ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524

София, 05.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2137/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Н., чрез пълномощника й адв. Л. К., срещу въззивното решение № 64 от 11.01.2024 г. по в. гр. д. № 2506/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: длъжен ли е въззивният съд да изследва положението на имота по плановете, предхождащи одобрената кадастрална карта, за да прецени дали е допусната грешка в кадастралната карта. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 8/23.02.2016 год. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, решение № 128/08.01.2021 г. по гр. д. № 1210/2020 г. на ВКС, първо г. о., решение № 227/12.11.2013 г. по гр. д. № 3340/2013 г. на ВКС, второ г. о., решение № 286/07.11.2011 г. по гр. д. № 1242/2009 г. на ВКС, първо г. о.

Обосновано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със следния въпрос: при наличие на няколко кадастрални плана спрямо кой от същите следва да се установи грешка. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

От ответниците е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г. са собственици на основание наследство от Б. Н. Г. на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8,88 кв. м. на скица № 8 на в. л. В. Г., между т. 47,46,73,16,47, оцветена в жълто, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имот с идентификатор ***, като част от имот с идентификатор ***. Исковата молба е предявена от Б. Н. Г., починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани наследниците му по закон: М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г..

В исковата молба са изложени твърдения, че границата между собствения на ищеца имот, придобит на основание наследствено правоприемство и делба, с имота на ответницата е била права линия, като впоследствие се е получила „чупка“, с която се отнемат от собствения му имот процесните 8,88 кв. м.

Въззивното решение е постановено след като с решение № 132/11.12.2020 г. на ВКС, Първо г. о., е било обезсилено първоначално постановеното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Дадени са указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между нейната обстоятелствена част и петитума й. Същите са отстранени като ищците са посочили, че се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от Б. Н. Г., който е бил собственик на процесната реална част, описана по-горе.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 524/1925 г. Я. Г. е закупил нива в С. землище, м. „Св. В.“, с площ от 1,3 дка, при описани съседи. През 1957 г. същият е продал на братя Н. Я. Г. и Б. Я. Г. имот пл. № *, с площ от 416 кв. м., при съседи: градина на Я. Г. и държавен имот, който „произхожда от нивата“, заедно с къща. В дял на Б. Н. Г. през 1992 г. е поставен парцел * в кв. 94 по плана на [населено място], с площ 185 кв. м., с уредени регулационни сметки, при граници: от две страни улици и наследници на Б. Д., заедно с жилищна сграда.

Установява се, че ответницата се легитимира като собственик на съседния парцел *, с площ 297 кв. м., който е закупила през 2004 г. Според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза на в. л. Г. процесните имоти не са заснети в първия кадастрален план от 1925 г. По плана от 1959 г. /на скица № 5/ са заснети частично границите на имот пл. № */не са затворени изцяло/, като съседен от юг е имот пл. № *. Между двата имота е заснета граница, представляваща права линия по цифри 1,2,3. За имот пл. № * е отреден парцел *, чиито граници са изчертани с молив, а имот пл. № *е включен в общ по регулация парцел *, *. На скица № 4 е представена извадка от кадастрален и регулационен план от 1973 г., видно от която границата между имот пл. № * и имот пл. № * е права линия по цифри 1,2,3; от имот пл. № * по спорната граница се придават 94 кв. м. от имот пл. № *, означени с т. 1,2,4,5, като спорната площ не се включва в нея. По плана от 1985 г. /скица № 3/ няма заснети имотни граници, а само сгради, като са запазени регулационните предвиждания по плана от 1973 г. По плана от 1992 г., който е действащ регулационен план-/скица № 2/ спорната граница е заснета като граница между имоти пл. № * и *-*,*,*,*,*,*. За имот пл. № * е отреден парцел *, който с договора за доброволна делба от 1992 г. е поставен в дял на Б. Г.. Имотът на праводателите на ответницата е с пл. № *. Със заповед от 2004 г. е одобрено изменение на РП, с което по червените кръстчета се предвижда границите на УПИ * да минат по имотни граници по сините щрихи. В кадастралната карта /скица № 1/ са обозначени имоти с идентификатори * и ***, чиято граница е по цифри *,*,*,*,*,*. Идентична е с тази по плана от 1992 г.; съществуващите огради са нанесени по т. 1,2,3,4,5,6. В спорната площ по т. 2,3,4,5 се намира канализационна тръба, обслужваща жилищната сграда в имот пл. № *; т. 4 и 5-входна врата за имота на ответницата /нова врата/; т. 2-3-подпорна стена и по стълбищното рамо; по т. 3-4-малък бетонов фундамент; прозирна ограда /следва ситуационните елементи, отразени в плана/, стълби. Експертът е посочил, че в плана от 1973 г. е заснета имотна граница, различна по местоположение от тази в плановете от 1992 г. и 2004 г. На скица № 8 към заключението във въззивното производство оградата е по т. 49,48,46,45; представлява материализирана имотна граница, съобразно плановете от 1992 г. и 2004 г. Следва т. нар. ситуационни елементи-подпорни стени, стълби, означени в плана от 1992 г. с топографски знак.

