ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515

гр. София, 05.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 149/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Р. от [населено място] срещу определение № 603 от 14.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 486/2024 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1239 от 09.04.2024 г. по гр. д. № 5619/2023 г. на Пернишкия районен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 5860/2022 г. по описа на Пернишкия районен съд.

Жалбоподателката счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 5860/2022 г. на Пернишкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 23441/23.11.2022 г. на Л. Д. Г. срещу Е. И. Р., с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение на гараж, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР. С решение № 256 от 21.03.2024 г. така предявеният иск е уважен, като в решението е посочено, че процесният гараж е идентичен с имот с идентификатор ***** по КККР. Това решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ответницата Е. И. Р.. Производството по настоящото дело е образувано по искова молба с вх. № 25371/04.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 2650/05.02.2024 г., на Е. И. Р. срещу Л. Д. Г., с която са предявени искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че Е. Р. е собственик на гараж, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, мазето зад този гараж, както и на 1/2 ид. част от тавана в сграда с идентификатор ***** по КККР, и за предаване на владението върху посочените имоти. Предявен е и иск по чл. 109 ЗС за премахване на ПВЦ врата, поставена в общото стълбище в сграда с идентификатор ***** по КККР и препятстваща достъпа до тавана.

При тези данни въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 5860/2022 г. се явява с преюдициално значение спрямо исковото производство по гр. д. № 5619/2023 г., тъй като имотът, представляващ прилежащ гараж към самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, е предмет на спор за собственост между едни и същи страни по двете производства. Производството по предявения иск по чл. 108 ЗС има за предмет както принадлежността на правото на собственост по отношение на въпросния гараж, така и предаването на владението върху този имот, поради което съдът по настоящото дело ще следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо по него. С оглед на това са налице изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на по-рано заведеното гр. д. № 5860/2022 г. на Пернишкия районен съд с влязъл в сила акт. Изложени са и съображения, че след като ищцата е намерила за целесъобразно да извърши такова обективно съединение на исковете, а съдът го е приел и не ги е разделил за разглеждане в отделни производства, движението по тях следва да се осъществява в синхрон, което налага цялото производство да бъде спряно.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „В случай, че е налице искова претенция за предаване на владение на няколко недвижими имоти, един от които е предмет на предходно образувано производство пред съда, следва ли производството по второто производство да бъде спрямо само и единствено спрямо имота, предмет на двете производства, или следва да бъде спрямо производството касателно всички описани в него недвижими имоти, независимо че производството по отношение на тях не касае производството по имота, предмет на първия спор“; 2. „В случай че е налице искова претенция за предаване на владение на няколко недвижими имоти, един от които е предмет на предходно образувано производство пред съда, следва ли производството по второто дело, което съдът следва да приеме, че следва да бъде спряно, поради наличие на друг преюдициален спор, да бъде разделено на две, като заведеното дело да продължи и бъде спряно само по отношение еднаквостта на предмета му спрямо недвижимия имот, отбелязан във второто дело, а за останалите недвижими имоти да се отдели ново производство, което няма преюдициалност спрямо първоначалния иск и да продължи разглеждането му за описаните имоти без имота предмет на първия иск“; 3. „Следва ли производството образувано след това по преюдициалния спор, да се раздели в друго производство и да продължи относно предмета на спора, който няма за основа преюдициалността на предходно образуваното дело“; 4. „За задължението на въззивния съд съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК,да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните“.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.

Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени никакви доводи относно посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й поради настъпили в законодателството или обществените условия промени, които предпоставки не са налице. Освен това във връзка с първия поставен въпрос следва да се посочи, че е налице константна съдебна практика, която не допуска частично спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството само по отношение на част от обективно съединените искове /включително и при евентуално съединяване/, която практика да е необходимо да бъде променяна.

Следващите два поставени въпроса нямат обуславящо изхода на спора значение, респ. не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по въпроса за разделяне на първоинстанционното производство. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС /определение № 317 от 27.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1413/2020 г., III г. о./ преценката на съда за разделяне на предявените искове /чл. 210, ал. 2 ГПК/ не може да бъде проверявана от по-горен съд, респ. преценката за липса на предпоставки за разделяне на делата също не може да се проверява от по-горен съд по пътя на обжалването.

Последният поставен въпрос е относим към дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, при разрешаването на който следва да се обсъдят всички твърдения, доводи и възражения на страните. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, тоест съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В случая обаче въззивният съд е обсъдил всички релевирани възражения в частната жалба и е изложил свои мотиви, като е съобразено и посоченото по-горе тълкувателно решение, поради което по този въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 603 от 14.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 486/2024 г. на Пернишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: