ответниците. Включването в приходната част на всички суми, които са постъпили като авоари по банковите сметки, както и от продажбата на придобитите МПС е обосновано с това, че за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е установено по несъмнен начин /напр. с влязла в сила присъда/, а от съществено значение е законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона.

Въззивният съд е счел за необоснован фактическия извод на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал да е получавал през периода, през който е работил в И., доходи. Посочил, че от всички свидетелски показания се установява, че той е полагал труд като берач, а по-късно като барман, когато е имал достатъчно средства да покрие разходите си и за квартира и издръжка, като не са доказани, обаче, превишаващи разноските за издръжка доходи. Следователно придобитите в И. доходи са в размер на сумата, която вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е изчислило като разходи за неговата издръжка по данни на Евростат и разходите за пътуване от И. до Б. и обратно /постоянните и извънредните приходи в Испания, която е с по-висок от България жизнен и икономически стандарт, които се доказват от неоспорените показания на свидетелите, са достатъчни, за да бъдат покрити разходите както издръжката, така и за пътуванията на ответника до Б. и обратно в И./. В този смисъл е приел, че към приходната част трябва да се прибави и сумата общо от 50 741.46 лв. /31 799.26 лв. + 18 942.20 лв./, като съответно през проверявания 10-годишен период проверяваното лице и ответницата са получили приходи общо в размер на 215 567.82 лв. /58 728 лв. + 44 278 лв. + 61 820.36 лв. + 50 741.46 лв./, както и че нетният доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона възлиза на отрицателна величина от - 12 141.22 лв. /215 567.82 приход – 227 709.04 лв. обичайни и извънредни разходи/.

На следващо място е формирал извода, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на ответниците за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на имоти и леки автомобили, както и сумите, които ответникът е придобил при отчуждаването, разкомплектоването и продаването на скрап на процесните МПС, а стойността на придобитите през проверявания период авоари, недвижими и движими вещи. Следователно, придобитото от ответниците имущество е, както следва: 1/ 46 400 лв. – пазарната стойност на придобития през 2018 год. от ответницата недвижими имот /поземлен имот с изградена върху него сграда/; 2/ 75 032 лв. – сборът от пазарната стойност на придобитите през релевантния период от ответника МПС; 3/ 10 лв. – стойността на придобитите дялове от капитала на „Пиратите - Г.” ЕООД и 4/ 20.27 лв. – налични парични средства към края на проверявания период по банкова сметка на ответницата, като сборът на тези суми възлиза на 121 462.27 лв.

Доколкото нормативната цел на закона, уреждащ т. нар. гражданската конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния доход, т. е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., то обстоятелството че придобитото имущество от ответника през целия проверяван период е под тази сума, е основание да се отхвърлят предявените от Комисията конститутивни искове, без да се изяснява дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. Различен извод не следва и ако се приложи методът, уреден в § 1, т. 3 от закона, несъответствието между придобитото имущество и нетния доход не надвишава сумата от 150 000 лв., тъй като то възлиза на сумата от 133 603.49 лв. /121 462.27 лв. придобито имущество + 12 141.22 лв. нетен доход; тези две стойности трябва да се сумират, тъй като нетният доход е отрицателна величина/.

С този мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което релевираните претенции са отхвърлени.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението, които са свързани, в едната си част обуславят решаващите изводи на въззивния съд, но по тях е налице практика на ВКС, обективирана в Решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК /чл. 133, ал. 1, б. „в“ ГПК – отм./, не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на по-голяма стойност от определена парична сума, която в течение на времето е варирала в различни рамки. От това правило законът допуска различни изключения. Установеното правило обаче има ограничен обхват. На първо място, то се отнася само до страните по договора и техните правоприемници. Възможността на третите лица да докажат съществуването на такъв договор не може да бъде ограничена, тъй като те може да не разполагат със съответните документи, а процесуалната възможност да ги изискат от страните не гарантира правата им, дори и при най-добросъвестно поведение на страните по договора, тъй като документите може да са изгубени или унищожени, не е изключено също и документи да не са били съставяни, тъй като договорите с изискуеманата писмена форма за доказване са валидни и може да са изпълнени и без да са сключени в писмена форма. На следващо място правилото не се отнася и за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на договора. Ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страна по договорна, така и за третото лице. В производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, проверяваното лице може да доказва получаването на доходи, независимо от техния размер, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания.

Тази практика е съобразена от въззивния съд, т. е. не е налице посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изразеното с останалата част от въпросите несъгласие на касатора с извършената от въззивния съд преценка за достатъчност на събраните гласни доказателства и на обстоятелствата по делото при спазване на опитните и логически правила при формиране на фактическите изводи, че проверяваното лице е получавало доходи от трудова дейност, извършена в чужбина и за техния размер, е насочено към оспорване правилността на решението на въззивния съд, която не може да бъде преценява в производството по чл. 288 ГПК.

По отношение на въпроса по т. 3 от изложението не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос не обуславя изхода от спора, доколкото въззивният съд не е отрекъл характера на разход на заплатената от единия родител на другия родител издръжка, а е приел, че същата е едновременно разход и приход за семейството /т. е. като краен резултат тя не формира превишение/.

Въпросът по т. 4 от изложението не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд не са основани само на него. Неоснователността на предявените искове е обоснована с това, че след като стойността на наличното имущество на ответника по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ. Допълнително изложеното от въззивния съд съображение за неоснователност на исковете е без самостоятелно значение.

За пълнота трябва да се посочи, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, не представлява обогатяване, което да е налично, респ. не съставлява имущество по смисъла на ЗОНПИ /в този смисъл Решение № 50130 от 03.01.2024 год. на ВКС по гр. дело № № 5134/2021 год., ІV г. о., ГК и Решение № 732 от 12.12.2024 год. на ВКС по гр. дело № 2652/2023 год., ІІІ г. о., ГК/.

Следователно не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 953 от 10.07.2023 год., постановено по в. гр. дело № 519/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/