Идентични констатации са направени и в експертизата на в. л. Й.. На скица № 2, представляваща извадка от плана от 1959 г., имот № * е обозначен по т. 12,11,29,28,26,1820,23,24,31 и е с площ 299 кв. м., като с 203 кв. м. участва в парцел *, *, а 96 кв. м. са извън обхвата на парцела /т. 12,11,24,11,12/. Границата между имотите е права линия. За имот пл. № * е отреден парцел *, с площ 635 кв. м. На скица № 3 е показан плана от 1973 г. Имот пл. № * е по т. 21,23,27,30,10,11,15,16,17,18,19,20 и 21; 93 кв. м. участват в парцел * /по т. 15,16,10,11 и 15/, а останалата площ – в парцел *,* между т. 7,8,9,23,27,30,10,16,7. Парцел * е обозначен по т. 1,2,3,4,5,6,7,16,10,11,12,39,13,14,1. Спорната площ се включва в парцел *. На скица № 9 е показана извадка от плана от 1992 г. Регулационната граница между парцел * и парцел * е по т. 9,10,11,50,51. Същата следва имотната материализирана граница, която представлява масивна подпорна стена отгоре с ажурна метална ограда, а по т. 9 и 10 се движи по южен край на бетонно стълбище, което е подход за имот с идентификатор ***. Площта на парцел * не включва спорната площ от 11 кв. м., която се включва в парцел *. През спорната част преминават тръби - подземна канализация при т. 43 и 40 и питейна вода-водопровод, която се движи успоредно на канализацията.

Свидетелите Е. А. и В. П., ангажирани от ответницата и праводатели по сделката, с която тя се легитимира като собственик, са посочили, че тръбите за отпадните води са били прекарани в собствения им имот още когато баща им е бил жив /починал е през 1982 г./, като на мястото над тръбите ищците са садили цветя. Според показанията на свидетелите Д. и Г. спорът между страните е възникнал през 2015 г.-2016 г., когато ответницата е поискала да бъдат премахнати тръбите. В обжалваното въззивно решение е изследвано положението на имотите на страните по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като е съобразено дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Въз основа на тези констатации е направен и извода за съществуващото несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. Посочено е, че първият регулационен план, ведно с кадастрална основа е този, одобрен през 1959 г., според който част от закупената през 1925 г. от Я. Г. нива е включена в кадастралната основа с пл. № * и за него е отреден парцел *, като границата между процесните имоти е права линия. В кадастралната основа на плана от 1973 г. няма промени спрямо кадастралната основа, отразена в предходния план, като южната граница на собствения на ищците имот, която е северна такава за имота на праводателите на ответницата, е отново права линия, по която се владеят имотите. Регулационният план не е приложен, поради което парцелните граници не са се трансформирали в имотни такива. Положението е идентично в следващия регулационен план от 1985 г. Кадастралната основа е останала тази по плана от 1973 г. – права линия. В този обем права преди около 30 години наследодателят на ищците е извършил фактически действия, като е прокарал канализационни тръби за обратна вода и водопроводи за питейна вода, които са обслужвали единствено неговия имот, а владението винаги е било по права имотна граница между имотите, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите на ответницата. По плана от 1992 г. имотната граница вече не е права линия, а е изчертана с чупка, която навлиза в собствения на ищците имот. Обосновано е наличието на грешка в кадастралната карта, тъй като процесната част представлява част от имот с идентификатор ***. По възражението на ответницата за придобиване по давност на процесната реална част /10 години след закупуването на имота/ е прието, че тя се е владяла първоначално от наследодателите на ищците, впоследствие от самите тях. По отношение на оградата, отразена в скица № 8 на в. л. Г. е посочено, че същата е била изградена през 2016 г., поради което изискуемият давностен срок не е изтекъл.

Въззивното решение не е процесуално недопустимо.

