ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521

гр. София, 05.02.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. ч. гр. дело № 4761 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба № 16329 от 19.09.2024 г., подадена от Г. В. Г. и С. Ю. Г. чрез пълномощника им адв. П. Ч. против определение № 2080 от 20.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1173/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено определение № 570/17.06.2024 г. по гр. д. № 137/2024 г. на Районен съд – Несебър. С него не е прието за съвместно разглеждане въведеното от жалбоподателите евентуално възражение за право на задържане върху описани недвижими имоти.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК се сочи наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулиран е правен въпрос, който според жалбоподателите е от значение за изхода на делото и е произнесен от въззивния съд в противоречие с решение № 101/14.07.2015 г. по гр. д. № 891/2015 г. на ВКС, II г. о., а именно: следва ли в производство по владелческа защита по глава тридесета от ГПК съдът да разгледа заявено възражение за право на задържане върху недвижим имот /предмет на иска/, чието владение е получено от предходния собственик въз основа на предварителен договор за покупко-продажба?

Ответникът „ЛиР Консулт“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Д. З. от АК-С. З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното определение да не бъде допускано до касационна проверка.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима.

Пред първоинстанционния Районен съд – Несебър е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на Г. В. Г. и С. Ю. Г. да предадат владението на описани недвижими имоти, както и да заплатят глоба в размер на 1000 лв. В защита срещу така предявения иск, ответниците са въвели възражение за право на задържане върху процесните имоти и са заявили частичен насрещен иск за заплащане на обезщетение за направени подобрения в размер на 24 000 лв., от общо дължимите 300 000 лв.

С определение № 570 от 17.06.2024 г. постановено по гр. д. № 137/2024 г. на Районен съд – Несебър, първоинстанционният съд не приел за съвместно разглеждане въведеното възражение, като намерил, че същото се явява евентуално в съотношение с главния по делото спорен предмет. Аргументирал се, че тъй като производството е такова по владелческа защита, съдът не изследва легитимацията на страните на плоскостта собственик - владелец, не установява съществуването или несъществуването на субективни материални права и правото на задържане не може да бъде разгледано.

С обжалваното определение № 2080 от 20.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1173/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд потвърдил този резултат по сходни правни съображения. Посочил, че при по-ограничения по вид и обем на защита, какъвто се предоставя с предявяването на посесорните искове, съдът изследва единствено фактическите положения - имало ли е владение, има ли нарушение на това владение, кой е владелец на конкретния имот към момента на предявяване на иска. До тези обстоятелства се изчерпвал обемът на проверка на съда, като се постановява решение въз основа на фактите, без да се обсъжда правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и изследва въпроси, които почиват на техни субективни права – арг. чл. 357 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради съмнения за недопустимост на постановения въззивен акт като постановен по необжалваем акт на районния съд.

Критериите за обжалване на постановените от съда определения са посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и в случаите, изрично посочени от закона /т. 2/. Определението за неприемане на възражението за право на задържане не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба пред въззивния съд. Определението за неприемане за разглеждане в производството на заявеното възражение не е преграждащо. Възражението за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право и неприемането му за съвместно разглеждане в производство по чл. 76 от ЗС не препятства възможността същото да бъде заявено в производството по отделения иск за присъждане на обезщетение за направените в спорните имоти подобрения.

Възможността за обжалване на определението не е уредена изрично в процесуалния закон, което изключва и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Като е счел, че определението за неприемане на възражение за право на задържане подлежи на самостоятелно обжалване и се е произнесъл по същество, потвърждавайки първоинстанционното определение, Бургаският окръжен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 2080 от 20.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1173/2024 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 570/17.06.2024 г. по гр. д. № 137/2024 г. на Районен съд – Несебър, за неприемане за съвместно разглеждане на въведеното от жалбоподателите евентуално възражение за право на задържане върху подробно описани в него недвижими имоти.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия по заявения иск с правно основание чл. 76 ЗС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.