Доводите за недопустимост в касационната жалба са обосновани с произнасянето по непредявен иск /на непредявено основание/, както и с липсата на индивидуализация на процесната реална част.

В тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, е разяснено, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент, който има за предмет установяване правото на собственост върху спорната площ и като последица установяване наличието на грешка в кадастралната карта. Такива са били и дадените указания в отменителното решение, които са били изпълнени при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция.

Ищецът по този иск следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, или незаснетия като самостоятелен имот, тъй като това е основанието той да бъде заснет в плана с верните си имотни граници. Основанието за заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, това е и смисъла на поправката на грешката в кадастралната карта. Тя е резултат от неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост. Затова основният спор по такъв иск е правото на собственост на ищеца, а последица от разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана. В диспозитива на решението по такъв иск, съдът отразява както правото на собственост върху спорната площ, така и как следва да се поправи кадастралната карта.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът проследява регулационните планове на населеното място и изследва как е отразена спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на установеното право на собственост, дали има придаваеми места по регулация и дали регулацията е приложена по някой от трите способа – чрез плащане, при погасяване на вземането за придаваемо по регулация място и дали в продължение на десет години преди откриване на производството за изменение на плана, въпреки грешката, мястото е заето по законоустановения ред – чл. 33, ал. 2, пр. 1 ЗТСУ /отм./. Това са относимите факти, които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи на страните във връзка с тях. В цитирания смисъл са и съображенията, изложени в посоченото решение № 128/08.01.2021 г. по гр. д. № 1210/2020 г. на ВКС, първо г. о. Съдът следва да установи границите на собствеността на всяка от страните по спора, като отчете и осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници. Решаващите изводи на въззивния съд в случая са обусловени именно от погрешното заснемане в кадастралната карта на границата между процесните имоти с обема на правото на собственост, като е прието, че не е доказано възражението на ответницата – касатор за придобиване по давност на процесната реална част.

Не се разкрива противоречие с решение № 227/12.11.2013 г. по гр. д. № 3340/2013 г. на ВКС, второ г. о., което е постановено в хипотеза, при която е липсвало експертно заключение, поради което съдът не е могъл да формира извод допусната ли е грешка при заснемане на имота на ищеца в кадастралната карта. Посочено е, че съдът следва да формира правния извод налице ли е грешно заснемане на границите по някой от плановете, като съобрази предпоставките за стабилизиране отчуждителното действие на регулацията в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план /Тълкувателно решение № 3/10.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС/ евентуално основания за преценка отпадане на отчуждителното действие на регулационен план съгласно § 8 ПР ЗУТ и ако да – къде минава вярната имотна граница, която следва да бъде отразена в кадастралната карта. В настоящата хипотеза са изслушани експертни заключения, разгледани по-горе, чиито констатации са били достатъчни, за да се формира извод дали е било налице грешно заснемане на границата.

Поставеният въпрос, с който е обосновано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

За ищците е липсвал правен интерес от установяване в диспозитива на съдебното решение грешката по предходен план. Предмет на установяване по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е как е заснет имота в предходните планове, като се свърже с документите за собственост на страните и отчуждителното действие на тези планове, дали има придаваеми по регулация места и дали тази регулация е била приложена. Това са все факти с правно значение, които се навеждат от ищеца и които съдът установява и формира изводи само в мотивите си. За установени грешки в предходните действали планове, съдът не се произнася по същество в диспозитива на решението, тъй като по тях не се извършва попълване на кадастралната основа и не е необходимо формиране на сила на пресъдено нещо. С диспозитива на решението при основателност на иска, съдът установява правото на собственост върху спорната площ и съществуващата грешка при заснемането /подробно описана и изобразена в скица към решението/ по действащата кадастрална карта/. В този смисъл е решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, първо г. о.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която да произтича пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. В касационната жалба същата е обоснована с липсата на отговор на въпросите в обжалвания акт какво е придобивното основание за правата на ищците и в какво се изразява грешката в кадастралната карта. Поради изложените по-горе съображения не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът дължи заплащане на ответницата по касация М. Г. на сумата 1 800 лв., както и на сума в общ размер на 1 500 лв. на ответниците Е. К. и Н. Г., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 11.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2506/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Осъжда Е. Н. Н. от [населено място], [улица], да заплати на М. Б. Г., направените разноски в касационното производство в размер на 1 800 лв.–за адвокатско възнаграждение.

Осъжда Е. Н. Н. да заплати на Е. Б. К. и Н. Б. Г. направените разноски в касационното производство общо в размер на сумата 1 500 лв.-за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: